Какво е ционизъм? Това е термин, обозначаващ желанието на евреите да вземат съдбата в собствените си ръце и да не позволят други да я диктуват. По този начин описва термина Дина Порат, израелски историк, работеща в мемориала Яд ва-Шем, почитащ жертвите на Холокоста.
Думите й са във връзка със заговор на евреите, известни като „Отмъстителите”. За тяхната история разказва War History Online. Наскоро историята излезе на бял свят след разсекретен документ на американските военни, за който съобщи „Асошиейтед прес”. Група оцелели евреи се опитват да отмъстят за избиването на евреите от нацисткия режим през Втората световна война.
Последното нещо, което е в главата на евреите след края на кървавата война, е отмъщение. Те просто искат да започнат наново живота си. Не така стоят нещата обаче в главите на близо 50 млади мъже и жени. Групата, наричаща себе си „Отмъстителите”, иска да е сигурна, че нацистите ще платят за престъпленията си. Докато Нюрнбергските процеси са насочени към високопоставени членове от режима на Хитлер, то много военни от нацистката партия успяват да избягат. Евреите се чувстват предадени от липсата на справедливост.
Йосеф Хармац е един от лидерите на тези, желаещи мъст. „Не искахме да се върнем в домовете си, преди да сме направили нещо”, споделя евреинът, загубил голяма част от семейството си във войната. Той казва ясно и точно – мисията ни е да убием нацисти. Колко? Колкото е възможно повече.
Първоначалният план е бил да се отровят водоизточниците в Нюрнберг. Той обаче не се осъществява, защото ще умрат много невинни хора. Стратегията веднага е променена – целта е лагерът за военнопленници край Нюрнберг, в който американците държат в плен хиляди есесовци. Членове на „Отмъстителите” успяват да си намерят работа в пекарната на лагера. Те планират да отровят нацистите, слагайки арсен в храната.
Трима души от групата смесват смъртоносното вещество с лепило и вода и използват сместа за близо 3000 хляба. С тях се хранят хиляди есесовци. За нещастие на евреите, обаче, много от тях се разболяват, но никой не умира. След неуспешния опит евреите бягат. Според разсекретените документи количеството е било достатъчно да отрови голяма част от военнопленниците и до ден-днешен не е изяснено какво ги спасява.
Арсен се е съдържал в кората и вътрешността на хляба. Докторите, лекуващи нацистите, споделят, че много от тях са повръщали, а освен това са имали и кожни обриви. В доклада се казва, че всеки хляб е съдържал 0.2 грама арсен, което количество е смъртоносно за човешкия организъм.
Години след това прокурорите стигат до заключението, че е имало опит за убийство, но на евреите не са повдигнати обвинения заради „изключителни обстоятелства”. В доклада на разследващите се посочва също така, че химик, помогнал на евреите, е направил сместа, използвайки 10 килограма чист арсен.
След бягството си групата се озовава на границата на Чехословакия. Там тя се среща с Юхада Маймон – оцелял от „Аушвиц” – който им помага да достигнат Израел. Дина Порат оправдава бруталния опит да бъдат избити хиляди военнопленници с думите: „Трагедията е да се забрави. Ако не накажеш някого за едно престъпление, ще последва друго. Това подтикна и тази група. Не само възмездие, но и предупреждение”.