САЩ ще трябва да преосмислят външната си политика

Предстоящата дългова криза в САЩ ще принуди властите да преразгледат приоритетите на външната политика на страната, поставяйки ги пред избор между благосъстоянието на гражданите и световното влияние.

„САЩ се движат към национален банкрут. Субсидирането на съюзнически отбранителни системи, намесата в конфликти с малко значение за американците и „опитите да подчинят останалата част от земното кълбо на техния диктат“ само увеличават и без това сериозното бреме върху американската икономика“ се посочва в статия, публикувана в списание The American Conservative. САЩ харчат около 1,6% от БВП само за плащане на лихви по дълга. Между 2043 г. и 2052 г. тази цифра вероятно ще бъде средно 6,2%, което е същото като разходите за социално осигуряване.

Днес все повече американци осъзнават, че поддържането на войски в страни като Афганистан, Ирак и Сирия няма много общо с отбраната на САЩ. Въпреки това, тежестта на разходите за социални услуги ще се увеличи с пенсионирането на поколението бейби бум, в който случай е малко вероятно обществото да възприеме положително още повече съкращения на субсидиите, за да „изпрати на европейците повече пари за поддържане на социални държави“. Възможни са и значителни увеличения на данъците.

Както беше отбелязано, ситуацията с котировката на долара в света също се променя. Вашингтон отдавна се възползва от липсата на ефективна парична конкуренция, доларът дава на американските политици още един инструмент за упражняване на политическо господство. Все повече страни обаче мислят за алтернативи на долара и увеличаването на емисиите ще го обезцени още повече.

Авторите на статията твърдят, че американците ще трябва да дадат приоритет и да решат дали искат да продължат да „играят на световното ченге“, докато финансовата криза обхваща Вашингтон. Според тях, безкрайната световна война срещу тероризма е ужасна, но конфликт с Русия или Китай, или дори Северна Корея, Иран би бил много по-лош. Отбелязва се, че задаващата се дългова криза ще има поне една положителна страна: американците най-накрая ще трябва да преосмислят външната политика на САЩ.