Ръстът на руската икономика през тази година може да падне почти до нула, заявиха от Руския съюз на предприемачите. Особено разтревожени са представителите на малкия и средния бизнес - в мрежата е пълно с видеа за ликвидации и продажба на компании.
Прогнозите за малкия бизнес са мрачни
Дори близките до властта анализатори и организации вече пишат за сериозно влошаване на условията за бизнес. От проучванията става ясно, че за абсолютното мнозинство от предприемачите прогнозите за първото тримесечие на годината са мрачни. Една трета от малките фирми се замислят дали да преустановят или да продадат бизнеса си, очакванията на търговците са "най-лошите за целия наблюдаван период".
За първи път от 2000 година насам броят на магазините в Русия е намалял. "От януари до март в страната не е се е появил нито един магазин на нова марка. Такова нещо досега е имало само веднъж - през първото тримесечие на 2022 година", констатира икономистът Евгений Романенко. От сферата на заведенията за обществено хранене също говорят за криза: през първото тримесечие посещаемостта в някои от заведенията е паднала с 40 процента. "Началото на 2026 се оказа най-лошото за ресторантьорството в последните 25 години", написа вестник "Комерсант".
Глобалният спад в икономиката бе потвърден публично и от президента Владимир Путин на съвещание в края на март. Но това не означава, че висшето ръководство е сериозно обезпокоено от трудностите, с които се сблъскват средните предприемачи, казва пред ДВ московски икономист, пожелал анонимност. "Малкият и средният бизнес в Русия никога не са били особено значим фактор." Анализаторът отбелязва, че основна за Кремъл е устойчивостта на олигарсите и на техните компании. По данни на "Форбс", в Русия сега има около 150 доларови милиардери, като за една година броят им се е увеличил. "А малкият бизнес трябва да оцелява както намери за добре. Това е неговата драма в тази координатна система. От друга страна, руският търговец неведнъж е доказвал, че може да се адаптира към всяко събитие. Малкият бизнес е жилав."
Безразличието към частния бизнес
"2026 ще бъде по-лоша от 2025, няма съмнение", заяви в телевизионно интервю икономистката професор Наталия Зубаревич. Дори и близките до властта анализатори говорят открито за висока опасност от рецесия. А за частична компенсация на бюджетните загуби може да помогне само увеличение на цените на суровините.
Що се отнася до малкия и средния бизнес, неговите проблеми са свързани на първо място с повишаването на базовата ставка на ДДС - от 20 на 22 процента от началото на 2026 година, което стана причина да го нарекат "данък закриване". В редица градове се проведоха протестни демонстрации срещу реформата, но президентът Путин я подписа.
Пред ДВ кандидатът на икономическите науки Николай Кулебяка обяснява решението с това, че държавата търси допълнителни пари за войната и освен това не държи особено на частните предприемачи. Делът на малкия и средния бизнес в руската икономика е много по-малък, отколкото в ЕС - малко повече от 20 процента. Докато в Германия например малкият и средният бизнес формират около половината от БВП, сочат данните на ЕС.
"В малкия и средния бизнес обаче е заета около една трета от трудоспособното население. Т.е. делът на заетите е по-висок, отколкото приносът в БВП на малкия и средния бизнес. Затова тази ситуация е много чувствителна за пазара на труда." Експертът посочва, че в този сектор в Русия в момента са заети над 29 милиона души. "Малкият и средният бизнес формират работни места в регионите и попълват местните бюджети. Затова регионалните бюджети, които и сега изпитват трудности, вече имат проблеми с приходите, а в бъдеще тази ситуация ще се изостри още повече. Проблемът ще стане още по-голям", прогнозира Кулебяка.
Възможна ли е политическа буря?
На демонстрациите в края на миналага година, насочени срещу приемането на споменатата данъчна реформа, бяха издигнати лозунги като "Смъртна присъда за бизнеса", "Повишаването на данъците е ограбване на народа", "Убиват ни" и т.н. След като Путин подписа поправките, протестът се измести в интернет.
Икономистът Игор Липсиц споделя пред ДВ мнението, че уличните протести могат да се възобновят, но ще имат локален характер - хората може да протестират срещу губернаторите, кметовете, местните власти и дори срещу Държавната дума, но едва ли ще посегнат на основата на всички основи. "Политическа промяна е възможна само чрез елита, чрез дворцов преврат. И то само защото елитът ще разбере, че вече не му е изгодно да е лоялен на Путин", обяснява Липсиц.
Автор: Денис Кишневски