На 17 юли 1936 г. генерал Франциско Франко повежда разбунтували се части от испанската армия срещу легитимното правителството в Мадрид. Започва тригодишният кървав сблъсък между двата големи испански политически блока – Национален фронт и Народен фронт. Конфликтът остава известен в историята като Гражданската война в Испания.
Изборната победа на обединяващия анархисти, социалисти и комунисти Народен фронт на 16 февруари 1936 г. изиграва ролята на детонатор, пише Bulletin of Spanish Studies.
Доминираният от леви либерали
кабинет много скоро е компрометиран от масови анархистични изстъпления
из цялата страна.
На 13 юли 1936 г. представители на Републиканската гвардия убиват Хосе Калво Сотело, един от лидерите на консервативната опозиция.
Четири дни по-късно започват бунтовете в Мароко, а веднага след това и в Андалусия, в Северна и Северозападна Испания. Първоначално за ръководител на антиправителствените сили е избран генерал Санхурхо, но след неговата смърт вследствие на самолетна злополука начело на бунтовниците застава генерал Франсиско Франко.
Първите въстанали части са тези на Испанския чуждестранен легион (11 000 човека) и на мароканските поделения - 14 000 бойци. Те бързо завладяват градовете Сеута и Тетуан в Испанска Африка. На следващия ден заговорниците, надигнали се на Иберийския полуостров, завземат градовете Кадис и Севиля. Гражданската война в Испания започва.
Ген. Франко обаче има да решава сложен логистичен проблем –
как да прехвърли на континента своя челен отряд - разположените в Мароко войски, без да попадне под огъня на блокиралите Гибралтарския проток верни на правителството в Мадрид бойни кораби? Този жизнено важен за успеха на кампанията въпрос бива разрешен успешно с германска помощ. Хитлер предоставя на генерал Франко 20 транспортни самолета “Юнкерс” JU 52, които, ескортирани от изтребители “Хайнкел” Не 51 от края на юли до средата на октомври 1936 г. превозват от Северна Африка на материка 14 000 войници и близо 300 т военни материали. Хитлер дори нарежда да се създаде експедиционен корпус, известен като „Кондор“.
Все пак малко известен факт е, че
ген. Франко се опира на Fuerzas Regulares Indígenas — редовни туземни сили.
Те са съставени от мюсюлмани от Мароко. Те се прехвърлят в Испания с помощта на германската авиация. По този начин в тактическото направление на битката ген. франко разполага с обучени и калени бойци. Освен това за първи път тези части се превозват до фронтовите линии в Испания с камиони, ставайки предвестник на демонстрирания от Вермахта блицкриг в Европа. Маврите се прочуват и с тактиката си на градския бой. Показаният от Fuerzas Regulares Indígenas героизъм и воля за победа кара ген. Франко да изгражда специални полеви болници, които са лишени от християнски символи. На католическите свещеници пък е забранено да принуждават маврите да се покръстват, коментира War & Society.
Отношението към религията в републиканската зона, свеждащо се до взривяването на църкви и манастири и масовите екзекуции на свещеници и монаси, значително подкопава международния имидж на Републиката.
Допълнителен удар нанасят противоречията между трите й основни движещи сили
– отрядите от комунисти, социалисти и анархисти. Връхната точка на постоянните им междуособици е извършеното от комунисти масово клане на антисталинистки настроените анархисти в Барселона през лятото на 1937 г.
Тези братоубийства не могат да компенсират, че Кремъл доставя на републиканците 300 000 пушки, 10 000 картечници, 400 бронирани бойни машини и 400 самолета. На испанска земя действат 2000 съветски пилоти, техници и офицери, голяма час от които са от разузнавателните служби на Червената армия и НКВД. В Испания пристигат и стотици интербригадисти.
Основният проблем пред тогавашните републиканци е проявеният расизъм и ксенофобия към маврите. Силите на републиката са избягвали да вземат пленници – араби и са ги разстрелвали на бойното поле. Това само е засилвало повече стремежа сред маврите да се бият по-ожесточено.
От своя страна ген. Франко разпорежда мюсюлманите да имат отделен парцел, където да погребват своите мъртви. Към всяка болница е заведен отделен щат за имам, мударис (деловодител), катиб (писар,който да пише писмата на неграмотните до техните роднини) и мунадиф, който да приготвя убитите за погребение спрямо нормите на исляма.
Превъзходството във въоръжение, но и зачитането на вярата на християните и мюсюлманите в крайна сметка дава победата на водените от ген. Франко сили.