Когато Audi направи дизелов суперкар с V12 и механична трансмисия

През 2007-ма Audi се радваше на успех, за какъвто повечето производители само мечтаят. След като прототипът R10 TDI на практика разгроми конкуренцията в Льо Ман с дизелов двигател, инженерите в Инголщат решиха да извършат акт на чиста автомобилна арогантност и вложиха тази състезателна душа в задната част на своя флагмански автомобил по онова време. Резултатът беше Audi R8 V12 TDI Concept, автомобил, който остава един от най-интригуващите концепти в историята на суперколите.

Визуално V12 TDI е по-широк, по-агресивен и разполага с масивен, функционален въздуховод в покрива, за да захранва гигантските интеркулери. Тъй като 6,0-литровият V12 с двойно турбо е с почти 18 см по-дълъг от стандартния V8, задната преграда трябваше да бъде преместена напред, като се жертва мястото за багаж в кабината.

По този начин единственото Audi R8 с V12 разполага с 5934-кубиков мотор, който генерира 500 к.с. и зашеметяващ въртящ момент от 1000 нютон метра, наличен още от 1750 об/мин. За да го поставим в перспектива, той има два пъти повече въртящ момент от R8 V8. Въпреки допълнителните 300 кг тегло, добавени от масивния двигател с железен блок и неговите охладителни системи, колата все пак можеше да ускори от 0 до 100 км/ч за 4,2 секунди и да достигне максимална скорост от над 300 км/ч.

Може би най-„аналоговата“ част от този високотехнологичен експеримент беше трансмисията. Audi запази емблематичната шестстепенна ръчна скоростна кутия, което го превърна в единствения 12-цилиндров дизелов суперкар в историята, в който можеше физически да сменяш предавките. По време на тестовите шофирания за медиите в Маями журналистите са изумени от изтънчеността. Те споделят, че двигателят не тропа и не „реве“ като традиционен суперкар, а по-скоро излъчва нискочестотно, подобно на турбина бръмчене, докато без усилие притиска пътниците в седалките им, нещо което 15 години по-късно постигат електромобилите.

Мечтата за дизелов суперкар, все пак умря през май 2009 година поради три много прагматични причини. Първо, разходите за препроектиране бяха астрономически, алуминиевата рама на R8 просто непроектирана за двигател с такива размери и въртящ момент, а укрепването ѝ за ограничена серия няма икономически смисъл. Второ, изискванията за охлаждане също са кошмарни, тъй като V12 генерира достатъчно топлина, за да разтопи ефективно околното пространство, без масивните вентилационни отвори, нарушаващи въздушния поток, които се виждаха на концептуалния модел.

Накрая, пазарната реалност даде своето отражение. Тъй като САЩ представляваше една трета от продажбите на R8, а клиентите там не проявяваха никакъв интерес към високите дизелови постижения, Audi осъзна, че не може да възвърне инвестицията си. R8 в крайна сметка получи своя флагмански двигател, но се превърна в музейна експозиция.