На първи май светът отбелязва деня на труда и международната работническа солидарност.
У нас от днес спираме да работим за държавата и започваме да работим за себе си.
До 1 май всеки от нас се труди, за да плати данъците си, показват изчисленията на института за пазарна икономика. Датата всъщност показва кога държавната хазна ще се попълни, ако всичко изработено бъде моментално иззето.
Денят се нарича „ден на свобода от правителството”,
отбелязват от Института за пазарна икономика.
Датата е фигуративна, като показва кога държавната хазна ще се попълни, ако всичко изработено бъде моментално изземвано – ние я наричаме ден на свобода от правителството, а по-света е известна като Tax Freedom Day. През настоящата година денят на свобода от правителството носи известна ирония, тъй като спираме да работим за правителството точно в т. нар. „Ден на труда” – традиционно неработен ден.
В България денят на свобода от правителството традиционно се пада някъде през месец май, като по-ранното му настъпване през последните 4-5 години се дължи както на притиснатите от кризата и слабото възстановяване приходи и появата на бюджетен дефицит, така и на засилената роля на европейските средства, които ние изключваме от сметката, тъй като не излизат директно от джоба на българския данъкоплатец. Ако продължим със символичната сметка, то от 1-ви до 5-ти май са дните, когато данъкоплатците ще бъдат „освободени” от работа за държавата, тъй като тя ще финансира част от харчовете си със заеми – това е предвиденият дефицит в Бюджет 2013.
Тези 5 дена рано или късно ще бъдат отработени
в полза на държавата и ние ги наричаме „дни за отработване”.
Данъчната тежест в България е различна за отделните хора, като голямата тежест пада върху раменете на работещите българи, които изрядно плащат своите данъци – те плащат подоходни данъци, внасят осигуровки и потребяват повече, тоест пълнят хазната с ДДС и акцизи. За тези българи, които могат да бъдат определени като „средна класа”, денят на свобода от правителството може да дойде дори през лятото. Те ще понесат тежестта и на т. нар. данък върху лихвите, тъй като огромната част от депозитите принадлежат именно на средната класа. От друга страна за българите, които не работят или просто работят „на сиво”, денят на свобода от правителството идва много по-рано.
Фокусът върху приходите в хазната носи донякъде лъжливо чувство за повече свобода през последните години. Покрай кризата сериозно пострадаха приходите от ДДС и акцизи, както и от корпоративни данъци, което допълнително измести датата по-рано. Единствено приходите от данъците върху труда (подоходен и осигуровки) се задържаха сравнително стабилни. Така или иначе, ако се абстрахираме от приходите и се вгледаме в данъчните ставки, картината е друга – запазване на основни данъци като ДДС, корпоративен и подоходен, запазване на осигурителното бреме, но покачване на осигурителни прагове, покачване на акцизи и имуществени данъци, въвеждане на нови данъци (туристически, върху застрахователните премии, върху лихвите), както и сериозно квази-данъчно бреме. Всичко това иде да покаже, че
добросъвестните данъкоплатци губят от свободата си,
често за сметка на другите, които се разсейват и не плащат.
И все пак, всеки български гражданин пълни хазната по един или друг начин. Най-много дни през 2013 г. ще отделим, за да попълним приходите от ДДС – 35 дни. За приходите от акцизи ще са ни нужни 19 дни. За осигуровките ще ни трябват 27 дни – 19 дни за социално осигуряване и 8 дни за здравно. Приходите от подоходните данъци ще попълним за 11 дни, а тези от корпоративни данъци – за 7 дни. Други 7 дни ще работим, само за да си платим държавните и общински такси. Имуществени данъци ще ни костват 3 дена.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Христо Ковачев
00:08 03.05.2013