На срещата на върха на ЕС и Арктика във Финландия германският канцлер Фридрих Мерц призова за продължаване на подкрепата за Украйна. Но в самата Германия тази подкрепа се разглежда все по-критично. Според Андреас Хайнеман-Грюдер изборите в осем европейски държави през следващата година, а и завършилите в Саксония-Анхалт, оказват своето влияние. Експертът обаче сочи, че ако се отстъпи пред исканията на десните популисти, би означавало, че Русия ще може да завладее още повече територии в Украйна, което ще доведе до увеличаване на бежанските потоци и до нова уязвимост на Европа пред опитите за изнудване.
"В крайна сметка Украйна е предната линия на отбраната на европейците. Това означава, че ако Украйна падне, опасността за Молдова, за Полша и за балтийските държави ще стане още по-голяма", казва експертът.
"Целта е да се обезлюди Източна Украйна"
Хайнеман-Грюдер предрича, че идната зима ще бъде изключително тежка за Украйна, защото "сегашната война на изтощаване преминава в унищожителна - целта е да се обезлюди Източна Украйна. В това отношение руснаците вече са постигнали значителен напредък".
На въпрос дали ще се засили натискът върху Русия или ще се отстъпи пред исканията ѝ, германският политолог казва, че засега американският президент Доналд Тръмп не е засилил натиска, нито пък може да се похвали с някакви резултати. Опасността за Украйна, произтичаща от политиката на Тръмп, е тя да бъде изоставена от САЩ. А целта на руснаците, както те неведнъж са казвали, е "смяна на режима" в Украйна.
Хайнеман-Грюдер признава, че настроенията в много европейски страни се променят, макар че като цяло все още мнозинството е за продължаване на подкрепата за Украйна. От друга страна, времевият прозорец за руснаците също е тесен: приходите им от продажбите на нефт и газ са намалели с една трета. Лихвеният процент е 14 процента, инфлацията остава висока. На фронта има недостиг на гориво за армията, а ситуацията не е благоприятна за нова мобилизация. "В този смисъл Путин води и битка за вътрешна подкрепа, а тя още не е спечелена. Войната не е популярна в Русия и режимът може да набира хора само срещу щедри финансови обещания", заключава политологът.
"Ще зависи от натиска върху Русия"
Хайнеман-Грюдер твърди, че ще зависи от натиска върху Русия дали ще има известен пробив към реални преговори и примирие. "Малък лъч на надежда е, че след разговорите на американските пратеници Стив Уиткоф и Джаред Къшнър с руския президент Владимир Путин в Москва руснаците заявиха, че са готови за тристранни преговори, тоест за първи път за преки преговори с Украйна", пояснява политологът и добавя: "Дали руснаците са готови да се откажат от териториите, които формално са анексирали, но никога не са превзели, зависи в значителна степен от натиска на западните държави, на американците – но може би и от този на Китай, Индия, Турция и Саудитска Арабия".
"Нещо като севернокорейски режим в окупираните територии"
Според политолога украинците знаят, че всъщност не могат да си върнат териториите, контролирани от Русия - още повече, че през последните почти пет години Русия е русифицирала тези територии, конфискувала е украинска собственост и е принудила хората да приемат руски паспорти. Тя е деукраинизирала тези територии. А сега там са останали само онези, които нямат алтернатива.
"Руснаците са установили нещо като севернокорейски режим в тези окупирани територии. Едва ли ще бъде възможно това да бъде отменено. Но въпросът е друг: Русия да не получи територии, които изобщо не може да превземе военно. Във всеки случай при сегашния темп на нейния напредък на фронта всичко би се проточило чак до 2030-те години", предрича политологът.
Политологът Андреас Хайнеман-Грюдер е експерт по Източна Европа и старши изследовател от Международния център за изследване на конфликтите в Бон. Основните му интереси са насочени към политиката и конфликтите в постсъветското пространство и възраждането на авторитаризма.
Автор: Щефан Шлаг ARD