Паравоенните Сили за бърза подкрепа (RSF) в Судан изтребват масово интелигенцията (ВИДЕО)

Жестокостите на паравоенните сили (RSF) се натрупват в Дарфур след 100 дни боеве в Судан

На 12 юни Фейсал Сулийман* напуснал дома си в щата Западен Дарфур в Судан и тръгнал към границата с Чад под проливния дъжд. Ако беше останал на място, каза правозащитникът, той със сигурност щеше да бъде жестоко убит.

Сулийман бил придружен от десетки млади мъже в опасното пътуване, бягайки от продължилото месеци насилие. Като неараби, те бягат от това, което няколко анализатори и оцелели описаха като кампания на „геноцидно малтретираното насилие“ в Западен Дарфур.

„Загубих 27 мои приятели. Един от тях беше колкото по-малкия ми брат. Учех го да бъде защитник на човешките права като мен“, каза Сулийман по телефона за Ал Джазира.

След 100 дни война в Судан, най-мъчителните жестокости са извършени в Западен Дарфур, където съобщенията за масови гробове, бързи екзекуции и опожарени села са документирани и проверени от ООН и правозащитни групи.

Оцелелите казват, че правителствената армия не е успяла да защити цивилните граждани, докато паравоенните Сили за бърза подкрепа (RSF) са оглавили убийствата заедно със своите арабски племенни съюзници. И двете страни се борят, за да победят в Судан, като столицата Хартум и регионът Дарфур понасят тежестта на насилието.

Насилието в Дарфур исторически се корени в спорове за земя и вода между арабски и неарабски общности – напрежение, което бившият президент на Судан Омар Ал Башир използва, за да остане на власт. По време на първата гражданска война в Дарфур през 2003 г. Ал-Башир се противопостави на въоръжено въстание, предимно неарабско, като набира и въоръжава арабски милиции, които през 2013 г. са пренасочени към създаването на паравоенните Сили за бърза подкрепа (RSF) .

Неарабските бойци се бунтуваха срещу експлоатацията и пренебрегването на Дарфур от управляващите елити на Судан, но отговорът на Ал-Башир предизвика остро насилие по етнически линии и доведе до обвинения в геноцид. Сега съобщенията за възможни военни престъпления и престъпления срещу човечеството се появяват отново и замесват пряко паравоенните Сили за бърза подкрепа (RSF) .

Паравоенните Сили за бърза подкрепа (RSF) обаче отричат обвиненията, че провеждат кампания за етническо прочистване и твърдят, че насилието в Западен Дарфур е резултат от десетилетен племенен конфликт.

„Голяма грешка е да се каже, че арабските милиции са съюзници на паравоенните Сили за бърза подкрепа (RSF) . Това напълно не е вярно“, каза Юсиф Езат, говорител на RSF, пред Ал Джазира.

Въпреки твърдението на Eзат, видео, публикувано в Twitter на 14 юни, показва униформени бойци от паравоенните Сили за бърза подкрепа (RSF), които се хвалят и атакуват жестоко не-араби в Западен Дарфур.

Видеото е едно от всичките в които са замесени бойци на паравоенните Сили за бърза подкрепа (RSF) в тежки престъпления, които са проверени и каталогизирани от "Судан Шахид" – проект, стартиран от Центъра за напреднали изследвания в областта на отбраната – организация с нестопанска цел, която предоставя анализ, базиран на данни, с цел да победи глобалното поражение незаконни мрежи.

Геноцид, насочен към интелигенцията

Паравоенните Сили за бърза подкрепа (RSF) и арабските милиции са обвинени в умишлено убийство на адвокати, журналисти, писатели, певци, интелектуалци от всички сфери, наблюдатели на правата на човека, хуманитарни работници, лекари и неарабски племенни лидери, според правозащитни групи и местни наблюдатели.

Сулийман, защитникът на човешките права, разказа, че е получил обаждане от колега, който го предупредил да не се показва и да се скрие или да напусне страната, когато войната започнала в средата на април.

„Човекът… беше близък до паравоенните Сили за бърза подкрепа (RSF) , той ми каза, че аз съм издирван, както и други активисти за правата на човека в Западен Дарфур“, сподели Сулийман пред Ал Джазира.

След като избягал в Чад миналия месец, той чул от съсед, че паравоенните Сили за бърза подкрепа (RSF) са дошли в дома на семейството му и са изпепелили стаята му, докато, любопитно защо, са оставили останалата част от къщата непокътната.

На други места в провинцията, където живеят близо 2 милиона души, паравоенните Сили за бърза подкрепа (RSF) и съюзническите милиции систематично са ограбвали и унищожавали до основи цели домове и села, разказват свидетели и наблюдатели.

„Паравоенните Сили за бърза подкрепа (RSF) имат проблем конкретно с мен и искаха да ми изпратят съобщение“, каза Сулийман пред Al Jazeera.

Мохамад Осман, судански изследовател за "Хюман Райтс Уоч (HRW)", каза, че паравоенните Сили за бърза подкрепа (RSF) може да наблюдават отблизо и да насочват активистите благодарение отчасти на включването на членове от страховитата разузнавателна агенция на "Ал Башир", след като той беше свален от народно въстание през април 2019 г.

„Определено има ясен модел и преднамерен план за насочване към местните лидери и активисти в Западен Дарфур, за да не се позволи каквото и да е докладване за случващото се“, каза Осман пред Ал Джазира.

Адвокатите казват, че те са начело в списъка на паравоенните Сили за бърза подкрепа (RSF) , както по брой убийства, така и за опити и преследвания от бойците на паравоенните Сили за бърза подкрепа (RSF), за които се твърди, че са атакували неарабски вътрешно разселени лагери през последните години.

След като през 2019 г. бойци на паравоенните Сили за бърза подкрепа (RSF) и арабски милиции убиха най-малко 72 неараби в лагер за разселени лица, група местни адвокати се събраха, за да представляват свидетели и доказателства, с които искаха да повдигнат обвинения срещу извършителите, включително местни командири на паравоенните Сили за бърза подкрепа (RSF).

По онова време свидетелите вярваха, че справедливостта е възможна, тъй като Судан току-що беше свалил своя авторитарен владетел Ал Башир и започваше демократичен преход.

Но адвокатите казаха на Al Jazeera, че скоро са получили смъртни заплахи и са били подложени на натиск да оттеглят обвиненията срещу бойците на RSF. Те добавиха, че 16 от свидетелите, които представляват, са сред 160-те души, убити при последвала атака срещу същия лагер през 2021 г.

Мохамад Шариф*, който избягал в Чад през май, каза, че неговият приятел и колега Хамис Арбаб е сред четиримата убити адвокати от началото на гражданската война през април. През последните четири години, каза Шариф, и двамата мъже са получавали заплахи да спрат да водят съдебни дела срещу бойци на паравоенните Сили за бърза подкрепа (RSF).

„Имаше директни заплахи срещу Хамис и мен поради всички полицейски доклади, по които работихме, свързани с първата атака срещу лагера за разселени лица през 2019 г.. Това бяха полицейски записи, замесващи RSF“, каза Шариф пред Ал Джазира. Също така има данни и доказателства за убийството на известни певци, писатели, историци и професори, както и на известна суданска певица, намерена мъртва след неин пост във фейсбук против войната.

Отговорност и защита

Паравоенните Сили за бърза подкрепа (RSF) не могат да се дистанцират от съобщенията за нарушения на човешките права в Западен Дарфур.

Службата на ООН по правата на човека на 13 юли обвини паравоенните Сили за бърза подкрепа (RSF) и арабските милиции в убийството и погребването на най-малко 87 етнически неараби от племето "масалит" – неарабско племе от Западен Дарфур – в масов гроб извън столицата на региона Ел-Генейна.

HRW също съобщи, че паравоенните Сили за бърза подкрепа (RSF) са екзекутирали по бърза процедура 28 млади мъже от "масалит" в град Мистери в Западен Дарфур.

Констатациите на ООН и HRW накараха главния прокурор на Международния наказателен съд (МНС) Карим Хан да започне ново разследване на възможни военни престъпления и престъпления срещу човечеството в Дарфур.

Въпреки това незабавната защита на цивилните остава неотложна грижа. Боевете между армията, водена от генерал Абдел-Фатах Бурхан, и бойците на паравоенните Сили за бърза подкрепа (RSF), водени от генерал Мохамед Хамдан Дагало, убиха хиляди и разселиха близо 3 милиона души вътрешно. Приблизително 730 000 суданци са напуснали страната.

Въпреки предупрежденията на правозащитни групи за нарастващо насилие в региона, Съветът за сигурност на ООН прекрати мандата на съвместната мироопазваща мисия на ООН и Африканския съюз (UNAMID) през 2020 г., оставяйки местното население уязвимо на атаки.

Съобщението на Хан, казва Осман от HRW, може да възпре злоупотребите, тъй като паравоенните Сили за бърза подкрепа (RSF) жадуват за международна легитимност.

„Представете си, ако накарате Хан да каже, че сме открили геноцид в Западен Дарфур, тогава това е голям удар за паравоенните Сили за бърза подкрепа (RSF)“, каза той.

Уилям Картър, директор на Норвежкия съвет за бежанците в Судан, каза пред Ал Джазира, че световната общност трябва да предприеме по-спешни действия за защита на цивилните след съобщенията за жестокости, масови убийства и изнасилвания, извършени от Западен Дарфур.

„Моето разбиране е, че през 2003 и 2004 г. на хората им отне много време, за да постигнат консенсус относно случващото се в Дарфур. Но сега сме много по-малко търпеливи и толерантни и можем ясно да видим какво се случва и какво предстои“, каза той.

Сулийман добави, че паравоенните Сили за бърза подкрепа (RSF) са убили журналист, когото е познавал на 15 юли и че много повече хора ще бъдат открити мъртви през следващите дни и седмици.

Той каза пред Ал Джазира, че съобщението на Международния наказателен съд поне означава, че наблюдателите на правата на човека не рискуват живота си напразно.

„За защитниците на правата на човека и оцелелите в Западен Дарфур това е малка победа и ние се чувстваме леко обнадеждени, че МНС поема своята роля“, каза Сулийман.

„За нас ние просто се надяваме тази стъпка от страна на Международния наказателен съд да продължи, докато всички онези, които са извършили нарушения на човешките права, не бъдат подведени под отговорност.“

* Имената са променени от съображения за сигурност

Източник: Al Jazeera

Превод и редакция : Оля Ал-Ахмед