Автомобилните поточни линии винаги са били арена на борба за ефективност, но официално навлизаме в една сюрреалистична нова глава, в която конфликтът не се отнася само до скоростта на линията, а до това кой или какво стои върху нея. Продължаващата тридневна стачка в южнокорейските заводи на Hyundai е първата ответна реакция за това, което може да се случи през следващите години. Като напускат смените си два часа по-рано, работниците изискват защитна стена срещу армията от хуманоидни роботи, които се очаква да нахлуят във фабриките до края на десетилетието.
В продължение на години автомобилните производители говореха за автоматизацията в абстрактни, футуристични термини, но графикът се съкрати с ужасяваща скорост. Катализаторът за тревогата на профсъюза е собственото дъщерно дружество на Hyundai – Boston Dynamics, което представи своя готов за производство, изцяло електрически робот Atlas. Машината е изключително пъргав работник от индустриален клас, проектиран да се справя с изтощителна ръчна работа със свръхчовешка издръжливост. Докато Hyundai планира да тества тези метални „новобранци“ за повтарящи се операции по подреждане на части и логистика в новия си завод Metaplant в Джорджия, започващ да функционира през 2028 година, южнокорейският профсъюз знае точно накъде води този път. Те изискват железни гаранции и право на вето върху това как и кога ще бъдат интегрирани тези роботи, отчаяни да гарантират, че походът на прогреса няма да остави прехраната на хората в прахта.
Това е огромен риск за Hyundai, защото Южна Корея остава главаната логистичната опора на глобалната ѝ производствена империя. Половината от глобалния обем на произведените автомобили на компанията се изработва в тези местни заводи. Дори и най-малкото затруднение в производството може да блокира доставките на дългоочаквани нови модели като Tucson и флагманския SUV GV90 на Genesis. При очаквани загуби от спиране на производството, надхвърлящи 18 милиарда вона (около 12 милиона евро) на час, един продължителен конфликт лесно би могъл да предизвика катастрофа, струваща стотици милиони евро. Въпреки това шефът на вътрешното производство Чой Йонг Ил запазва твърда позиция, като предупреждава, че миналите стачки не са донесли нищо друго освен самонанесени рани и загубени заплати.