Петльова гордост

Честолюбива нация като французите трудно понася липсата на истински елитен суперавтомобил с тяхна производствена щампа. В опитите да възвърнат някогашната си слава на водеща сила в бранша от времената на италианеца Еторе Бугати франсетата понякога вдигат шум покрай втородивизионни играчи като Venturi и Alpine, но за истиски звезди от класата на английското, германското и италианското първенство така и не се чува. Успокояващ е само фактът, че френските напъни в тази насока не секват, което само показва колко болезнена е GT-амбицията на петлите. Най-прясното доказателство за нея беше очевидното мерене на мускули с Mercedes-Benz, сервирано от Peugeot с дванайсетцилиндровия 907.

Всъщност френски повод за гордост може би щеше да има още преди десет години, стига в основата му да не бе човек с категорично испанското име Рамон Хименес. Бившият мотоциклетен състезател създава може би най-забележителният суперкар от началото на 90-те, изпреварвайки с находчивостта и инженерните си умения мастодонти с неизчерпаем технологичен потенциал от ранга на Audi. През 1988 г. Хименес дори основава компания, която да реализира мечтите му и стига до подуимите в Женева.

Основният проблем при създаването на истински суперавтомобил винаги е бил двигателят. За разработката на качествено шаси не се изискват нито много умения, нито кой знае колко средства. Точно затова пазарът е наводнен от "модерни GT-класики" с мотори от масови производители. Подобно заимстване пести пари, но прилича малко nа ситуация, в която Карден шие сакото, като оставя на модна къща "Агресия" ръкавите. Рамон Хименес добре схваща това. Натрупал капитал от подготовка на състезателни "ямахи", испанецът с авиньонско жителство посвещава 16 000 часа на компютърни проекти, 6 000 на чертежи и 10 000 на разработката на "свръхавтомобила на ХХ век". Резултатът вижда бял свят през 1994 г. под името Jimenez Novia W16. След тестове от 5 000 км суперкарът дебютира в Женева и Jimenez Motor Constructeur започва да приема поръчки.

Каросерията на Jimenez Novia не се отличава особено от стандартите в този клас. Купето представлява монокок от въглеродни нишки и напомня донякъде на Ferrari 512 S от 70-те години. Няма особени изненади и по ходовата част. Окачването е изпълнено по схема от "формулите" с двойни триъгълни носачи и амортизиращи елементи в центъра, като електрониката позволява да се коригира клиренсът. В съответствие с пътните условия се регулират също характеристиките на спирачките с титаниеви накладки, разпределението на масата по осите и т.н.

Изключителното в Jimenez Novia обаче са не "цивилните" приложения на типично състезателни копмоненти, а двигателят. Рамон Хименес го разработва абсолютно сам, използвайки опита си от мотоциклетната писта. Той съчетава четири агрегата от Yamaha, като подрежда блоковете им във W-образна форма няколко години преди Audi и VW да оповестят първите си подобни проекти. Хименес проектира сам дори и инжекциона. Получава се компактен мотор с дължина на четирицилиндров двигател, темперамент на пистарка и конструкция, чието пълно разбиране изисква часове съзерцаване даже от дипломиран доцент по ДВГ. Противно на представата за мотоциклетен агрегат, електрониката, която го управлява, позволява да се изменя величината на пика на оборотите така, че в определени режими да се изстискват над 750 Нм въртящ момент.

Въпреки феноменалните си показатели и 6 пъти по-ниската от McLaren F1 цена, Jimenez Novia W16 така и не намира достатъчно купувачи. Автомобилът съществува в един-единствен екземпляр, чиято съдба днес не е известна.

Димитъръ ДИМИТРОВЪ
[email protected]