След месеци на вътрешнокоалиционно напрежение, политическа нестабилност и усложнена ситуация на сигурност, Израел официално определи датата за следващите си парламентарни избори.
Гласуването за 26-ия състав на Кнесета ще се проведе на 27 октомври 2026 г. – най-късната възможна дата по закон.
Новината беше обявена днес от председателя на Комисията по Кнесета Офир Кац (партия „Ликуд“). Решението означава, че настоящият 25-и Кнесет ще завърши пълния си четиригодишен мандат. Подобно събитие се случва за първи път от 1988 г. насам, когато на власт е правителството на националното единство на Шимон Перес и Ицхак Шамир. Юридическият съветник на парламента Сагит Афик потвърди, че няма да се гласува специален закон за предсрочно разпускане на Кнесета, а институцията ще приключи лятната си сесия по план на 17 юли (този петък), след което ще излезе в предизборна ваканция.
Защо се стигна до тази дата?
През май и юни тази година управляващата коалиция беше изправена пред дълбока криза, породена от масовото недоволство на ултраортодоксалните (Харедим) партии. Те обвиниха премиера Бенямин Нетаняху, че не е изпълнил обещанието си да прокара закон, който трайно да освободи техните студенти в религиозните училища от задължителна военна служба. През юни Кнесетът дори прие на първо четене законопроект за разпускане на парламента, който предвиждаше предсрочни избори между 8 септември и 20 октомври.
В крайна сметка Нетаняху успя да убеди партньорите си, че провеждането на избори през септември – непосредствено преди големите еврейски религиозни празници и в навечерието на болезнената годишнина от атаките на „Хамас“ от 7 октомври 2023 г. – крие огромен риск от изборна катастрофа за десния блок. Според израелските медии премиерът е избрал да плати висока политическа цена „на зелено“, за да запази целостта на коалицията си за вота през октомври.
Напрегната финална седмица в парламента
Преди Кнесетът да спре работа на 17 юли, правителството е задействало ускорена процедура за приемане на серия от силно оспорвани законопроекти. Коалицията бърза да осигури ключови законодателни победи за своя електорат:
Замразяване на арестите за ортодоксални младежи: Под натиска на религиозните партии се прокарва закон, който временно да спре задържането на избягващите военна служба Харедим, въпреки миналогодишното решение на Върховния съд, че те трябва да бъдат мобилизирани. Удължаване на наборната служба: Едновременно с компромиса към Харедим, правителството прокарва закон за увеличаване на задължителната военна служба за останалите граждани от 30 на 32 месеца. Отслабване на главния прокурор: Прокарват се промени, целящи да ограничат правомощията на главния прокурор Гали Бахарав-Миара и да улеснят евентуалното ѝ уволнение от правителството. Разделение по пол в университетите: Промени в Закона за правата на студентите ще позволят на висшите училища да провеждат магистърски и докторски програми с разделно обучение за мъже и жени в класните стаи.Реакции на опозицията и прогнози
Решението за избори на 27 октомври предизвика остри реакции сред опозиционните лидери. Авигдор Либерман, председател на партията „Израел Бейтейну“, заяви категорично: „На 27 октомври ще спечелим. Ще заменим правителството на клането от 7 октомври, ще създадем ционистко държавническо управление и ще възстановим страната.“ Бившият министър Чили Тропер пък отсече, че при никакви обстоятелства няма да подкрепи коалиция, водена от Нетаняху след вота.
Последните социологически проучвания в Израел показват, че новата партия „Яшар“, водена от бившия началник на ГЩ Гади Айзенкот, води минимално пред „Ликуд“ на Нетаняху (22 срещу 21 места в 120-членния Кнесет). Сегашната управляваща коалиция остава далеч от заветното мнозинство от 61 депутати, което предвещава изключително оспорвана и напрегната тримесечна предизборна кампания.
Службите за сигурност, включително директорът на Шин Бет Давид Зини и президентът Исак Херцог, вече предупредиха, че се очакват сериозни опити за външна и вътрешна дезинформация и намеса в изборния процес с цел отслабване на израелското общество. Изборите ще бъдат наблюдавани и ръководени от Централната избирателна комисия под председателството на съдия Ноам Солберг.
Източници: The Times of Israel, Ynet News, Haaretz, The Jerusalem Post, Globes и Reuters