Минималната работна заплата става 290 лв.

Социално-икономическите партньори  в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) подкрепиха предложението на министъра на труда и социалната политика за увеличение на минималната работна заплата за страната. Предвижда се стъпката на повишение от 270 лв. на 290 лв. да бъде направена през второто тримесечие на следващата година.

В рамките на заседанието беше одобрен и проектът за постановление на Министерския съвет, с което се определя нов размер на линията на бедност за 2012 г. Съгласно консенсусното решение на социалните партньори, размерът на линията на бедност за следващата година ще бъде определен от правителството на 236 лева. Към настоящия момент  тя е 211 лв.

По време на заседанието на НСТС бяха обсъдени становища и предложения за изменения и допълнения на Кодекса на труда. Основната цел на законопроекта е да се регламентират агенциите за временна заетост, както и да бъдат определени критериите за представителност на национално равнище на работодателските и синдикалните организации. След дискусии и анализи на експертно равнище, предстои да бъде взето решение по проекта на следващо заседание на Съвета.

Очаква се увеличението на минималната работна заплата да е от 1 май. Това заяви след заседанието вицепрезидентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов.

КТ "Подкрепа" настоява да се изработят обективни критерии за глобите за работниците без трудови договори. Според Манолов, база може да бъде осигурителният доход, на който лицето е заварено, че работи незаконно и някакъв процент от него да бъде иззет и да бъде прехвърлен към неговата осигурителна сметка. "За да може поне тъпакът да не пропусне осигурителните си права", каза той.

По отношение на минималната работна заплата Пламен Димитров, президент на КНСБ обясни, цитиран от БГНЕС, че предложението на Дянков тя да се повиши от 1 май е с аргумента, че има притеснение у някои от работодателите, които искат да видят първото тримесечие и да преценят как ще се отрази новата минимална заплата върху бизнеса и заетостта.

Димитров увери, че увеличението не може да бъде отменено, тъй като вече е съгласувано и в сряда влиза за решение в Министерски съвет заедно с новия праг на бедност от 236 лева. Според КНСБ, глобите за работниците, които нямат трудови договори трябва да бъдат обвързани с криминализиране на укриването и неплащането на вноски от работодателя.

Димитров смята, че критериите за преброяването при синдикатите трябва да бъдат сериозни, за да може да имат претенциите да говорят от името на всички работници в страната. Предвижда се минимум 10% от осигурените лица по трудов договор да бъдат основния критерии за представителност на работодателските и синдикалните организации и 1/4 покритие на отраслово равнище по класификатора на икономическите дейности.

Ако има допълнително затягане на критериите за синдикатите, които в момента са по-тежки от тези на работодателите, защото 10% от осигурените лица са 227 000, а не 50 000 както е в момента, това според Димитров, трябва да бъде придружено със законови критерии, които да гарантират правото на сдружаване и плащането на членския внос. Той добави, че трябва да се премахне възможността едно предприятие да членува в няколко работодателски организации.