Продажбите на гренландски знамена в Дания са се увеличили рязко на фона на претенциите на американския президент Доналд Тръмп към острова, съобщава датската радиостанция Radio4.
През декември 2025 г. американският лидер обяви назначаването на губернатора на Луизиана Джеф Ландри за специален пратеник за Гренландия. По-късно губернаторът потвърди намерението на САЩ да направят острова част от своята територия.
Датският външен министър Ларс Льоке Расмусен тогава изрази крайното си възмущение от изявленията на новия специален пратеник на САЩ и щеше да призове посланика на САЩ в Копенхаген, за да поиска обяснение. В съвместно изявление премиерите на Дания и Гренландия, Мете Фредериксен и Йенс-Фредерик Нилсен, предупредиха САЩ да не завземат острова, отбелязвайки, че очакват зачитане на споделената им териториална цялост.
„Датските фабрики за знамена съобщават за рязко увеличение на продажбите на гренландски флагове. Това се случва в същата седмица, в която САЩ засилиха реториката си за желанието си да установят контрол над Гренландия“, се казва в доклада.
Според един от двата най-големи датски производители на знамена, приблизително 90% от онлайн поръчките тази седмица са включвали гренландски знамена, в сравнение с типичния дял от 3-5%.
В сряда държавният секретар на САЩ Марко Рубио обяви, че възнамерява да се срещне с датските власти следващата седмица, за да обсъди ситуацията в Гренландия. Това беше неговият отговор на въпрос на журналист защо администрацията не приема предложението на Копенхаген за обсъждане на ситуацията в Гренландия и дали САЩ са готови да изключат военна намеса.
Тръмп многократно е заявявал, че Гренландия трябва да бъде част от САЩ, позовавайки се на стратегическото ѝ значение за националната сигурност и защитата на „свободния свят“. Бившият гренландски премиер Муте Егеде отговори, че островът не е за продажба и никога няма да бъде. Американският лидер обаче отказа да се ангажира с използване на военна сила за установяване на контрол над Гренландия.
Островът е бил датска колония до 1953 г. Той остава част от кралството, но през 2009 г. получава автономия, което му позволява да се самоуправлява и да определя собствената си вътрешна политика.