Pierce-Arrow Silver Arrow

30-те години на миналия век са белязани от краха на нюйоркската борса и последвалата икономическа криза. Годините на Голямата депресия обаче не спират техническия прогрес. По онова време в автомобилната промишленост се шири становището, че единственият изход е производство на суперлуксозни лимузини, характеризиращи се със странни решения от техническо естество. Поради тази причина много от големите компании пускат на пазара модели с осем-, дванайсет- и даже с шестнайсетцилиндрови двигатели.

След петгодишно сътрудничество със Studebaker, фирмата Pierce-Arrow отново взима решение да се завърне в луксозния сегмент. Първата стъпка в тази насока е свързана с появата на шестцилиндров Pierce-Arrow с чудовищен двигател с обем от 13.6 литра. За да стъпи здраво в класа на суперлуксозните автомобили, компанията разработва още две огромни четириколесни, и двете оборудвани с дванайсетцилиндрови агрегати. По-представителната от тях е наречена Pierce-Arrow Silver Arrow.

Този автомобил се появява на бял свят през 1931 година и впечатлява с невероятната за онези години мощ от 175 к.с. Дванайсетцилиндровият агрегат с ъгъл между цилиндрите 80 градуса и колянов вал, лагеруван на седем места се превръща в класика още докато е в производство. Клапаните му са с хидравлични повдигачи, въпреки че са с конвенционално странично разположение. Резервните гуми се намират в предния калник, а две трети от задните колела са скрити под задния. Автомобилът е интересен още и с напълно независимото си окачване, както и с усилената спирачна система.

За съжаление обаче петте продадени екземпляра не успяват да попълнят изпразнената каса на компанията. Причината за слабия пазарен успех се крие основно в доста високата цена. По онова време “Сребърната стрела” струва $3 650 - цели $200 повече от Cadillac V12. Пак тогава, най-продаваният модел на Ford - четирицилиндровият B - се предлага за $410. Така през 1938 година фирмата престава да съществува.

Радослав Славчев