Жестокостите на паравоенните сили (RSF) се натрупват в Дарфур след 100 дни боеве в Судан
На 12 юни Фейсал Сулийман* напуснал дома си в щата Западен Дарфур в Судан и тръгнал към границата с Чад под проливния дъжд. Ако беше останал на място, каза правозащитникът, той със сигурност щеше да бъде жестоко убит.
Сулийман бил придружен от десетки млади мъже в опасното пътуване, бягайки от продължилото месеци насилие. Като неараби, те бягат от това, което няколко анализатори и оцелели описаха като кампания на „геноцидно малтретираното насилие“ в Западен Дарфур.
„Загубих 27 мои приятели. Един от тях беше колкото по-малкия ми брат. Учех го да бъде защитник на човешките права като мен“, каза Сулийман по телефона за Ал Джазира.
След 100 дни война в Судан, най-мъчителните жестокости са извършени в Западен Дарфур, където съобщенията за масови гробове, бързи екзекуции и опожарени села са документирани и проверени от ООН и правозащитни групи.
Оцелелите казват, че правителствената армия не е успяла да защити цивилните граждани, докато паравоенните Сили за бърза подкрепа (RSF) са оглавили убийствата заедно със своите арабски племенни съюзници. И двете страни се борят, за да победят в Судан, като столицата Хартум и регионът Дарфур понасят тежестта на насилието.
Насилието в Дарфур исторически се корени в спорове за земя и вода между арабски и неарабски общности – напрежение, което бившият президент на Судан Омар Ал Башир използва, за да остане на власт. По време на първата гражданска война в Дарфур през 2003 г. Ал-Башир се противопостави на въоръжено въстание, предимно неарабско, като набира и въоръжава арабски милиции, които през 2013 г. са пренасочени към създаването на паравоенните Сили за бърза подкрепа (RSF) .
Неарабските бойци се бунтуваха срещу експлоатацията и пренебрегването на Дарфур от управляващите елити на Судан, но отговорът на Ал-Башир предизвика остро насилие по етнически линии и доведе до обвинения в геноцид. Сега съобщенията за възможни военни престъпления и престъпления срещу човечеството се появяват отново и замесват пряко паравоенните Сили за бърза подкрепа (RSF) .
Въпреки това незабавната защита на цивилните остава неотложна грижа. Боевете между армията, водена от генерал Абдел-Фатах Бурхан, и бойците на паравоенните Сили за бърза подкрепа (RSF), водени от генерал Мохамед Хамдан Дагало, убиха хиляди и разселиха близо 3 милиона души вътрешно. Приблизително 730 000 суданци са напуснали страната.
Въпреки предупрежденията на правозащитни групи за нарастващо насилие в региона, Съветът за сигурност на ООН прекрати мандата на съвместната мироопазваща мисия на ООН и Африканския съюз (UNAMID) през 2020 г., оставяйки местното население уязвимо на атаки.
Съобщението на Хан, казва Осман от HRW, може да възпре злоупотребите, тъй като паравоенните Сили за бърза подкрепа (RSF) жадуват за международна легитимност.
„Представете си, ако накарате Хан да каже, че сме открили геноцид в Западен Дарфур, тогава това е голям удар за паравоенните Сили за бърза подкрепа (RSF)“, каза той.
Уилям Картър, директор на Норвежкия съвет за бежанците в Судан, каза пред Ал Джазира, че световната общност трябва да предприеме по-спешни действия за защита на цивилните след съобщенията за жестокости, масови убийства и изнасилвания, извършени от Западен Дарфур.
„Моето разбиране е, че през 2003 и 2004 г. на хората им отне много време, за да постигнат консенсус относно случващото се в Дарфур. Но сега сме много по-малко търпеливи и толерантни и можем ясно да видим какво се случва и какво предстои“, каза той.
Сулийман добави, че паравоенните Сили за бърза подкрепа (RSF) са убили журналист, когото е познавал на 15 юли и че много повече хора ще бъдат открити мъртви през следващите дни и седмици.
Той каза пред Ал Джазира, че съобщението на Международния наказателен съд поне означава, че наблюдателите на правата на човека не рискуват живота си напразно.
„За защитниците на правата на човека и оцелелите в Западен Дарфур това е малка победа и ние се чувстваме леко обнадеждени, че МНС поема своята роля“, каза Сулийман.
„За нас ние просто се надяваме тази стъпка от страна на Международния наказателен съд да продължи, докато всички онези, които са извършили нарушения на човешките права, не бъдат подведени под отговорност.“
* Имената са променени от съображения за сигурност
Източник: Al Jazeera
Превод и редакция : Оля Ал-Ахмед