Чужденците от Азия, които работят по българските курорти, стават все повече. "Най-много харесвам природата и хората", казва Айсулу Йолдасова от Узбекистан. Михаил Иванов ни среща с нея и други сезонни работници:
Ще ги срещнете на касата в супермаркета, докато си купувате билет за аквапарк или в моментите, в които надникнете в кухнята на любимия ви ресторант на брега на морето. Те работят в най-луксозните хотели, но и в по-малките семейни бизнеси - от Царево до Балчик.
През последните три години работниците от Централна и Югоизточна Азия се превърнаха в ключова подкрепа за българския туризъм. Така само до средата на юли тази година България е издала толкова разрешителни за работа на чужденци извън ЕС, колкото за цялата 2024 г.
Тази статистика отразява по-дълбока тенденция: краткият летен сезон не предлага достатъчно стабилност за местните работници, което води до липса на достатъчно работна ръка за бизнеса. За да компенсира това, секторът търси сигурност на хиляди километри извън страната.
Намира я при хора, за които България е своеобразен "All Inclusive" пакет - място с прекрасен климат, високи заплати и баланс между работа и почивка. Структурните проблеми обаче остават, а пред бранша се задават и нови - пряк ефект от войната в Иран и по-слабия туристически сезон.
"Мога да си почивам, докато изкарвам пари"
"България е идеалният вариант за мен", казва София Мун от Казахстан. Срещаме се в Кранево, където работи като сервитьорка в голям хотел. Тя е на 20 години и идва от град Костанай, разположен на около 176 км от границата с Русия. Там учи в университет - специалност "пиано".
В България е вече второ лято. Противно на местните хотелиери, за нея краткият сезон е плюс. "Избрах именно България, защото сезонът трае три месеца. В Турция той е пет-шест месеца, а заради образованието ми не мога да си позволя да работя толкова”, казва Мун.
По данни на Министерство на труда и социалната политика, цитирани от "Дневник", тя е част от тези близо 13 000 чужденци извън ЕС, които са получили виза за сезонна заетост до 90 дни. В Кранево те са основно от Узбекистан, Киргизстан и Индонезия.
За да стигне до курорта, Мун, както и основна част от чуждестранните работници, се доверява на фирма посредник. Попълва документите си, плаща такса, а след това очаква да бъде свързана с работодател в България. Миналата година е работила в Поморие, но тази година се озовава на Северното Черноморие. Къде започва работа зависи от договорката между фирмата посредник и конкретния хотелиер.
Разходите за полети до и от България, както и настаняването и изхранването по време на сезона се поемат от работодателите. "Харесва ми, че климатът в България е напълно различен и че мога да си почивам, докато изкарвам пари", казва Мун. Макар да идва от най-голямата икономика в Централна Азия, тя разказва, че възнаграждението ѝ в Кранево би било малко по-високо от това в Казахстан за нейната позиция.
По-високи заплати и добър климат
В същия хотел в Кранево се срешаме и с Марина Тавалдиева от Киргизстан. Тя е на 61 години и работи като камериерка. В родната ѝ страна не намира работа, защото вече е на повече от 58 години, каквато е пенсионната възраст за жените там.
"Здравето ми го позволява, затова работя все още”, казва тя. В краткия ни разговор на руски тя разказва, че в България "се плаща добре".
По данни на Киргизстанския статистически институт средната месечна заплата в страната за 2024 г. е 36 047 сома или под 400 евро - 3 пъти по-малка от тази в България за същия период. Подобно е сравнението и с Узбекистан.
Освен финансова помощ за семейството на Тавалдиева, работата ѝ в България ѝ дава възможност да живее на по-добър климат. "В Киргизстан ми се повишава кръвното налягане, имам сърдечни проблеми, а тук дори не приемам лекарства", споделя тя.
Трудностите пред работодателите
За Тавалдиева това е трето лято в Кранево. Точно от толкова Вера Веселинова, управителката на хотела в курортното село, разчита на работници от Централна Азия.
Тази година в него работят основно чужденци, сред които осем от Азия. Българите, с изключение на мениджърските позиции, са трима. Веселинова работи с българска фирма посредник, а критериите ѝ за чуждестраните работници често се ограничават с това те да говорят руски.
Нарича процеса "руска рулетка", защото неизвестните са много. Налагало ѝ се е да чака визите на работниците четири месеца, а късното им пристигане през юни може да повлияе на готовността на хотела за сезона. Понякога пък описанието на уменията на кадрите не отговаря на реалността.
Преди началото на сезона очакванията ѝ са били да назначи 18 чужденци от Централна Азия. Когато е видяла, че сезонът изглежда ще е по-слаб, ограничава тази бройка.
Отражението на войната в Иран
"За чуждестранните работници е изгодно да работят тук, но за хотелиерите започва да става скъпо", признава Веселинова. По нейни сметки заради войната в Иран и пренасочването на полетите от Близкия Изток, разходите за еднопосочните пътувания са скочили значително. "Цените на еднопосочните самолетните билети, които плащахме за работник, бяха около 300 до 400 лева. Сега тази сума е в евро", казва тя.
Изчислява, че за пристигането на един чуждестранен работник в България разходите по административни такси и транспорт до хотела могат да достигнат до около 1200 евро. Това не включва настаняването, изхранването и заплатите, които по думите ѝ са малко по-ниски от тези на местните служители.
"Наемането на чужденци ни излиза по-скъпо, но важното е, че имаме сигурни кадри", казва Веселинова, като казва, че е доволна от работата си с тях. Управителката обаче не крие опасенията си, че високите разходи могат да променят изградената практика.
"Ако кризата в Персийския залив продължи, очаквам догодина транспортните разходи да стигнат до 500-600 евро на посока, което означава, че няма да можем да ги наемем”, казва тя и допълва, че преди за хотелиерите е било изгодно, "но сега всички се замислят дали има смисъл".
Какво намират чужденците в България?
Въпреки трудностите засега изглежда, че броят на чуждестранните работници в сезонните сектори ще продължава да се увеличава. Алтернативата за българския туризъм е да отчете икономически загуби при липсата на кадри - сценарий, който ще навреди на цялата страна, тъй като секторът отговаря пряко за до 8% от брутния вътрешен продукт на България и до 15%, когато се добавят и сферите, свързани косвено с него.
И докато хотелиерите по Черноморието често говорят за липсата на национална туристическа стратегия, то чуждестранните работници от Централна Азия изглежда се превръщат не само в част от решението на структурния проблем, но и в посланици на България на непознати места.
"Най-много харесвам природата и хората в България - особено морето, защото в Централна Азия нямаме море”, казва Айсулу Йолдасова от Узбекистан, студентка по икономика, която работи като касиерка в най-големия супермаркет в Кранево.
Колежката ѝ Гулсанем Самуратова, студентка по превод от руски на английски, разказва, че е имала възможност да отиде да работи и в Латвия, но близостта на България я е убедила да дойде тук.
Заедно с тях са ангажирани още 16 души от Централна Азия. Освен от по-високите заплати, те казват, че са впечатлени от българските танци. Свободното си време използват, за да опознаят региона между Варна и Кранево. "Първите ми впечатления бяха, че българите са много сурови, но ако се сближиш с тях, ако установиш добри отношения, те се отварят много към теб", казва Самуратова и допълва, че "вече ги чувства като едно семейство". Усещане, което допринася за това и двете да казват, че биха се върнали отново в България.