Rickenbacker

Малко автомобилни компании дължат съществуването и просперитета си на един-единствен човек. Днес надали някой щеше да си спомня за Rickenbacker Motor Co., ако зад сложното за изговаряне име не се криеше истинска легенда, на която се възхищават цели поколения. Мнозина смятат капитан Едуард Върнан Рикънбакър за въплъщение на американската мечта. Синът на беден швейцарски емигрант, който загива когато Еди е едва 13-годишен, достига от дъното на обществото до върха на славата. След като поема грижите за семейството си в тийнейджърска възраст, Рикънбакър остава без образование. Това не му пречи само за няколко години упорит труд да се превърне в един от най-известните автомобилни пилоти в САЩ преди Първата световна война. През 1917 г. Еди вече печели по $16 000 годишно, еквивалент на $1 000 000 днес. Липсата на образование често става повод да го подиграват - за липсата на култура, маниери и чепатия му характер. На пистата обаче Еди Рикънбакър е абсолютно безпощаден - подобно на Михаел Шумахер планира педантично всяка дребна подробност като климатичните условия, времето за дозареждане и смяна на гуми, особеностите на настилката, като се възползва от всеки изникнал шанс да отстрани и смаже противниците си. Това му помага да спечели всички девет старта от щатстия шампионат, в които участва през 1916 г., без изобщо да обръща внимание на обвиненията в неджентълменско поведение.

Когато Америка се включва във Войната обаче, Еди Рикънбакър моментално се записва за доброволец и заминава за Франция с амбицията да стане пилот. По онова време обаче въздушните сражения се смятат за запазена територия за високообразовани младоци и изтърсаци на благороднически и богаташки семейства, които водят джентълменска битка, различна от кланетата на земята. Благодарение на изключителните си знания в областта на механиката, фенонемалните си умения зад щурвала и церберовата дисциплина, която налага на екипа си обаче, Рикънбакър скоро се оказва комаднир на елитна ескадрила, където бързо печели авторитет въпреки плебейския си произход и тевтонските корени. В края на войната Еди става най-успешният американски ас и се превръща в национален герой. Някога компроментиращото го име вече превръща в злато всичко, на което бъде присвоено.През 1921 г. магнатът Барни Евърит решава да се възползва от слава на Рикънбакър и го убеждава да основат нова автомобилна компания, Rickenbacker Motor Co., в Детройт. Еди поема поста вицепрезидент и директор по продажбите, където веднага показва и търговски талант. Фирмата купува фабрика с производствен капацитет 200 коли дневно, а не след дълго е показан и първият прототип. Самото участие на националния герой в предприятието кара публиката да очаква с нетърпение новите автомобили. За да подсили ефекта, компанията избира за емблема цилиндъра, изрисуван на изтребителя на Рикънбакър.

През Януари 1922 г. на автосалона в Ню Йорк дебютират първите седани и купета Rickenbacker. Те са екипирани с шестцилиндрови двигатели с мощност 58 к.с. и максимална скорост 100 км/ч. Най-същественото нововъведение в тях са спирачките на четирите колела, които се монтират на возило от среден ценови клас за първи път. Packard обявява, че започва да екипира колите си с четири спирачки едва 16 дни по-рано. Кампания на останалите големи производители, които имат огромно количество шасита със спирачки само на две колела обаче, спъва продажбите, тъй като нововъведението е обявено за... опасно.

През 1923 г. Rickenbacker продава едва 6 000 автомобила въпреки прекрасните им качества. Благодарение на трик от авиацията, който Рикънбакър решава да внедри - в двата края на коряновия вал се монтират малки самолетни перки - ходът на шестцилиндровите двигатели е изключитнелно тих и равномерен. Слабите продажби карат компанията да прибегне към по-драстични мерки и през 1924 г. е представен модела Vertical 8 Super-fine с осемцилиндров редови двигател с двойно запалване и двойна изпускателна система. Изключителният автомобил обаче струва $2 195, прекалено много на фона на утвърдената конкуренция, за да пробие на пазара. Това не отказва Rickenbacker от престижните возила и макар да продава несравнимо по-малко от останалите производители, компанията следва твърд курс. През 1926 г. на щанда на фирмата на нюйоркското моторно шоу е показан Super Sport Boattail Coupe с цена $5 000, рекламиран като най-бързия сериен автомобил за четири души в света. По непотвърдени данни, от модела са продадени едва 20 коли.

Финансовото затъване на компанията кара Рикънбакър да се оттегли през Септември същата година, с което я обрича на провал без подкрепата на патрона й. През 1927 г. са произведени едва 500 коли, което води до неизбежнияу фалит.

Кариерата на Еди Рикънбакър продължава в авиационния бизнес, където някогашното неграмотно момче превръща Eastern Airlines в най-печелившите авиолинии по онези времена. През Втората световна война Рикънбакър отказва да служи зад бюро и заминава за фронта, където под негово командване щатските военновъздушни сили печелят едни от най-славните си победи. След войната героят обикаля различни университети, където изнася лекции и се отдава на биографията си. Еди Рикънбакър умира през 1973 г. на 83 в родината на баща си, Швейцария.