На 13 май 1930 г. умира Фритьоф Нансен. Благодарение на неговата дейност хиляди български бежанци от Западна Тракия успяват да стигнат до България през 1922 година след Гръцко-турската война.
Освен това хиляди арменци и белогвардейци успяват да се спасят от репресии. Като върховен комисар за бежанците на Обществото на народите Фритьов Нансен измисля специален документ, даващ право на преминаване без границите за хората без паспорти. Точно заради т. нар.
Нансенов паспорт хилядите бежанци от началото на ХХ в. хиляди успяват да се спасят от репресии.
За тази си дейност дипломатът получава Нобелова награда за мир през същата тази 1922 г.
Фритьоф Нансен е роден на 30 октомври 1861 г. в близост до днешната столица Осло. Дипломира се като зоолог от университета в Осло. Само на 20 години се отправя на първата си експедиция в Гренландско море. Участва в още няколко успешни мисии, а след завършването си започва да се занимава в сферата на зоология, като работи в Бергенския музей. През 1886 г. е удостоен с голям златен медал на Кралската Академия на науките за своите изследвания по строежа на клетъчния апарат на нервната тъкан.
Жаждата му за знания го отвежда до Арктика и Антарктика,
като през 1893 г. той потегля на тригодишно арктическо пътуване на борда на кораба "Фрам". Нансен и неговият спътник правят опит да достигнат Северния полюс, като се приближават до него много повече от всички свои предшественици в това начинание.
Интелектуалните му способности са не по-малко впечатляващи. Едва на 26-годишна възраст той вече е завършил докторската си дисертация за централна нервна система при човека. Но Нансен заслужено остава в историята най-вече с пионерските си начинания за закрила на бежанците.
През 1920г., скоро след края на Първата световна война, Нансен е назначен за председател на Норвежката делегация към базираното в Женева Общество на народите,, една длъжност, която той заема до смъртта си през 1930 г.
Скоро след назначаването му възлагат да оглави първата мащабна хуманитарна задача на ОН - репатрирането на общо 450 000 военнопленници. Той успява да доведе начинанието до успешен край, като ангажира подкрепата на правителства и доброволчески дружества.
Нансен работи за каузата на бежанците, като по пътя си постига триумфи, но се сблъсква и с разочарование. Остава дълбоко огорчен от човешкото безразличие към страданието на ближния. Негови с думите, че
"бежанците, които се смятаха за нетърпимо бреме, ще се окажат всъщност безценна придобивка."
Но тази страстна вяра в потенциала на всяко човешко същество не винаги е споделена от мнозина.
Международният Червен кръст и редица правителства се обръщат към него с молба да организира хуманитарна програма за милионите пострадали от глада в Русия през 1921-1922г.
Върховният комисариат за бежанците към ООН (ВКБООН) учредява наградата "Нансен" за принос към бежанците в негова чест през 1954г. Тя се връчва на отделен човек или организация за изключителни заслуги към бежанската кауза. Фритьоф Нансен беше избран за "Норвежец на хилядолетието" от народа на Норвегия през 2000г.