Проф. Милена Стефанова пред ФАКТИ: Решението на Радев да напусне президентството е предателство

В момент, в който президентската институция е на прага на безпрецедентна трансформация, а Румен Радев открито заявява амбиции за директно участие в активната политика, въпросите около мотивите, рисковете и последиците стават все по-остри. Напускането на „Дондуков“ 2 и евентуалното създаване на партиен проект разклащат утвърдени политически баланси и отварят нов фронт на напрежение в и без това фрагментираната партийна система. Къде са БСП, МЕЧ, „Величие“, „Възраждане“… Пред ФАКТИ говори политологът проф. Милена Стефанова.

- Проф. Стефанова, какво означава политическото „слизане“ на президента Румен Радев на терена – нещо, което досега не се е случвало в България в този мащаб?
- Решението на Радев да напусне президентството е предателство към хората, които са го избирали и са му осигурили комфорта да бъде държавен глава. То също е и абдикация от задълженията, за които се е клел в Конституцията! Дали и как ще се явява на избори за народен представител, предстои да видим.

- Превръща ли се президентската институция в трамплин за партиен проект и къде се простира границата между държавен глава и политически лидер?
- Радев използва президентството за собствени цели. Той беше номиниран от БСП, а на двата избора за президент се явяваше чрез инициативен комитет. Моралът предполага, ако ще се впуска на разкаляния партиен терен, това да стане чрез БСП, но едва ли ще станем свидетели на такъв акт.
Георги Първанов създаде своя партия след изтичането на втория му мандат. Петър Стоянов се върна в СДС, беше за кратко народен представител и лидер на партията, а Росен Плевнелиев има най-адекватната позиция, след като е бил президент. Както се казва - „веднъж президент, президент за цял живот“!

Това, което прави Радев, не е насочено към защита на обществения интерес.

Той, вероятно много хора са направили нужното да му го вменят, се изживява като герой, като месия, но нито едната от двете роли не може да бъде уплътнена с действия от негова страна като президент.
На Радев сега му предстои да се сблъска с реалността в българската партийна система. Той непрекъснато критикуваше партиите, но сега и неговата партия, ако има въобще такава, ще бъде подложена на критика. Докато си седеше удобно в президентството, той бабуваше на партии, после ги наричаше с обидни думи. Всъщност, много искам да науча кои са хората, които му шушнеха тайно от обществеността и вероятно са му дали смелост да подаде оставка. Нека не забравяме, че в инициативните му комитети достатъчно силно бяха представени и бившата Държавна сигурност, предимно леви и проруски ориентирани псевдоинтелектуалци. Всъщност, по оценки и на други изследователи Радев дължи избора си за първи мандат на покойния Стефан Данаилов, всеобщ любимец на българските граждани, на Корнелия Нинова и на БСП. Не без значение беше и слабата кандидатура на основния по това време опонент на ГЕРБ в лицето на Цецка Цачева.

Много е трудно да си представим Радев като партиен лидер.

Високият му рейтинг като президент не е достатъчен. Той ще се стопи в момента, в който хората тръгнат да гласуват на изборите. Част от този рейтинг, голямата част, всъщност не е личен, а институционален. Големият брой гласоподаватели, които са го подкрепили на изборите за президент, няма автоматично да се потвърдят и в избора на проекта му за участие в парламента. Радев няма и харизма, на която да разчита. Лично Радев според мен няма никакъв партиен опит. Някой друг ще прави нещата вместо него и е важно да знаем кой е той.

- Какви са очакванията на хората към Румен Радев и отговаря ли той на тях в момента? Изпълва ли ги със съдържание, защото надеждата е налице, но после…
- Кои хора? Има различни гледни точки. Ще видим от първите социологически сондажи, които ще се проведат, след като той обяви дали ще участва в предстоящите парламентарни избори и по какъв начин ще се случи това. Радев не ни е казал още нищо конкретно. Прощалното му обръщение беше популистко и пълно с твърдения, но без доказателства. Както всичките му изказвания през 9-те му години като президент. Той ще продължи да разединява, както го правеше досега. Но като партиен лидер това може да му е простено. Като президент нямаше никакво основание да го прави.

- Как ще се промени подреждането на партиите в парламента, след като Радев официално влезе в активната политика?
- Несъмнено ще има размествания. Ще очакваме с интерес резултатите от първите проучвания на колегите социолози, а после ще гледаме с интерес кампанията. Радев не може да си позволи лукса да стои лично отстрани и да пусне на терен своите хора. Ще трябва да участва в дебати, да заяви позиция по важните за България теми. Досега той винаги е бил недостатъчно ясен. Нека да вземем пример от прощалното му обръщение. В началото отчете като успех завършването на евроинтеграцията на България с приемане на еврото, а малко по-късно пак натри муцуните на партиите в парламента, че не са допуснали референдума му.

Нищо, че е неконституционен референдумът, но Радев пак да си каже.

Много е възможно следващият парламент да е съставен от по-малко на брой партии и коалиции. Някъде около 5. Теоретично това означава, че би трябвало по-лесно да се сформира мнозинство за излъчване на правителство. Но ако това са проект на Радев, ГЕРБ, ДПС-НН, ПП-ДБ и „Възраждане“... Не знам, не знам.

- Радев и 121 гласа в парламента – това е цел, но възможна ли е…
- Ако казвате, че целта е Радев да има мнозинство - не, това не е възможно. Нито една формация не може да постигне такова мнозинство. За последен път това се случи през 1997-а след Жан Виденовото престъпно управление. Тогава ОДС помете, както се казва, всички. Но тогава бяхме гладни, инфлацията беше повече от галопираща. Фалираха банки и гражданите се надигнаха. След това нито НДСВ, независимо от харизмата на Симеон Сакскобурготски, нито ГЕРБ, с продължително налаганата лидерска позиция на генерала Бойко Борисов, не постигнаха такива мнозинства. Бяха на границата. България е парламентарна република, а за излъчването на представителите във властта се прилага пропорционална избирателна система с 4% праг на допустимост за участие в разпределяне на мандатите в Народното събрание. Това предполага да не могат лесно да се сформират еднопартийни мнозинства. Политиците трябва да разберат най-сетне, че ще се управлява чрез коалиции.

- Кои партии ще загубят най-много от появата на политически проект, свързан с Румен Радев?
- Най-вероятно ще има загуби, но колко и кои ще губят е рано да се каже. Това много ще зависи от ориентацията, позиционирането на Радев и от кампанията. По реакциите на политическите партии виждам, че по-малките се чувстват уязвими - и с право. Много ще зависи и от избирателната активност. Във всички случаи големите партии ще оцелеят – визирам ГЕРБ, ДПС-НН и „Възраждане“. Каква тежест ще има тяхното представителство в Народното събрание, обаче с днешна дата не можем да прогнозираме.
Интересна беше реакцията на коалицията ПП-ДБ. Първоначално плаха, уклончива, но още на следващия ден започнаха яростно критики към Радев.

Те се разграничават от него, защото в противен случай той ще ги погълне, или поне биха понесли значителни щети. Техните приоритети за борба с корупцията, за правов ред и демокрация бяха основни стълбове в обръщението на Радев. На пръв поглед това би гарантирало партньорство, но трябва да има с кого да си партнира Радев.

Ако се състезават за един и същ електорат, вероятността гражданите да предпочетат Радев пред ПП-ДБ е голяма.

Защото те биха очаквали силната ръка на генерала да постигне това, което елитът на центъра на София и няколко големи града в страната, не успя да постигне за тези вече 5 години.

- Как влияе евентуалният проект на Радев върху партии като МЕЧ и „Възраждане“, които вече протягат ръка към него?
- МЕЧ и „Величие“ веднага го припознаха като техен партньор. „Възраждане“ имаше по-различна реакция. МЕЧ и „Величие“ е много вероятно да не съберат необходимите им гласове за влизане в парламента. „Възраждане“ обаче се разграничава от Радев, обвинява го в политическо плагиатство и отстоява тезата, че те са единствените с твърда позиция за независимостта на България. Вероятно е „Възраждане“ също да понесе щети.

- В каква ситуация се намира БСП на фона на тези процеси и има ли риск тя да бъде допълнително маргинализирана?
- Някои изследователи предвиждат изчезването на БСП от парламентарната сцена. БСП допусна да се разрои на множество леви формации и формацийки, а сега си бере плодовете. Подобно се случи и в дясното, разбира се. ГЕРБ изяде и се окичи с етикета СДС като коалиционен партньор. Сега Радев е напълно възможно да направи нещо подобно с левицата.

- Радев тръгна с подкрепата на БСП, но сега се очаква да „краде гласове“ от БСП…
- Е, това също е част от морала на Радев. Да крадеш от майка си, казвам майка, не защото при издигането на Радев за кандидат-президент преди 9 години Корнелия Нинова беше лидер на БСП, а защото партия е от женски род.

- При положение че избори може да има след два месеца, ще създаде ли Радев собствена партия или ще използва т.нар. „ракета-носител“, използвайки друга партия?
- Време за изпълнение на процедурата по създаване на нова партия няма. От начина, по който ще се регистрира за участие в изборите

ще стане ясно дали докато е стоял в уютното президентство, всъщност той не е нарушавал Конституцията и не се е занимавал с партийно строителство.

Вероятно е да се използва регистрацията на съществуващи партии, които да сформират коалиция, чието име ще е Радевият проект. Същото направи навремето и НДСВ – Национално движение Симеон Втори, като коалиция под това име бе регистрирана от Партия на българските жени и Движение за национално възраждане „Оборище“.

- Как виждате ролята на Илияна Йотова като президент, който ще прави служебен кабинет?
- Илияна Йотова е с богат опит в политиката, но тя едва ли ще има собствено мнение и по своя воля - единствено и само, ще прави избор и ще взема решения. Няма как да ме убедят, че тя не е обсъждала или няма да продължи да обсъжда с Радев тези неща. Тя обаче, успешно може да забави процедурата и по този начин да се отдалечи датата на изборите. А това обслужва пряко Радев. Мотивите на Йотова ще са свързани с необходимостта да се консултира първо с парламентарните партии и коалиции, а след това с всеки един от тези десетима, които влизат в списъка на потенциалните премиери. Много зависи и от това кои секретари и съветници от президентството ще си тръгнат с Радев и кои биха останали с нея да довършат мандата. Илияна Йотова ще трябва да внимава много, особено ако се готви да се кандидатира на предстоящите през есента президентски избори. А на тях тя безспорно ще разчита на подкрепата на Радев и неговия проект.