Независимо кога и при какви обстоятелства ще приключи войната в Украйна, Русия ще остане опасност за други държави.
Западът обаче изглежда е изпълнен с илюзии за следвоенно съвместно съществуване с Русия, пише международният журналист Дан Слийт в Independent.
Както се отбелязва в статията, широко разпространеното предположение на Запад е, че постоянният икономически и военен натиск в крайна сметка ще принуди Москва да промени курса или ще доведе до колапс на настоящата политическа система. В същото време авторът твърди, че и двата сценария не отчитат реалния характер на процесите, които се развиват в Русия от много години.
Това включва свиващо се население в трудоспособна възраст, забавяне на растежа на производителността, концентрация на инвестиции в публичния сектор и постепенно намаляване на дела на приходите от износ на енергия във федералния бюджет. В същото време, пише изданието, политическата власт става все по-централизирана, а икономическите възможности са тясно свързани с лоялността към централното правителство.
Пълномащабното нахлуване в Украйна само изостри тези проблеми. Мобилизацията и емиграцията изостриха недостига на работна ръка, разходите за отбрана започнаха да изместват гражданските инвестиции и социалните разходи, а силите за сигурност са принудени да се конкурират помежду си за все по-малък брой потенциални новобранци. Авторът отбелязва, че окупираните територии, които изискват значителни административни и финансови ресурси, без да осигуряват осезаема икономическа възвръщаемост, са се превърнали в допълнителна тежест.
„Тези фактори не действат изолирано. Те се натрупват и взаимно се подсилват“, подчертава журналистът.
Авторът обяснява и защо според него Русия не реагира на външен натиск по начина, по който го правят много други държави. Докато в демократичните системи ескалацията на проблемите често стимулира реформи или търсене на компромис, руският модел на управление се основава на конфронтация с външния свят.
„Натискът не е доказателство, че настоящият курс е грешен. Той е доказателство, че заплахата е реална“, обяснява той логиката на руснаците.
Според автора, в средносрочен план Кремъл вероятно ще разчита не на мащабни военни кампании, а на по-евтини и по-малко ресурсоемки инструменти на влияние – кибератаки, саботажи, информационни операции, използване на енергийни лостове и прокси дейности.
В заключение експертът призовава западните правителства, бизнеса и обществата да не очакват връщане към предвоенната реалност. Ето защо, както отбелязва изданието, укрепването на критичната инфраструктура, демократичните институции и отчитането на дългосрочните рискове, свързани с Русия, трябва да се превърне в постоянна характеристика на западната политика, а не просто в реакция на настоящата война.
Източник: www.unian.net