Парната легенда Grand Fardier

Смята се, че физикът Исак Нютон е разработил един от първите проекти на паромобила. Той искал да превърне парата в двигателна сила за файтон. Според проекта вместо коне файтонът имал парен котел с пещ. С помощта на ръкохватка кочияшът изпускал през тесния отвор парата назад. Полученият реактивен ефект трябвало да задвижи колата напред. Принципно, идеята на Нютон била правилна, но практически неосъществима.

Първият работоспособен паромобил бил създаден през 1769 година във Франция. Антиката Grand Fardier се пази в парижката консерватория на изкуствата, а историята є започва през далечната 1764 година, по времето на Людвик XV. Тогава инженер на име Кюньо, живеещ в предградията на Париж, получава заръка от военния министър да разработи самоходна машина.

Пет години по-късно на 23 октомври Кюньо показва умален модел на конструираното от него триколесно возило. Поразеният министър Шоазел веднага заделя от хазната 22 000 луидора и построяването на истинската триколка започва. Проектът е завършен през 1770 година, като агрегатът е направен в Страсбург, а детайлите са сглобени в Арсенал. Самоходната триколка се задвижва от двуцилиндров парен двигател.

Диаметърът на цилиндъра и ходът на буталото са съответно 232.5/378 мм. 62-литровата парна машина развива около 4 км/ч, като на всеки петнадесет минути се налага половинчасова почивка. Огромната триколка е наречена Grand Fardier. Следващият монарх обаче не проявява интерес към подобни изобретения и единственият екземпляр на тази техническа дивотия е “настанен” в музей. Никола-Жозеф Кюньо умира през 1804 година.