Rolland-Pilain

Френската автомобилна история пази имената на много инженерни гении, благодарение на които тренспортните средства имат днешния си облик. Достатъчно е да се споменат ДьоДион, Панар и Ситроен. Ако обаче човек се озове в Лион, първото, което ще чуе ако заговори за автомобили, ще бъде "Емил Пилен". Този конструктор основава транспортната индустрия в региона, с която местните жители така се гордеят.През 1901 г. Пилен напуска работата си във Vermorel с финансовата помощ на богаташа Франсоа Ролан основава собствена компания за производство на велосипеди. Само пет години по-късно Rolland-Pilain вече продава два модела автомобили - Type А и Туре В с четирицилиндрови двигатели с работен обем 4 520 см3 (20 к.с.) и 6 872 см3 (35 или 45 к.с.). През 1907 г. започва производството и на по-скромния Туре С 2.2-литров мотор, тристепенна скоростна кутия и мощност 16 к.с. Внушителният напредък на фирмата се дължи изцяло на конструкторския гений на Пилен, на чийто перфекционизъм се подчинява целият работен процес в предприятието от чертожната дъска до сглобяването на последното винтче. Инженерът не се колебае да внедрява най-революционните новости в автомобилите си. Rolland-Pilain е една от първите компании, които не само екипират возилата си със спирачки на всички колела, а и използва хидравлични такива.

Както много други производители от онази епоха, Емил Пилен бързо осъзнава необходимостта от развой на състезателна дейност, която да популяризира продукцията на фирмата му. На 6 Юли 1908 г. в старта за голямата награда на Диеп вземат участие три коли на Rolland-Pilain. Това е само началото на състезателната кариера на марката, която ще се превърне във френския първообраз на Ferrari. До фалита си през 1931 г. компанията произвежда малко повече от 5 000 возила - смехотворно малка цифра за 25-годишна активност. За сметка на това, Rolland-Pilain участва в почти всяко значимо състезание и маратонски преход през този период.

Склонността на Емил Пилен да експериментира невинаги води до успешни разработки. През 1910 г. фирмата влага много средства в развоя на безклапанен двигател. Шестцилиндровият агрегат с обем 3 921 см3 обаче се оказва крайно ненадежден и след няколко шумни провала на състезателните трасета Rolland-Pilain решава да се върне към конвенционалните мотори. Без да печелят сензационни победи, пилотите на компанията се представят стабилно, финиширайки задължително в челото на всеки старт, в който участват. Марката постепенно придобива известност след като класира всичките си коли в десятката на френската Гран при три поредни години."Цивилната" програма на Rolland-Pilain също се развива успешно. През 1913 г. купувачите могат да избират от широка гама возила от скромния 20 СV до луксозния 60 СV с 6.9-литров шестак. През Първата световна война фирмата свива гамата си до двата най-евтини модела 10 СV и 20 СV, за да използва мощностите си в Лион за армейска продукция подобно на много други производители. Краят на войната заварва Rolland-Pilain в сравнително благополучие и нарастнала популярност - следствие от возилата, с които снабдява войската. През 1920 г. авиаторът Сади Льокоант побеждава в демострационно надбягване между кон и автомобил зад волана на Rolland-Pilain, което се превръща в отлична реклама за марката.

Постепенно предприятието се връща към нормалния си ритъм и представя няколко нови возила за моделната 1921-ва. Сред тях са 12 СV с двигател с горно разположени клапани и състезателния А22 с редови осемцилиндров мотор с обем 1 968 см3 и мощност 90 к.с., екипиран с два горни разпределителни вала и система за принудително затваряне на клапаните. Конструкцията му обаче се оказва ненадеждна и за участие в Гран при на Франция са използвани традиционни клапанови пружини.

През 1923 г. на автосалона в Париж дебютира моделът С23 (11 СV) с четирицилиндров двигател с обем 2 088 см3, който става един от най-продаваните автомобили на Rolland-Pilain. Междувременно фирмата успява да класира две свои коли в двайсетицата на първото издание на 24-те часа на Льо Ман и след блестящо представяне печели старта за голямата награда на Сан Себастиан. През 1924 г. двулитров Rolland-Pilain С23 поставя рекорд за издръжливост, като постига средна скорост 104 км/ч при непрекъснато 24-часово каране.

През зимата на същата година екипажът Тренен/Дюверн прекосява Африка от Запад на Изток от Конакри до Джибути със сериен Rolland-Pilain RP, а през 1925 г. кола на марката се класира на второ място в старта за 24-те часа на Льо Ман. Фирмата участва със свой автомобил и в прехода Париж-Ханой през 1928 г.

В края на 20-те години Rolland-Pilain постепенно се опиентира към все по-луксозни модели, което в крайна сметка води до фалита през 1931 г. Тези мощни возила се екипират с американски V-образни осмаци Continental, които ги оскъпяват неоправдано много. През 1930 г. ръководството на Rolland-Pilain мести компанията в Париж и не след дълго обявява банкрут.

Димитър ДИМИТРОВ
[email protected]