На 4 ноември 1794 г. руските войски под командването на генерал Александър Суворов щурмуват Прага – укрепения квартал на Варшава на десния бряг на Висла. Сражението и последвалото клане над жители и защитници сломяват съпротивата на полската столица. Варшава капитулира непосредствено след това, макар че източниците посочват различни дати за формалното предаване – 5 или 7 ноември.
Така завършва въстанието, водено от Тадеуш Кошчюшко, започнало през март същата година като опит да бъде възстановена независимостта на свитата след втората подялба Полша. Кошчюшко обявява началото на борбата в Краков на 24 март 1794 г. и е избран за върховен командир на въстаническите сили. Поляците постигат победа при Рацлавице на 4 април, но не успяват да преодолеят превъзходството на Русия и Прусия.
От Рацлавице до падането на Прага
Въстанието получава широка подкрепа сред населението, но е затруднено от липсата на достатъчно оръжие, средства и външна помощ. На 10 октомври 1794 г. Кошчюшко е разбит и пленен в битката при Мачейовице. След това Суворов насочва руските сили към Варшава.
Основният удар е нанесен срещу Прага на 4 ноември. Кварталът е превзет след кратък, но изключително кръвопролитен щурм. Историческите оценки за броя на жертвите се различават, но събитието остава известно като клането в Прага. След падането на укрепленията защитата на Варшава се разпада, а остатъците от въстаническата армия се предават на 16 ноември.
На Суворов е приписвано краткото съобщение до императрица Екатерина II: „Ура! Варшава е наша!“ То се превръща в символ на руската победа, но зад него стои краят на последния организиран опит да бъде спасена полско-литовската държава.
Третата подялба заличава държавата
След разгрома на въстанието трите съседни сили – Русия, Прусия и Австрия – започват преговори за окончателното разпределение на останалите полски земи. В този контекст е важно уточнението, че през 1795 г. участва Австрия, тоест Хабсбургската монархия, а не Свещената Римска империя като отделен политически субект.
Русия и Австрия подписват предварително споразумение на 3 януари 1795 г., а окончателното споразумение между трите сили е подписано в Санкт Петербург на 24 октомври същата година. Прусия получава Варшава и земи в централната част на страната, Австрия – територии около Краков и в Малополша, а Русия – най-голямата част от останалите източни земи на полско-литовската държава.
Крал Станислав Август Понятовски абдикира на 25 ноември 1795 г. На 26 януари 1797 г. Русия, Прусия и Австрия подписват допълнителна конвенция, която урежда границите и административните въпроси. Трите сили се споразумяват и да не използват официално названието „Кралство Полско“.
Третата подялба слага край на самостоятелното съществуване на Полско-литовската общност. Полша не възстановява независимостта си до 1918 г., когато разпадането на империите след Първата световна война отваря пътя към създаването на Втората полска република.
Източници: britannica.com, polishhistory.pl, thecollector.com