В съвременните реалности с широко разпространен прираст на населението, бързи темпове на развитие на икономиките на държавите, увеличаване на специфичното потребление на вода на глава от населението, тежестта върху околната среда неизменно се увеличава. «Такова интензифициране на антропогенното въздействие провокира и ускорява процесите на глобалното изменение на климата. В Централна Азия всички тези процеси протичат с по-ускорени темпове от средното за планетата. Екологичната криза в басейна на Аралско море е придружена от прогресивен дефицит и замърсяване на водните ресурси, деградация на земята и опустиняване на обширни територии, загуба на гори, еколандшафти и биоразнообразие», казва Асхат Оразбай, председател на Изпълнителния комитет на Международния фонд за спасяване на Арал (МФСА), в който Казахстан председателства през 2024-2026 г.
На огромна площ от изсъхналото дъно на Аралско море се е образувала нова пустиня - Аралкум с размер над 54 хиляди квадратни километра (за сравнение: това е сравнимо с територията на Хърватия и много по-голямо от Естония, Дания, Холандия и Швейцария).
В тези напрегнати условия разработването на нови механизми за развитие на сътрудничеството в региона е много важно за държавите от Централна Азия. Основната цел на председателството на Република Казахстан в МФСА е по-нататъшното повишаване на нивото на сътрудничество по въпросите на интегрираното използване и опазване на водните ресурси, решаването на екологичните проблеми, социално-икономическите аспекти и въвеждането на елементи на „зелената“ икономика в страните от Централна Азия.
По време на председателството на Казахстан ще продължим изпълнението на две основни програми, одобрени от Управителния съвет на МФСА: програмата за действие за подпомагане на страните от басейна на Аралско море (ПБАМ-4) и систематизирания мониторинг, както и регионалната програма за опазване на околната среда за устойчиво развитие на Централна Азия (РПООСУР ЦА). Периодът на изпълнение на двете програми е до 2030 г.
Екологичният проблем на Аралско море започва да се появява през 1960-1970-те години и води до факта, че на практика не е останало нищо от четвъртото по големина езеро на нашата планета. Отначало Арал се разделил на два водоема, после на три и т. н.
През годините на независимостта Казахстан, с подкрепата на Световната банка, извърши цялостна работа и успя да възстанови малка част – Малък Арал или Северно Аралско море, но това е само около 8% от първоначалния обем. Пристанищният град Аралск все още е далеч от водата, която първоначално се е отдалечила на 100 км, но се е приближила значително след предприетите мерки.
Частици и прах от соли и отровни химикали, останали на изсъхналото дъно на Арал, са стигнали не само до планините Тяншан и Памир, но и далеч извън границите на нашия регион. За да се намали отстраняването на вредни вещества, страните от Аралско море активно се занимават с фитомелиоративни мерки, засаждане на саксаул и друга растителност.
Но дали засаждането на растения на бившето дъно на резервоара е толкова ефективно? В какво състояние са екосистемите в момента? Както знаете, поради няколко поредни нисководни години оттокът по Сърдаря намалява и обемът на водата в Северно Аралско море намалява от максималните 27 на 20 кубически километра. Уловът на риба е намалял и това се отразява негативно на заетостта на местното население. Заболеваемостта на населението се увеличава отново поради опустиняването и влошаването на качеството на водата... Няма ли трагедията да се повтори отново? Какви са настроенията и плановете на местните жители? Има много въпроси и всички те са взаимосвързани.
Мисля, че трябва да проучим целия спектър от проблеми и работа, да ги актуализираме и да се опитаме да ги решим по-бързо и по-ефективно.
В четвъртата програма за действие за подпомагане на страните от басейна на Аралско море (ПБАМ-4), която споменах по-рано, екологичното направление, състоящо се от 12 проектни предложения, е отделено като отделна основна посока.
«Бих искал да отбележа, че се предвиждат съвместни действия за адаптиране към изменението на климата, включително мерки за адаптиране на най-уязвимите сектори: водно и селско стопанство, питейна вода, енергетика, биоразнообразие, горски, пасищни и планински екосистеми. Предвижда се разработването на регионален план за действие за адаптиране към изменението на климата и благодарение на подкрепата на Програмата на Германското общество за международно сътрудничество GIZ „Зелена Централна Азия“ пет от нашите страни разработиха и приеха регионална стратегия за адаптиране към изменението на климата в Централна Азия», споделя Оразбай.
Предвижда се и разпространението на най-добрите климатично адаптирани селскостопански практики. Предстои да разработим регионална програма за опазване на биологичните ресурси на Централна Азия, да приложим мерки за опазване и възстановяване на екосистемите на басейните на основните ни реки – Амударя и Сърдаря, да продължим системните залесявания в района на Аралско море и на отводненото дъно на Аралско море.
Следващите проекти на екологичното направление предвиждат разработването на система за мониторинг на състоянието на околната среда и водните ресурси в региона близо до Арал и на изсъхналото морско дъно; развитието на екологични иновации и технологии в региона близо до Арал.
Считам за много важен такъв проект като „Подобряване на качеството на водата в реките и водоемите, като се вземат предвид международните стандарти, премахване и предотвратяване на замърсяване, включително промишлени отпадъци“. Казахстан и други страни работят за присъединяване към Протокола по въпросите на водите и здравето към Конвенция за опазване и използване на трансграничните водни течения и международните езера, а Узбекистан наскоро се присъедини към него.Намаляването на рисковете от природни бедствия, свързани с наводнения, кални потоци и суши в басейна на Аралско море, проучването на състоянието на ледниците в горните трансгранични реки, развитието на трансгранични екокоридори, регионални мрежи от специално защитени природни зони за опазване на биологичното разнообразие – това е далеч непълен списък с проектите, по които трябва да напредваме по време на нашето председателство на МФСА.
Ако говорим за нови инициативи, които ще бъдат проведени в рамките на председателството на Казахстан в МФСА, то това е създаването на дългосрочен и устойчив регионален механизъм за сътрудничество за ефективно използване на водно-енергийните ресурси на Централна Азия, като се вземат предвид интересите на всички страни от региона в областта на напояването, хидроенергията и екологията. Необходима е и систематична работа по въвеждането на единна автоматизирана система за отчитане, наблюдение, управление и разпределение на водните ресурси в басейна на Аралско море. На заседание на Съвета на държавните глави-основатели на МФСА, проведено на 15 септември 2023 г. в Душанбе, президентът на Република Казахстан Касъм-Жомарт Кемелевич Токаев призова страните да започнат изпълнението на тези инициативи.
Важна роля играе укрепването на регионалното сътрудничество с международните партньори за развитие, структурните звена на ООН, финансовите институции и донорската общност. Също така е препоръчително да се засилят дейностите в рамките на общоприетите международни конвенции за опазване на околната среда, планове за действие, декларации и съвместни изявления.
В периода 2024-2026 г. Казахстан ще предприеме мерки за изпълнение на поръченията и споразуменията, постигнати от държавните глави на Срещата на върха на МФСА на 15 септември 2023 г. в Душанбе, както и по-рано сключените споразумения и поетите ангажименти, което ще гарантира последователността на действията на ЦА за постигане на глобални ЦУР и позиционирането ѝ като единен регион.