Рейсизъм

В света на автомобилите Barrett-Jackson представлява това, което е "Сотби" за произведенията на изкуството. В началото на всяка година американската аукционна къща организира търгове, в които се продават някои от най-забележителните возила в света. От създаването си през 1971 г. компанията от Скотсдейл, Аризона, е поставяла няколко рекорда, сред които изпъкват $3.24-те милиона, броени неотдавна от неизвестен ентусиаст за концепта Oldsmobile F-88 от 1954 г. През януари тази година обаче американците надминаха дори себе си. На последния търг, организиран от Barrett-Jackson, бе достигната цена от $4 500 000. По-фрапиращ обаче бе обектът на наддаването. Историята не помни случай, в който толкова пари да бъдат дадени за... автобус. Рекордьорът Futurliner обаче не е обикновен рейс.

През 40-те и 50-те години на миналия век General Motors финансира проект за пътуваща изложба, която да демонстрира най-новите технически постижения из Америка. В периода 1936-1941 г. "Парад на прогреса" обикаля 251 града в Щатите и е видян от 12.5 милиона зрители. По време на Втората световна война пътуващата експозиция прекъсва, но през 1953 г. е възобновена. За целта GM модернизира 12-те произведени през 1941-ва авангардни автобуса, които да превозват изложбата. Всеки от тях е изработен ръчно, използвани са предимно уникални части и възли, но всички са известни като "Червените слонове". Америка пощурява по пътуващото изложение, което дава възможност на обикновените хора да погледнат в бъдещето безплатно. Рейсовете превозват фантастични експонати като микровълнова печка, в която може да се изпържи яйце върху вестник, магнетофон със стереозвук или пренос на глас чрез лазер. До 1956 г. "Парад на прогреса" се ползва с огромна популярност, благодарение на която пък GM демонстрира технологичната си мощ и непоклатимите си лидерски позиции в автомобилостроенето.

Футуристичните автобуси са създадени по дизайн на легендарния Харли Ърл. Всяко от 13-метровите чудовища има различно предназначение и затова няма два еднакви Futurliner-а. Продаденият на търга на Barrett-Jackson рейс е един от деветте доказано оцелели и до 2001 г. се съхранява в Националния музей на автомобилите и камионите в Обърн, Индиана. Управата на музея неохотно се съгласява да се раздели с уникалния експонат, но желанието да бъде реставриран в някогашния си блясък надделява. Екип от 30 доброволци възстановява червено-белия Futurliner в продължение на две години под ръководството на Дон Мейтън, бивш директор на завод на GM и специалист по реставрация на ретро возила.

Реставрацията на Futurliner отнема цели пет години заради нестандартната конструкция. Всички планове и спецификации са изгубени през годините и Мейтън е принуден да изучава особеностите в процеса на работа. Предните гуми на рейса, например, са двойни. Всяко колело се върти независимо, разполага със собствен спирачен барабан и лагери. Futurliner-ите стават известни с проблемните си помпи на сервото заради огромното натоварване на предния мост. До 1953 г. се задвижват от четирицилиндрови дизели и механични трансмисии с предаване на четирите колела. След възобновяването на "Парад на прогреса" обаче са преоборудвани с шестцилиндрови бензинови мотори на GM. Те са комбинирани с четиристепенни автоматични трансмисии Hydramatic, използвани от американската армия по време на Корейската война. Между трансмисията и двигателя има още една скоростна кутия с две предавки, която осигурява на водача избор от осем степени. От своя страна, карданните валове са свързани с допълнителна междуосева трансмисия, която се включва ръчно. За целта водачът трявба да се пъхне под рейса и да направи желаните настройки. За сметка на това броят на предавките нараства на 24. Въпреки това максималната скорост на Futurliner трудно надхвърля 80 км/ч заради допълнителна редукция в диференциалите, чийто принцип на работа реставрационният екип така и не успява да разбере. Това обаче изобщо не пречи на уникалния рейс да достигне рекордната си цена.