Румен Радев подава оставка, но КС отказва да го освободи? Проф. Янаки Стоилов коментира хипотезата

Според Конституцията, при подаване на оставка от страна на президента, неговите правомощия се прекратяват с решение на Конституционния съд. КС трябва да констатира този факт. Не е подадено такова заявление към момента. Това заяви пред бТВ конституционният съдия проф. Янаки Стоилов по повод множеството спекулации, че в предстоящото обръщение на държавния глава Румен Радев към нацията президентът ще обяви своята оставка, посочи novini.bg.

Обясни, че срок при повечето производства не е определен, както например има такъв при оспорване на резултатите от парламентарни избори. В този случай КС единствено трябва да констатира изявената воля на лицето. Паралел може да се прави с подадената оставка на вицепрезидента през 1993 г., когато КС се е произнесъл за няколко дни.

На въпрос какво ще се случи, ако има мнозинство в КС, което реши да не освободи президента от поста му, той уточни: „Не бих го допуснал. Не искам да влизаме във всякакви хипотези, които могат да са налице. Не смятам, че това би затруднило КС да се произнесе по такъв въпрос. Когато президентът подаде оставка, до края на неговия мандат правомощията на държавен глава преминават върху вицепрезидента. Смяната на президента настъпва с произнасянето на КС. Без това няма как да настъпи действието от подадената оставка.“

„Според мен тази промяна в Конституцията за лимитиране на кръга лица, които заемат държавни длъжности, като потенциални служебни премиери, промени баланса в отношенията между НС и президента. Последната промяна на Конституцията беше деформиране на институцията на служебното правителство – виждате колко въпроси възникват“, коментира той т.нар. „домова книга“.

„Абсурдна ситуация“ нарече той това, че в една персона могат да се съберат качествата на председател на НС, служебен премиер и президент: „Дори Тодор Живков съвместяваше само два от тези постове.“

Обърна внимание, че вече никой не носи отговорност за служебното правителство – нито президентът, защото е ограничен в избора си, нито парламентът, защото той не избира правителството.

„Изборният процес трябва да бъде предвидим, проследим и проверим. Нека всеки си отговори дали това, което се прави в момента в НС, отговаря на тези принципни изисквания. Част от действията, които текат в момента, целят да отблъснат колебаещите се избиратели“, каза още проф. Стоилов.