Като доказателство за правото си да нахлуе в Украйна Русия използва събития, с които да покаже, че и други някога и някъде са вършили нещо подобно. Тук Москва привежда като аргумент войната в Косово. Има ли прилики?
Стратегията, основана на довода „вие първи го сторихте“, е несъстоятелна и инфантилна. Паралелът е спекулативен. Той е елемент от пропагандните средства, имащи за цел да снемат поне част от отговорността на руската страна за инвазията в Украйна.
Зверства срещу цивилни граждани? Не и в днешна Украйна.
Решението за въздушните удари над Югославия беше взето след клането в Рачак през 1999 година. Там силите на реда на Милошевич избиха десетки цивилни, сред които немощни старци и деца. Атаките срещу цивилни косовски албанци от страна на югославските официални и паравоенни части и данните за зверства обаче съществуваха от много по-рано. Бомбите на НАТО са ужасяващ епизод от историята на Европа и цивилизацията. Но не НАТО свали Милошевич, сториха го сърбите на избори през есента на 2000 година.
От руска страна на няколко пъти се появяваха съобщения за убийства на рускоговорящи хора в международно непризнатите ДНР и ЛНР. Известно е обаче, че при системно нарушаване на човешките права съществуват международни институции, които са в състояние да реагират. До тях и досега няма подадени сигнали, а фактологията сочи, че към насилие в масов мащаб посяга не украинската власт, а руските военни.
Денацификация и тайни лаборатории? А къде са фактите?
От днешна Украйна няма и никакви доказателства за нужда от „денацификация“ и „демилитаризация“ – единствените оръжия на териториите на непризнатите ДНР и ЛНР са руски, пристигнали по заповед на московското правителство заедно с пратени от Русия военни в униформи без опознавателни знаци, наричани „зелени човечета“ от украинските власти. Отсъства версия, мотивираща външна намеса с цел защита на човешки права. Факт е, че днес бежанската вълна не се насочва към земите на самонареклите се „спасители“, а в посока, обратна на тази, от която идват те.
На 10 март 2022 г. Кремъл прибави и още един аргумент: атаката над Украйна има за цел ликвидирането на тайни лаборатории за биологично оръжие, което било предназначено да поразява само представители на славянските етноси. Фактически доводи за това не съществуват, поради което цялата история звучи абсурдно и в унисон с конспиративните теории.
Как бе уредено Косово след войната? И как това стана в Крим?
Следвоенното управление на Косово беше поето през лятото на 1999 г. от международна мисия, която имаше за цел да създаде институции и да обезпечи прехода към очаквания нов политически статут. Процесът продължи почти 9 години, в които дълго и неуспешно беше търсен диалог с Белград. Приети бяха важни международни документи, определящи бъдещето на Косово като субект на международните отношения (Резолюция 1244, Планът „Ахтисаари“ и др.). За всичкото това време косовският институционален ред се появи и израсна във вид на подпомогнато развитие.
Присъединяването на Крим беше спретнато за десетина дни. Нямаше никакъв диалог, а едностранно решение, продиктувано от Москва. Международната общност не бе допусната под никаква форма да участва във вземането му. Резолюцията за отделяне от Украйна беше одобрена от кримския парламент два дни преди референдума и под дулата на въоръжени руски и проруски сили. Как ли щеше да бъде решена конфликтната ситуация, която би възникнала, ако резултатът от допитването беше излязъл неуспешен за Москва?
Правов ред и институции
През декември 2007 г. в Косово беше назначена и международна юридическа мисия, подпомагаща създаването на правов ред, адекватен на европейския опит и отговарящ на усещането за справедливост. Съдействието в сферите на митниците, полицията и съда – чувствителни системи, белег за суверенитет, беше прието от косовските власти и остана в сила с намаляващ обем правомощия до 2021 г. – повече от десетилетие след появата си.
На кримска територия не бяха допуснати никакви международни институции. Местни така и не се родиха – украинските бяха заменени насилствено и за рекордно кратък срок с руски. Никой не си е представял сценарий, различен от предварително програмираното присъединяване към Русия, защото такава възможност не беше допусната. Демократичната множественост на избора беше изначално отменена.
Прекрояване на държавни граници
Промяната на държавни територии в днешна Европа се смята за форма на насилие и е окачествена като крайно неприемлива. Допуска се само по изключение. Живеем с свободен свят, в който несъгласните с даден политически проект могат да потърсят реализацията си в друга държава. Митът за етнически чисти земи отдавна е обявен за абсурд.
Прекрояването на държави се приема с огромна съпротива, дори и след съкрушителни доводи, като този за прилагане на геноцид. Хърватия се роди след Вуковар. Босна – не след обсадата в Сараево, а след Сребреница. За Косово раждането на държавността беше следствие от Рачак.
Ударите на НАТО имаха за цел да прекратят всички кръвопролития, защото кланета над мирни жители бяха извършени и от страна на косовските албанци. Жертвите бяха от всички страни. В Украйна конфликтът също не пощади никого.
* Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.