Ново предсказание, че сирийският лидер Башар Асад ще падне от власт. Този път то дойде от ръководителя на мисията наблюдатели на ООН в размирната страна – ген. Роберт Муд. Емисарите, които трябваше да оценят прилага ли се мирният план, напуснаха Сирия миналата седмица. Мнението на Муд е, че падането на Асад, което по негови думи е „въпрос на време“, няма да е равносилно на спиране на 16-месечния кървав конфликт в страната.
От март миналата година до сега борбата срещу режима е отнела 19 000 живота, твърди Сирийската обсерватория за човешките права, базирана в Лондон.
Муд заяви пред Ройтерс, че режимът в Дамаск използва „тежка военна сила“ и „непропорционално насилие“ срещу бунтовническата опозиция.
Междувременно, армията поднови офанзивата срещу втория по важност и най-населен град в страната – Алепо, предаде Би Би Си. Според някои анализатори боевете в Алепо излагат на риск сигурността в целия регион. В града живеят над два милиона души и близостта с турската граница може да накара сирийците масово да потърсят убежище на север, въвличайки в конфликта и други държави.
ООН призова двете страни в конфликта да пощадят живота на цивилните, намиращи се под кръстосания им огън. Вашингтон и Лондон обявиха, че се притеснява от масови кланета във финансовия център на арабската страна. Правителственият вестник „Ал – Ватан“ определи битката за Алепо като „майката на всички битки“.
Масова паника и разрушения – това са най-честите сведения за случващото се. Те идват от очевидни и активисти, тъй като Дамаск е ограничил достъпа на чужди медии. Различията между режима и бунтовниците изглеждат непримирими – двете страни се обвиняват взаимно в убийства на цивилни и саботаж.
Външният натиск срещу Башар Асад все повече се засилва, докато ЕС наложи оръжейно ембарго за режима, а Турция внимателно следи общата им граница. Президентът остана без четирима свои ключови съветници, убити при атентат в Дамаск. Единство липсва и сред опозицията. Основната разделителна линия там прокарват Свободната сирийска армия и салафитите, които са твърдолинейни ислямисти. Последните са по-добре въоръжени, тъй като са подкрепяни отвън.