Европейските разузнавателни служби предупреждават за голяма вероятност Русия скоро да атакува НАТО, за да изпита решимостта на Алианса. Както пише The Guardian те смятат, че подобна атака може да се случи в рамките на броени месеци.
Михал Коуделка, ръководител на Чешката служба за сигурност и информация (BIS), заяви, че освен засилената активност на дронове, плановете на Кремъл може да включват нахлуване в страни от НАТО, граничещи с Русия. "Възможно е. Сценарият може да включва ограничено нахлуване, провокации тип "фалшив флаг" или мащабна кампания за оказване на влияние", казва той. По думите му, такъв сценарий може да се разиграе в рамките на "месеци, а не години".
Същевременно представители на трите балтийски държави, граничещи с Русия, са по-предпазливи по отношение на вероятността от инвазия или друга мащабна ескалация. Те отбелязват, че ресурсите на Москва са изчерпани от конфликта в Украйна, и предупреждават, че нагнетяването на страх от евентуална атака може да бъде в полза на Кремъл.
"Не виждаме признаци за непосредствена атака. Въпросът остава отворен: имат ли те преки и конкретни планове, или това е просто част от по-широките им опити да посеят страх и несигурност в западното общество?", казва Нормундс Межвиетс, генерален директор на Службата за държавна сигурност на Латвия.
Според Куделка настоящата руска тактика се основава на принципа "ескалация в името на деескалацията": Кремъл се стреми да използва уязвимостите в западните общества, за да отслаби подкрепата за военните усилия на Украйна. "Те вярват, че ако ескалират достатъчно напрежението, европейските страни ще решат да спрат да подкрепят Украйна", отбеляза той. Ръководителите на разузнавателните служби се съгласиха, че независимо как ще се развият събитията, руската кампания за саботаж в Европа вероятно ще се засили през следващите месеци. Томас Нилсон, ръководител на шведското военно разузнаване и сигурност, определи скорошния инцидент с въоръжен дрон на летище Лайпциг - който германските власти свързват с операции на руското разузнаване - като "повратна точка".
"Изпращането на въоръжен безпилотен летателен апарат на оживено летище в сърцето на Европа... Ако се стигне до атаки, които могат да доведат до жертви или разрушаване на критична инфраструктура - с огромни последици за обществото - тогава смятам, че това променя правилата на играта", казва той. Според Нилсон зад скорошния ръст на руските саботажни действия стоят няколко цели: отслабване на подкрепата за Украйна, всяване на разкол в НАТО и сплашване на европейското население. Куделка отбеляза, че още едно последствие от саботажната кампания е прекомерното натоварване на ресурсите на службите за сигурност. "Сега всеки пожар или неизправност изисква разследване от страна на службите за сигурност като потенциален терористичен акт, а това е изгодно за тях", заяви той.