Китайският експериментален свръхпроводящ токамак EAST, (токамак е съкращение от руския израз „ТОроидальная КАмера с МАгнитными Катушками“) по-известен в научно-популярните среди като „изкуственото слънце“, постигна фундаментален пробив, който може да пренапише правилата в надпреварата за чиста и неизчерпаема енергия. В началото на 2026 година изследователите обявиха, че са успели да преодолеят т.нар. граница на Грийнвалд – физическата бариера, която десетилетия наред ограничаваше плътността на плазмата в термоядрените реактори.
За незапознатите, границата на Грийнвалд е своеобразният „таван“ на горивото, което един токамак може да побере. Опитате ли се да увеличите плътността на плазмата над тази стойност, тя става нестабилна и буквално „изгасва“, често повреждайки вътрешните стени на реактора. Китайските учени от Института по физика на плазмата в Хъфей обаче успяха да поддържат стабилно състояние при плътности, достигащи до 1,65 пъти над този лимит.
Това постижение не е просто лабораторен рекорд. По-високата плътност означава повече сблъсъци между атомите, което е критичното условие за постигане на „запалване“ – моментът, в който реакцията става самоподдържаща се и започва да произвежда повече енергия, отколкото консумира.
Успехът се дължи на иновативен метод за контрол, базиран на теорията за самоорганизацията между плазмата и стените на реактора (PWSO). Чрез прецизно регулиране на налягането на горивния газ и микровълново нагряване (електронен циклотронен резонанс), екипът е успял да навлезе в непозната досега зона – „режим без плътност“. В това състояние плазмата остава спокойна дори при екстремно „сгъстяване“, което доскоро се смяташе за физически невъзможно.
Пробивът на EAST е мощен стимул за международния проект ITER, който се изгражда във Франция. Той доказва, че инженерните ограничения на досегашните токамаци не са фундаментален закон на природата, а просто техническо предизвикателство, което вече има решение.
Макар термоядрената енергия все още да е в експериментална фаза, успехът на китайското „изкуствено слънце“ ни приближава към свят, в който енергийната бедност и въглеродните емисии са останки от миналото. Това е стъпка отвъд границите на познатото, която дава надежда, че до 2039 година – срокът за пълномащабни реакции в ITER – човечеството наистина ще опитоми силата на звездите.