Саботажи срещу Русия: как работят украинските бойни водолази

Някъде в южната част на Украйна мъжете от 73-ти морски център за специални операции се подготвят за гмуркане. Те изваждат оборудването от колата, спускат черна надуваема лодка във водата и монтират извънбордовия мотор. Лицата им остават скрити, а вместо истинските си имена използват позивни.

Един от тях е Лексус. Той е на 20 години и се е присъединил към поделението преди две години. Водата винаги го е привличала, както и предизвикателството да преодолее себе си и стихиите. Но бойното гмуркане е само част от работата му.

„Нашето поделение действа във въздуха, на сушата и във водата“, казва той пред АРД. То е част от украинските специални сили. Към задачите му спадат дейности като разузнаване, бойни операции и саботажни действия зад вражеските линии. Мъжете нямат право да говорят за конкретни мисии, уточнява германската медия.

"Във водата няма къде да избягаш"

Днес групата тренира излизането на вражески бряг. На около два километра в морето мъжете трябва да бъдат спуснати във водата; с помощта на навигационни уреди те трябва да достигнат определена точка, да проучат участъка от брега и след това да докладват. Чак след това на мястото трябва да дебаркират други части.

Войниците се гмуркат със специални кислородни апарати, от които, за разлика от обикновените апарати със сгъстен въздух, на повърхността не се отделят издайнически въздушни мехурчета, обяснява АРД. Освен с водолазно оборудване, те са снабдени и с оръжия и навигационни уреди, а по време на мисии могат да носят и взривни вещества. Най-голямото предизвикателство при това не е непременно дълбочината, казва Лексус. Преди всичко те трябва да са в състояние да преплуват големи разстояния и да могат да действат и под напрежение.

Подобно на Лексус, и Меля съзнателно е избрал тази работа. От 2015 г. е във въоръжените сили, а от две години е част от подразделението. Казва, че се чувства особено добре под вода. Но ентусиазмът има и друга страна. „Водата не прощава грешки“, казва Меля. „Бойните мисии са много по-трудни за планиране, подготовката отнема повече време и те са значително по-опасни. Защото във водата не можеш да се скриеш – няма как да избягаш.“

Освобождаването на Змийския остров

Една от най-известните операции, в които са участвали водолази от групата, е от лятото на 2022 г. Тогава руските войски бяха окупирали стратегически важния Змийски остров в Черно море. Връщането му под украински контрол стана именно с помощта на бойните водолази, които подготвили десанта на специалните части.

Оттогава насам условията за подобни операции се промениха значително. Разследващите и атакуващите дронове позволяват и на двете страни да наблюдават териториите по-внимателно и да атакуват от разстояние. Това затруднява дори операциите, които се провеждат под вода.

Технологиите се развиват бързо

бързо Но технологиите променят и възможностите на украинската страна - водолазите от подразделението разполагат с по-нови подводни апарати, навигационни системи и водолазни компютри. В Черно море Украйна използва освен това морски дронове срещу руски военни кораби.

Безпилотните системи обаче не правят бойните водолази излишни. Един кораб днес може да бъде атакуван и от разстояние с морски дрон. Други задачи обаче засега не могат да бъдат възложени на машини – например когато е нужно разузнаване и подготвяне на брега за дебаркиране на морските пехотинци.

"Понеже сме по-малко на брой, трябва да действаме по-умно"

Военният водолаз с псевдоним „Берлин“ е на 33 години. Дълго време той е живял в Германия и говори немски. През 2024 г. се е присъединил към украинската армия и към специалните сили. Като дете е прекарвал много лета в Крим. След края на войната би искал да се върне там, казва той. Това го мотивира.

Украйна обаче разполага с по-малко военнослужещи от Русия. Отговорът на това предизвикателство е технологичен: „Щом като сме по-малко, трябва да бъдем по-умни. Трябва да работим с техниката, с различни дронове, независимо дали става дума за морски дронове или за класическите въздушни дронове.“

"Страхът е част от работата"

При дълги придвижвания под вода видимостта може да е нулева. Тогава в продължение на три или четири часа бойните водолази не виждат почти нищо – чуват само шума от дихателния си апарат и контролират движението.

"Страхът е част от работата ни – особено при работа с мини", казва един от бойните водолази. Неговият девиз глас: „Хладен ум и ясен разчет на следващите стъпки.“ 21-годишният често си мисли за времето след войната – мечтае си как тогава ще живее край бреговете на Крим, в своя къща с деца и лозя, се казва в репортажа на АРД.

Автор: Сузане Петерсон ARD