Какви са причините за високите цени в България?

В България поскъпването е факт. Но факторът "евро" има минимално влияние, казва икономическият експерт Евгений Кънев. "Дори това влияние можеше още да се минимизира."

Защо е толкова скъпо? Само заради спекулата покрай еврото? Или има по-дълбоки причини? С важната уговорка, че "скъпо" има и измерение на лично усещане и сравнение.

Евгений Кънев: Усещането е не само субективно - поскъпване наистина има. Съвсем друга е темата колко е реалното поскъпване и дали това е основно заради еврото. Ето тук започва дезинформацията. Преди да говорим за ефекта от въвеждане на еврото, ще започна с три факта от Евростат. Инфлацията на годишна база в България към юни тази година е около три пъти по-ниска от инфлацията за 2022, когато нямаше евро; за същия период тя е близо два пъти по-ниска от инфлацията в Румъния, която не е в еврозоната и, забележете, инфлацията за първото полугодие на 2026 с евро е само с около един процентен пункт по-висока от второто полугодие на 2025 без евро. Всичко това ясно демонстрира, че на практика факторът "евро" сам по себе си има някакво минимално влияние. Но дори и това влияние можеше още да се минимизира, ако не бяха поредицата от действия на правителството на Росен Желязков и на регулаторите преди въвеждането – сплашването на търговците, че след време ще има проверки на цените, което ги накара превантивно да ги вдигнат; или значителното повишение на цените на електричество, вода, парно, продуктови, здравни, административни и други такси, които нямат нищо общо с въвеждането на еврото. Самото въвеждане със сигурност също има ефект: огромният сив сектор изпра нелегитимните левове в евро през покупко-продажби на имоти и други ликвидни активи, което по-скоро е вдигнало инфлацията през 2025. С други думи – кумулативно поскъпване има, но то се дължи в немалка степен на структурните проблеми на икономиката като слабата конкуренция, недостатъчното домашно производство (особено на храни) и в по-слаба степен на изпирането на нелегитимните доходи. Да не забравяме и съвсем обективния фактор – войната на САЩ с Иран, която трайно покачи цените на горивата и така по веригата - отново без връзка с еврото.

Хърватия сякаш ни "предупреди" през 2023-а: всичко ще е същото, но в евро, т.е. почти два пъти по-скъпо.

Евгений Кънев: Този виц за двойното поскъпване е отдавна популярен в България - дори бе ключов аргумент на противниците на еврото. Чувал съм го за Италия, Гърция и други страни, въвели еврото – последно за Хърватия. Трябва да се отбележи една фундаментална разлика между България и тези страни. Докато те имаха собствени валути с плаващ курс спрямо еврото преди неговото въвеждане, България бе с фиксиран курс - заради валутния борд от над 28 години. По тази причина сравнения с България са удачни единствено за балтийските държави, които също имаха (квази)фиксиран курс, преди да влязат в еврозоната. А при всички тях – влезли в три различни години – инфлацията в годината преди и на влизане бе почти еднаква. Що се отнася до Хърватия, тя, както България и цяла Източна Европа, пострада най-много от енергийната криза през 2022 заради началото на войната в Украйна. Затова инфлацията там реално достигна своя пик от 13% през ноември 2022 – малко преди да влезе в еврозоната. А през следващата година, когато вече бе част от еврозоната, тя спадна до 5.4%. Но понеже всичко това е реален ръст на цените, то най-лесното обяснение за усещането за поскъпване е, че виновно е еврото. Така стана и в България.

Добре, но чудовищната спекула у нас е видима със съвсем просто око и на всички нива. Трябва ли държавата да я бори? Според мен има един страховит и масов когнитивен капан: с течение на времето сякаш хората губят инстинкта си да пресмятат и понеже наглед като число еврото е два пъти по-малко от лева, те неусетно се влияят от това, а бесните спекуланти печелят. Прост пример: един дюнер вече гони 20 лева.

Евгений Кънев: Със сигурност има много психология на пазара. Дори Кейнс въвежда термина "психологически детерминанти" в своята теория. Но преди да говорим за ролята на държавата, няколко думи за самия пазар. Свободният пазар затова е свободен, защото дава възможност на хората от страната на предлагането така да ценообразуват своята стока или услуга, че да максимизират своите приходи. Забележете – това не означава да предлагат възможно най-висока цена, защото тогава ще изгубят своите клиенти. С други думи, в новите условия на еврото – ако наистина икономиката е пазарна – производители и търговци трябва да имат свободата да намерят тази оптимална цена, от която най-много печелят. И често това става с налучкване, което изглежда като спекула. Алтернативата е дефицит на предлагането. Всъщност, спекула има там, където изкуствено се създават дефицити. Такива са случаите, когато нарочно се пречи на различни играчи да продават на някакъв пазар или, ако вече са на него, на каква минимална цена може да продават. Накратко – това са доста отрасли на вътрешния пазар, където конкуренцията е нарочно ограничена с политически чадър или силови прийоми. Ето това е спекулата, която държавата трябва да бори чрез реално насърчаване, а не ограничаване на конкуренцията. И това е проблемът с ролята на държавата – както се майтапи мой приятел, имаме комисия за защита не НА, а ОТ конкуренцията. Така се възпроизвежда и самата олигархия и бедност – защото пазарът работи само в поставените му от нея рамки.

Какви всъщност са ползите от въвеждането на еврото - извън макроикономическите? Как да обясним на обикновения потребител, че дори баничката вече е към 5 евро? И в културен смисъл – наистина ли сме нация от измамници, които от дюнера до големите неща в държавата се възползваха от превалутирането?

Евгений Кънев: Баничката може да стигне и до 5 евро, ако държавата не създаде условия за нормално функциониране на пазара. Защото и самият пазар е вид институция – правила на сделките съобразно зададените от държавата параметри. А като няма реални контролни органи и прокуратурата, често работи не "срещу", а "за" престъпността – имаме този ефект. Сякаш сме в епохата на robber barons от края на 19-и век в САЩ.

Ползите от еврото са дългосрочни и най-трудно се обясняват на "обикновените хора". Входът в еврозоната е реално вход в клуб с правила, които са общи за всички и предполагаемо се прилагат по-ефективно, отколкото БНБ управляваше нашата валута. Затова се смята, че банкови фалити като през 1996-1997 и КТБ няма да са възможни. Тези правила намаляват общия бизнес риск и привличат чужди инвестиции, намаляват лихвите, таксите и валутния риск, нарастват оборотите на търговията и така увеличават доходи и всички печелят. Нашата икономика изцяло се преплита с икономиките от еврозоната – втората най-голяма парична зона в света и така става много по-лесен трансферът на капитали и ноу-хау – безусловна предпоставка да станем развита страна.

Изповядваме една и съща дясна икономическа доктрина, в центъра на която е, че малкият и среден бизнес би трябвало да ни движи напред, а у нас говорим за "държавен капитализъм". Има ли изход от това?

Евгений Кънев: Вместо да "счупим" олигархията и да "строим" демократичен капитализъм както в Европа, у нас през прехода надделяха практиките на руския политикономически модел – срастване на политическата с икономическата власт, който някои наричат "държавен капитализъм". На практика у нас няма наистина богати хора, които да нямат "пъпна връв" с държавата. Със своите огромни финансови, институционални и медийни ресурси тази олигархия прелъсти имотно, интелектуално и морално достатъчно голям брой бедни, недоволни или неуспели българи, които да я обслужват като политически субекти, медиен слугинаж или просто електорат. Оттук имаме и това задушаващо развитието на средната класа менгеме на негласния "съюз" между най-богатите и най-бедните. А без силна средна класа няма не само демократичен капитализъм за малкия и средния бизнес. Няма и демокрация. Т.е. няма и шанс да станем развита държава – дом за всички българи.

Сетих се и за Рейгън, който казва, че не можеш да овластиш слабите, като отслабиш силните. И още: не можеш да помогнеш на заплатаджията, т.е. у нас – работещият беден, като държавно се прицелиш в онзи, който му я осигурява. И нещо от мен: държавата и никой не може да направи за вас това, което вие би трябвало да сте способни да направите за самите себе си. Как бихте коментирали тези фрази?

Евгений Кънев: Бих казал, че зависи много от историческия и географския контекст на "силен" и "слаб". Когато го казваш през ракурса на едно свободно общество, което се е развивало над два века общо взето в една законова рамка, то тези понятия са пълнокръвни, продукт на някаква социална справедливост, чийто закон е "който не работи, не трябва да яде". Сиреч, силните са богатите благодарение на своя ум, труд и предприемчивост. У нас обаче често асоциираме "силните" не точно с тези качества, а със старата комунистическа и ДС номенклатура, конвертирала политическата в икономическа власт, и с нейния продукт - организираната престъпност.

Затова съм доста скептичен към безпроблемния трансфер на политическите оси "дясно" и "ляво" - от развита демокрация в нашия олигархичен торф. Ако трябва по-философски да се изразя: "дясно" и "ляво" са понятия след избора на метанивото "олигархия-демокрация". Всъщност, самият Рейгън, когото вплетохте в нашия разговор, казва същото, което ми е любимо: "Няма такова нещо като ляво или дясно. Има само горе или долу - горе, вечната мечта на човека за индивидуална свобода, съвместима с реда, или долу до мравуняка на тоталитаризма".

Е, аз мисля, че у нас от крачката до тоталитаризма ни пази само ЕС – просто кандидат-тоталитарите нямат ресурс.

Какво мислите за правителството на Румен Радев?

Евгений Кънев: Видимо измъчващ се в компанията на лидерите от ЕС и сякаш ментално свързан с Русия, той е премиер на бедна, но все пак европейска държава и трябва да се съобразява. Така той влиза и излиза от роля в роля - нещо като билборд с постоянно сменящи се послания. Защото за да управлява дълго, има нужда и от тази 1/3 от електората, която не разбира от геополитика, но му е повярвала, че дори да е някак свързан с Русия, ще пребори олигархията без да ни вади от ЕС. Оттам идва този образ, изпълняващ всевъзможни политически лупинги - по нещичко за всяка аудитория, а всъщност люпилня за скандали и конвейер на журналистически сюжети. Затова и правителството му често не знае какво е актуалното за деня послание, а като сложим и импровизациите на парламентарната група, какофонията е пълна.

Какъв е пътят напред за демократичната общност и нейното представителство? Има ли лидерски проблем?

Евгений Кънев: На практика у нас няма единна демократична общност, извън описания фундаментален избор "олигархия-демокрация". Както виждаме, по тази ос, тези 300 до 400 хиляди избиратели, които гласуват сега за ДБ и ПП, а преди за Реформаторския блок и Синята коалиция, често изключват дори ГЕРБ като "демократи", а отношението към тях е фактор номер 1 за вътрешно разцепление. Но след тази ос в тази общност има както либерали, така и консерватори (въпреки наложения етикет за всички като "либерали"); има икономически десни, центристи и дори леви; климатично повече и по-малко зелени и пр. Накратко, тази общност не би съществувала, ако България бе пълноценна демокрация. По тази причина и нейното сцепление е най-вече по линията на върховенството на закона и съдебната реформа – чиито остри дефицити са кардиналната разлика между реална и фасадна демокрация или автокрация.

Затова проблемът за обединение на тази общност не е лидерски, а идеен. Просто няма обща идея как да се случат реформите и така всяко различие бързо ескалира до обвинения към лидерите в изневяра на "каузата" и така до невъзможност за създаване на значим политически субект. Разбира се, зад този провал стои манталитет, култура, ако щеш народопсихология на едно травмирано общество, огромната маса от което би било доволно само с хляб, ракийка и салатка на масата. И свободата да напсува "другите".

Затова не знам какъв е пътят напред. Може би еволюцията в рамките на Европа, ако имаме късмет, ще го посочи.

И за финал: защо у нас не се доразбира, че Украйна не само не се предава, но и преправи всичко от Сун Дзъ насам с дроновата война? Липса на военна информация или хибридна руска пропаганда, според която Русия е непобедима?

Евгений Кънев: Разбира се, причината е интензивната и мащабна руска пропаганда. У нас тя намира изключително плодотворна почва, защото стъпва на едно всенародно промито и постоянно промивано съзнание за Освободителката, за непобедимата армия, съкрушила фашизма, дори за второто освобождение. Затова и сега толкова лесно прихващат корен митовете за нацизма в Украйна, за изконните руски земи, за агресивното НАТО и войнолюбците от ЕС.

На този фон мнозина вярват, че от Украйна, която била част от Русия, няма украинци, а фашисти, че зверствата на руската армия са фалшиви новини на Запада, а руската армия е непобедима. Подчертавам дебело, че огромна заслуга има и нашият политически елит, който не само не си мръдна пръста да спре тази пропаганда у нас, а дори инсталира нейни говорители в обществените медии и се възползва по всякакъв начин да намали обществената подкрепа за Европа - и нейните правила у нас.