Известно е от доста време, че човешката дейност има значително влияние върху нашата планета. През 20 век човешкото влияние върху околната среда и климата на Земята става толкова значимо, че дава повод някои геолози да говорят за модерната ера, като за „Антропоцен“, т.е. за време, в което човешката дейност е най-силната детерминанта за планетата.
Едно ново изследване потвърждава това, но за разлика от всички останали, изследователите показват, че освен околната среда на Земята, човешката дейност е повлияла силно и на близкото до земята космическо пространство. Това което е най-интересно обаче е, че това влияние е положително.
Радиокомуникациите, радиацията от многобройните (особено през миналия век), ядрени опити и други човешки дейности, са довели до създаването на бариерен пояс около Земята, който я предпазва от високата космическа радиация.
Изследването, публикувано в списание Space Science Reviews и споделено от сайта Мегавселена, е направено от англо-американски колектив от Imperial College в Лондон и университета в Мичиган.
Използването на много ниски радиочестоти (VLF), започва още в края на 19 век и се разраства особено през 20 век. Много силно човешко влияние върху близкия космос има през 60-те години на миналия век, когато САЩ и СССР правят интензивно високопланински опити с ядрено оръжие, които произвеждат силни електромагнитни импулси в атмосферата. Наред с това, създаването на широкомащабни електроразпределителни мрежи също така въздейства върху близкото до Земята космическо пространство. Това води до промени в близката космическа среда и днес тя е различна от това, което е била през 19 век.
Съществуването на радиационни пояси около Земята е известен факт още от 50-те години на миналия век. Тези пояси са резултат от заредените частици идващи от слънцето (така наречения „слънчев вятър“) и „хванати“ от магнитното поле на планетата. Тези пояси са били изследвани от много космически мисии, които започват да откриват и заредени частици идващи като следствие от човешка дейност, които допринасят за силата на изкуствените радиационни пояси.
Редица експерименти и наблюдения показват, че при определени условия радиокомуникационните сигнали в много ниски честоти могат да влияят върху характеристиките на високо-енергийната радиация в близкия до Земята космос. Последните изследвания показват, че вътрешните граници на радиационните пояси днес са доста по-далеч от повърхността на Земята в сравнение с 60-те години на миналия век, когато VLF трансмисиите са били много по-ниски. Това показва, че VLF трансмисиите, които човечеството създава вече около 150 години, отблъскват радиацията от близкото до планетата космическо пространство. Това е нещо добро, доколкото негативното влияние на заредените частици върху човешкото здраве и електронните системи е известен факт.
Учените участвали в изследването пишат, че като следваща стъпка може да се очаква целенасочено използване на VLF трансмисии, които да направят близкия космос по-добро място за хората и особено за тези прекарващи много време в космическите станции в орбита около Земята.