Зад фронтовите линии на всяка война има засегнати, чието страдание често се пренебрегва: хората, чието оцеляване зависи от редовния прием на медикаменти, лекарски визити или жизненоважни терапии. За тях войната означава не само експлозии и разрушения – тя слага рязък край и на лечението им.
Болни от рак, хемофилия, диабет: всички те имат нужда от спешна помощ
Фатема С. е една от тези жертви. Жената е болна от рак. „Имам спешна нужда от операция“, казва тя пред ДВ. Състоянието ѝ е критично, но е получила дата чак за април, а и няма възможност да се свърже с нужния ѝ специалист.
Точният брой на пациентите като нея, които са изложени на огромен психически натиск, трудно може да се определи. Става дума за болните от рак, които имат нужда от непрекъсната химиотерапия, за хората с мултиплена склероза, които са зависими от специални медикаменти, за диабетиците, чийто живот е застрашен без инсулин. В тази група са и пациентите с таласемия, които имат нужда от редовно преливане на кръв, както и хората с хемофилия, за които и най-дребните наранявания могат да бъдат опасни за живота.
От началото на войната съобщенията за затворени частни клиники и медицински центрове в Иран стават все повече. Някои лекари са напуснали градовете, засегнати от продължаващите атаки.
Тежките последствия от срива в комуникациите
Персоналът в болниците не е достатъчен, планирани операции се отлагат, а жизненоважни манипулации като ваксинации и лечението на хронични заболявания се прекъсват, казват пред ДВ двамата лекари и правозащитници д-р Хасан Наиб Хашим и д-р Хамид Хематпур. Те са от ирански произход, живеят в Австрия, но поддържат връзки с медицинския персонал в родината си. Медиците предупреждават за ескалация на кризата, която може да доведе до пълен срив на здравната система: „В момента някои специалисти в Техеран трябва да обслужват от 200 до 300 пациенти, което е многократно повече от обичайния капацитет“, посочва радиологът Хематпур.
Той разказва за прекъсвания на тока след бомбардировки, които парализират болниците, но и за комуникационни сривове, които допълнително затрудняват работата на лекарите. „Когато връзките през интернет и телефоните са нестабилни, медицинската координация става почти невъзможна.“
След избухването на войната властите в Иран отново изключиха интернет. Много лекари, които от съображения за сигурност временно са заминали за северната част на страната, нямат дори информация за колегите си. Телемедицинските консултации са прекратени почти изцяло. При тези обстоятелства много хронично болни вече нямат достъп до лекарска помощ или до спешно неоходимите им медикаменти.
Страх от следващи проблеми и липса на медикаменти
Пациентите, които трябва дългосрочно да взимат лекарства, са особено разтревожени. Някои медикаменти трябва да се съхраняват при определена температура, а спиранията на тока правят това невъзможно. Същевременно осигуряването на лекарства става все по-трудно заради проблеми с вноса.
Въпреки постоянните уверения на иранското здравно министерство, че разполага с достатъчно „стратегически запаси“, реалността е съвсем различна: тези запаси или изобщо не съществуват, или не могат да бъдат разпределени.
Това представлява заплаха за живота на хората с хемофилия или редки генетични заболявания, изтъква д-р Хематпур. Много от лекарствата за тях и без това не могат да бъдат набавени свободно. А ако проблемите с осигуряването им продължат със седмици, тези пациенти са застрашени от необратимо увреждане на здравето. Освен това лекарят предупреждава, че рязко нарастващият брой на пострадали от войната може бързо да претовари здравната система. В някои региони вече се е стигнало дори да липсата на най-основни медикаменти и антибиотици.
Засегнато е правото на живот
„По време на война най-напред е засегнато най-важното право – правото на живот. Щом то се окаже в опасност, почти неизбежно следват други нарушения – например на правото на медицинско обслужване“, обяснява д-р Хасан Наиб Хашем. „Опитът от предишни конфликти показва, че броят на ранените е от три до шест пъти по-висок от броя на жертвите, при това мнозина са с увреждания до живот“, казва той. По данни на Световната здравна организация от началото на войната в Иран са загинали най-малко 1255 души, а ранените са над 15 000. Има убити лекари, а много здравни заведения са увредени или изцяло разрушени.
Автори: Елина Фархади