Доц. Милен Иванов пред ФАКТИ: Още в началото имаше индикации, че Калушев съзнателно избягва контакт с МВР

Трагедиите в района на Петрохан и Околчица разтърсиха обществото с тежките си въпроси и противоречивите версии около случилото се. Шест жертви, множество хипотези и институционални реакции, които породиха както доверие, така и съмнения. За логиката на разследването, ролята на службите и възможните пропуски в системата за сигурност… Пред ФАКТИ говори доц. Милен Иванов, бивш зам.-ректор на академията на МВР и експерт по национална сигурност.

- Г-н Иванов, трагедиите на Петрохан и Околчица предизвикаха голям отзвук. Но… Защо откритите три трупа в Петрохан не фигурират в сводката на МВР за деня. Нека така започнем? Кога такава трагедия се пропуска в бюлетина на МВР?
- Ежедневният бюлетин на МВР има конкретна оперативна цел. Той не представлява пълна картина на всички събития, а селектирана информация, предназначена за бърза ориентация и публична комуникация, без да се застрашават текущи действия по разследване. В тази логика, липсата на конкретен случай в бюлетина сама по себе си не е автоматично доказателство за пропуск или укриване. Възможните обяснения са няколко.
Първо – при тежки инциденти с неясна обстановка първоначално често се работи по линия „намерен труп“, докато съдебномедицинската и криминалистичната картина се изяснят. До този момент информацията понякога не се включва в публичния бюлетин.
Второ – когато се издирват потенциално свързани лица и местопрестъплението все още се обработва, е напълно възможно да се приложат оперативни съображения за временно информационно ограничаване. Целта е да не се компрометира издирването, да не се даде сигнал на евентуални съучастници и да се запази процесуалната чистота. Трето – ежедневният бюлетин има и чисто технологични ограничения: той се изготвя към определен час и не винаги отразява събития в динамична фаза.
При наличие на активни издирвателни действия, неясна първоначална обстановка и необработено в пълен обем местопрестъпление, временното отсъствие на информация от бюлетина може да бъде и целенасочено оперативно решение, а не непременно пропуск.
Окончателната оценка обаче винаги следва да се прави след стабилизиране на фактите и официалните съобщения по случая.

- В първите коментари от страна властите липсват и инициали на жертвите, което също не е обичайна практика. Печели се време или…
- Липсата на инициали на жертвите в първите официални съобщения действително прави впечатление, но тя не бива автоматично да се тълкува като пропуск или опит за укриване на информация. В практиката на МВР и прокуратурата има случаи, особено при тежки и динамични разследвания, когато публичността съзнателно се дозира. Когато обстановката около престъплението все още не е изяснена, институциите работят с повишена предпазливост. В началния етап често се уточняват ключови елементи – точната хронология на събитията, броят на замесените лица, механизмът на деянието и връзките между участниците. Докато тази картина не се стабилизира, всяко преждевременно оповестяване на конкретни данни може да създаде нежелани ефекти.

От оперативна гледна точка основният риск е да не се даде информационно предимство на евентуален извършител или негови съучастници.

Понякога именно чрез публичните детайли заподозрените преценяват какво знаят разследващите и съобразяват поведението си. Затова в подобни ситуации не е изключено институциите съзнателно да „печелят време“, докато формират работните си хипотези и приключат първоначалните процесуално-следствени действия.
В този смисъл по-вероятното обяснение за липсата на инициали е свързано с неизяснената към онзи момент ситуация – включително хронологията на извършеното престъпление и възможния брой замесени лица. Това е защитен подход, насочен към запазване на процесуалната чистота и ефективността на разследването, а не непременно индикация за необичаен пропуск.
Окончателната оценка, разбира се, може да се даде едва след като фактите по случая бъдат напълно изяснени и официално потвърдени.

- Иаме ТОЛ система, имаме навигация по пътищата, а един кемпер с Ивайло Калушев пътува из България без да е засечен. Как става това?
- Въпросът изглежда логичен на пръв поглед – имаме ТОЛ система, имаме навигационни и видеонаблюдателни мрежи, а издирван кемпер се движи из страната. Впоследствие обаче стана ясно, че превозното средство на Ивайло Калушев всъщност е било засечено от камерите. Проблемът не е в липсата на следи, а в оперативната сложност на тяхното проследяване.
По всичко личи, че Калушев е действал достатъчно находчиво и е положил усилия да минимизира преминаванията си през контролни точки и камери. Това не прави едно превозно средство „невидимо“, но силно усложнява и забавя проследяването в реално време. Системите работят ефективно, когато вече има конкретен обект за търсене – конкретен номер, модел и посока на движение.
След като е било установено, че именно неговият кемпер представлява интерес, информацията от камерите е била подадена към МВР и са започнали класическите издирвателни действия. В такива случаи се работи от последната потвърдена точка – последната камера, която е засякла автомобила – и се изгражда т.нар. вероятностен периметър. Проблемът тук е, че този периметър може да се окаже много широк, особено в планински и второстепенни пътни райони.
Затова първо се проверяват очевидните направления, а паралелно се изискват записи от общински и частни камери за видеонаблюдение.

Именно тази многоетапна проверка обяснява забавянето до локализирането на кемпера в района на Околчица.

Допълнително усложнение винаги е и работната версия за евентуална смяна на регистрационния номер. При такава хипотеза автомобилът временно „изпада“ от автоматичните филтри на системата, докато не се установи използваният номер или версията не бъде отхвърлена. Това налага по-широк и по-бавен аналитичен подход. В крайна сметка откриването на кемпера се е ускорило и по стечение на обстоятелствата, но при наличните следи и стесняването на периметъра е много вероятно полицейските органи така или иначе да бяха достигнали до този район.

- Можеше ли вторите три жертви - Калушев и спътниците му, да бъдат спасени?
- Това е един от най-тежките въпроси в подобни случаи – не толкова юридически, колкото ретроспективно-аналитичен. При сегашната публична информация не може да се даде категоричен отговор дали вторите три жертви са могли да бъдат спасени. Но от оперативна гледна точка могат да се очертаят логичните хипотези.
Още в началния етап имаше достатъчно индикации, че Калушев съзнателно избягва контакт с органите на МВР. Това поведение само по себе си е силен индикатор. Когато имаме три трупа на едно място и паралелно – група от трима души, която се укрива, естествената работна хипотеза винаги включва вътрешна връзка между двете събития.

Ако приемем алтернативната версия – че тримата бягат от външен извършител – тогава логично възниква въпросът защо не търсят незабавно закрила от полицията.

В практиката това е типичното поведение на невинни свидетели, попаднали в смъртна ситуация. Разбира се, винаги съществуват субективни фактори – страх, недоверие, шок – но като вероятностен модел укриването обикновено насочва вниманието към вътрешен риск в самата група.
От друга страна, ако сред бегълците действително е имало потенциален извършител или съучастник, логично е да се предположи, че продължителното укриване в малка група е нестабилна ситуация. Такива конфигурации рядко се задържат дълго без ескалация. След първоначалния адреналинов пик често настъпва фаза на „отрезвяване“ – започват взаимни подозрения, страх от разкриване, разногласия за следващите действия. Именно в този психологически прозорец рискът от вътрешно насилие рязко нараства.
Затова още тогава можеше да се направи предпазливо вероятностно допускане, че при продължително укриване опасността за живота на поне част от групата е висока. Това обаче е аналитична оценка, а не сигурна прогноза – в реално време службите работят с непълна информация и множество паралелни версии.
Ако приемем за достоверна огласената от МВР фактическа обстановка при Околчица, един от възможните обяснителни модели действително е вътрешна ескалация в групата след първоначалния шок и натиск от издирването. Но окончателни изводи могат да се правят единствено след пълния обем доказателства – съдебномедицински, балистични и процесуални.
С други думи: ретроспективно могат да се очертаят рискови индикатори, но категорично твърдение, че изходът е бил предотвратим, би изисквало много по-пълна доказателствена картина.

- ДАНС са били на място, ДАНС не са били на място – твърдения…. Изобщо каква е ролята на ДАНС при криминално разследване…
- Твърденията „ДАНС са били на място“ или „ДАНС не са били на място“ без ясни доказателства остават на нивото на спекулацията. По-важният въпрос е каква по принцип е ролята на ДАНС при подобен казус.
В този случай аз виждам роля на ДАНС само ако агенцията е имала оперативни разработки на групата или на част от нея и/или ако хора от тази група са били нейни доброволни сътрудници. Такава информация към момента официално не е изнесена, но обществото има право да получи яснота по този въпрос.
Същественото тук е друго – защо ДАНС спира активните си действия след оттеглянето на сигнала за децата. Говорим за престъпление от общ характер, но и за обстоятелства, които потенциално засягат националната сигурност – включително съмнения за трафик на наркотици по линия на връзки с Мексико, както и хипотези за структурирана група с паравоенни характеристики в изключително чувствителен район.
Бързият преглед на биографиите, сплотеността, подготовката, оборудването, оръжията и начина на живот на тези лица – какъвто, видно от разпространената справка, е бил направен – е

следвало да вдигне сериозен червен флаг, че нещо в профила на тези „природозащитници“ не се вписва в обичайния модел.

Това са индикатори, които по принцип изискват задълбочена контраразузнавателна проверка по всички версии – включително и за евентуална съпричастност на чужди специални служби към дейността на това НПО. Обществото дължи отговор не толкова на въпроса „кой е бил на място“, а дали всички релевантни версии са били проверени докрай и с необходимата институционална сериозност.

- Калушев „бяга“, за да се... самоубие? Държи заложници през половин България?
- Версията „Калушев бяга, за да се самоубие“ на този етап звучи по-скоро като опростена ретроспекция, отколкото като убедителна първична мотивация. По фактите, с които разполагаме публично, той започва активното си придвижване и укриване след внезапното прибиране от морето – момент, който сам по себе си е ключов и тепърва трябва да бъде обяснен.

Именно тук е задачата на разследването и оперативно-издирвателната работа: да се възстанови логиката на поведението – какво е предизвикало рязката промяна, какви контакти е имал непосредствено преди това, какви решения е взел в кратък интервал от време. В подобни случаи хронологията често казва повече от отделните факти.

Ако човек планира единствено самоубийство, класическият модел на поведение обикновено е различен от продължително придвижване, укриване и задържане на други лица в орбитата на събитията. Това обаче не е доказателство само по себе си – възможни са и смесени мотиви, включително ескалация на намеренията в движение.
Затова към момента по-професионалният подход е да се избягват категорични психологически изводи и да се изчака пълното изясняване на:
-- причината за внезапното прибиране от морето;
-- динамиката на придвижването му из страната;
-- ролята и поведението на спътниците;
-- и точната последователност на събитията до финала при Околчица
С други думи – ключът е в логиката на веригата от решения, а тя може да бъде възстановена само чрез цялостния доказателствен и оперативен анализ по делото.

- Имаме 6 убийства. Разбрахте ли какъв е мотивът?
- На този етап не можем да говорим категорично за „шест убийства“. По официално огласената до момента информация за случая Петрохан се работи по версия за две убийства и четири самоубийства, но това съотношение може да се промени при съвкупната оценка на всички доказателства – съдебномедицински, балистични и процесуални.
Именно затова въпросът за мотива е ключов. Разкриването на вътрешната логика на случилото се ще определи не само правната квалификация на деянията, но и ще покаже дали има и други съпричастни лица, както и дали около случая не стоят допълнителни престъпления.
В криминалната практика мотивите рядко са безкрайни като спектър – те обикновено се групират около няколко устойчиви ядра: пари, страст, идеология или поръчка. От това коя от тези версии ще бъде доказана или убедително изключена, ще зависи и крайната картина на разследването.
Затова на този етап по-професионалният подход е да не се прибързва с окончателни изводи, а да се изчака пълното доказателствено сглобяване на случая. Именно мотивът ще покаже дали става дума за изолиран криминален акт, за вътрешна ескалация в групата или за по-сложна престъпна конфигурация.

- Ще имаме ли отговор защо се е случило всичко това?
- Обществото има пълното право да очаква ясен отговор защо се е случило всичко това – и държавата дължи такъв отговор. Това е въпрос не само на наказателно правосъдие, а и на институционално доверие.
Дали обаче ще получим цялата картина, остава открит въпрос. В практиката степента на публичност често зависи от това доколко сложен е случаят, колко лица са замесени и какъв е характерът на техните дейности. При по-комплексни конфигурации понякога в публичното пространство излиза само част от фактологията – поради висящи производства, класифицирана информация или процесуални ограничения.
Това обаче носи свой риск. Ако обществото не получи убедителна и последователна картина, вакуумът почти неизбежно се запълва със спекулации и конспиративни версии. А всяко усещане за недоизказаност допълнително ерозира доверието към институциите.
Затова най-здравословният изход е максимална яснота в рамките на закона – достатъчна, за да се разбере логиката на случилото се и да се види, че всички релевантни версии са проверени докрай. Само така може да се затвори този тежък обществен казус по начин, който възстановява доверието, вместо да го подкопава.

- Имаме сигнали до ДАНС за работата на убитите, но там има 2 години „пас“. Защо?
- По въпроса за двегодишния „пас“ при налични сигнали до ДАНС може да се говори отговорно само след институционална проверка. Принципно обясненията могат да бъдат различни – от липса на достатъчно данни в първоначалния сигнал, през пренасочване по компетентност, до работа по линия, която не е публично видима. Но конкретният отговор може и трябва да дойде единствено от ръководството на ДАНС.
Именно затова в подобна ситуация е необходимо и държавнически разумно Прокуратурата на Република България, в рамките на надзора за законност, да извърши проверка в ДАНС. Така обществото може да получи ясен отговор дали става дума за обективни оперативни причини, за институционален пропуск или за нещо трето.
Подобна проверка не е насочена срещу службата, а е нормален механизъм за възстановяване на доверието. Защото при толкова тежък обществен отзвук най-лошият сценарий е да остане усещането за необяснима пауза в работата на която и да е служба.
Обществото има право да знае какво реално е било направено по сигналите – и какво не.

- Ако към момента трябва да се направи извод за цялата случка, какъв би бил той?
- Ако към този момент трябва да се формулира обобщен извод, той трудно може да бъде утешителен. Случаят показва сериозни дефицити в ранното разпознаване на рискови индикатори и в координацията между системите за наблюдение, анализ и реакция.
По всичко личи, че държавата не е успяла своевременно да интегрира наличната информация – от сигнали, поведенчески модели и технически наблюдения – в работеща картина на риска. Това не означава автоматично „загуба на контрол над територията“, но ясно говори за пропуски в способността за превантивно засичане и бърза оперативна синхронизация, особено когато става дума за групи с нетипичен профил.
Истинският тест за системата не е дали може да реагира след трагедията – това обикновено се случва – а дали може да разпознава навреме поведение с потенциал за тежко престъпление или заплаха за националната сигурност. Именно тук случаят повдига най-сериозните въпроси.
Окончателният институционален извод обаче следва да се направи след пълния доказателствен анализ. Дотогава най-точното професионално заключение е, че има видими слабости в превантивния и координационния капацитет, които държавата дължи на обществото да анализира открито и да коригира системно.
------------------------------
Милен Мирчев Иванов е автор на специализирана литература, свързана с МВР, сигурността и полицейската тактика. Неговите трудове представят теоретични принципи и приложни модели за работа в сектора. Известни негови книги включват: "Инфраструктура на разузнаването", "Тактика на полицейската дейност", "Сенките на силата", „Телохранителят - Последна защитна линия“, Корпоративна сигурност 2025, Контраразузнаването - тайни инструменти за влияние, и др.