Остров „Св. Св. Кирик и Юлита" и какво тук значат някакви си закони…

На остров „Св. св. Кирик и Юлита“ край Созопол се предвижда изграждането на модерно пристанище за пътнически кораби и яхтена марина. Това стана ясно в края на януари от изявление на вицепремиера и министър на транспорта и съобщенията в оставка Гроздан Караджов. По думите му, с решение на Министерския съвет част от острова се прехвърля за управление от Министерството на културата към държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура“. Целта е развитие на туристическата инфраструктура и облекчаване на натоварването на рибарското пристанище в Созопол.

Предвижда се „Пристанищна инфраструктура“ да модернизира кейовата стена и цялостната инфраструктура, да изгради терминал за обслужване на пътници и туристически кораби, модерна яхтена марина, както и зона за обществен достъп с възможност за акостиране на атракционни съдове. В същото време Министерството на културата ще запази достъп до острова и възможността да развива и опазва археологическата зона. Държавното предприятие ще подпомага и дейността на Центъра за подводна археология в Созопол, който предстои да се превърне в институт под егидата на ЮНЕСКО.

В началото
Дотук всичко изглежда логично на хартия. На практика обаче възникват сериозни въпроси. В процеса, без публичен дебат, един значим по площ поземлен имот се оказва разделен на два – без влязъл в сила Подробен устройствен план (ПУП), но с проект за нови идентификатори. Липсва яснота имотите имат ли осигурено лице, какъв е достъпът, какви са режимите на застрояване и съответстват ли със Закона за устройство на територията новообразуваните имоти. Въпреки това новите имоти вече съществуват в кадастъра.

Официалната трактовка се обуславя като „функционално разделение“ и „съобразяване с културното наследство“. В същото време Институтът за недвижимо културно наследство сам признава, че липсват мотиви, графични материали и яснота дали разделянето отговаря на режимите за опазване. Въпреки това предлага проектът да бъде съгласуван. Показателен е и срокът – заявлението е внесено на 5 януари 2026 г., а становището от Института за недвижимо културно наследство е издадено още на 6 януари, въпреки че законът допуска срок до два месеца. Веднага след това упълномощен заместник-министър на културата подписва окончателното становище по Закона за културното наследство, с което на практика се узаконява спорният акт.
Остава обаче ключовият въпрос: как се разделя поземлен имот без действащ или изменен Подробен устройствен план (ПУП)? Отговорът е – по Гроздан Караджов, че такъв план предстои да бъде изготвен впоследствие. А това е практика, която поставя под съмнение спазването на собствените правила от страна на държавата.

Това беше за припомняне. Първият ни материал можете да прочетете ТУК. Просто има развитие. И то какво.

Сагата
С писмо на Центъра за подводна археология от 4 март 2026 година темата придобива много интересен характер. В редакцията на ФАКТИ разполагаме с писмото, но ще го разкажем хронологично.
C решение на MИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ № 60/21.01.2026 г. Министерски съвет отнема „поради отпаднала нужда" от Министерството на културата правото на управление върху имот на остров „Св. Св. Кирик и Юлита" и го предава безвъзмездно за управление на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура" (ДППИ) с цел създаване на пристанищен терминал. Това е реализирано чрез РАЗДЕЛЯНЕ на имот (ПИ 67800.501.577), който обхваща територията, предвидена за културен център и управляван доскоро от Министерство на културата, на два имота: ПИ 67800.501.621 с площ 42 713 кв.м и ПИ 67800.501.622 с площ 35 774 кв.м. Именно последният е предаден на ДППИ.
(б.р. – двата имота се разделят без да има влязъл в сила Подробен устройствен план, за което ще стане дума, а също се оказва, че имотът ПИ 67800.501.621 (в синьо) остава без вход и изход)

Остров „Св. Св. Кирик и Юлита" край Созопол е обявен за групова археологическа, архитектурна и историческа недвижима културна ценност с категория „национално значение" и в продължение на години е планиран като място за култура, наука, образование и музеен център. Проектът за културен център се ползва с подкрепата и на ЮНЕСКО, включително и като място за централа на Черноморския институт по подводно наследство под егидата на Организацията.
Това решение предизвика отзвук сред експертите, които се обединиха и в Инициативен комитет, чиято цел е да запознае обществеността с обективните факти за развитието на острова. В подготвена от Инициативния комитет петиция са посочени редица от несъответствията в процедурата по решението на МС и прехвърляне на собствеността, като липсата на ясни критерии, по които е определен обхватът на новообразуваните два имота, както и явни пропуски по отношение на действащото законодателство.

Следва да се отбележи, че освен национален проблем решението за разделянето на остров „Св. Св. Кирик и Юлита" застрашава да се превърне и в международен въпрос. След получаване на сигнал за решението на предходното правителство ЮНЕСКО изиска провеждането на спешна среща със заинтересовани български представители, в рамките на която изрази категоричното си безпокойство от подобно решение. Според представителите на Организацията подобно решение противоречи на цялостната концепция, с която българската държава е кандидатствала за домакин на категория 2 „Институт по подводно наследство“ за региона на Черно море, на споразумението между правителството на Република България и ЮНЕСКО, както и на разменените официални писма между министри на културата на Република България и ЮНЕСКО. От страна на ЮНЕСКО бе напомнено, че е изразено тяхното съгласие при необходимост те да провеждат конкурсите за концептуални идеи и/или реставрация на имота с цел привличането на доказали се международни експерти, които да работят заедно с българските екипи.

ОБОСНОВКА ОТНОСНО ЗАКОНОВИТЕ И ПРОЦЕДУРНИТЕ НЕСЪОТВЕТСТВИЯ
В края на 2022 г., във връзка с изискванията на закона за културното наследство е издадена Заповед №РД-09-1178/25.10.2022 г. на заместник-министъра на културата, публикувана в Д.В., с която е предоставен статут и са актуализирани режимите за опазване териториален обхват (граници и охранителна зона) и предписания за опазване на обект „остров „Св. Св. Кирик и Юлита", гр. Созопол, община Созопол, област Бургас, с класификация на групова археологическа, архитектурна и историческа недвижима културна ценност, категория „национално значение". Според предписанията за опазване на територията: „Определя се като територия за геофизическо проучване, консервация, реставрация, експониране и социализиране на архитектурни и археологически недвижими културни ценности. Запазва се вида собственост на частта от имота, включена в териториалния обхват на ГААИНКЦ."...., „Допуска се ново строителство изключение и при изрично доказана необходимост, както и строително-монтажни работи (ремонт, реконструкция, и др.) по част от останалите съществуващи сгради в имота, които, след изготвянето на съответната проектна документация, се изисква да функционират в съответствие с предназначението на територията."..., „Допуска се рехабилитация и поддръжка на изградената и съществуваща инженерна пристанищна инфраструктура. Използването на тази инфраструктура е допустимо единствено за нуждите на: ГД „Гранична полиция", осигуряване на туристически достъп. Условията и реда за експлоатация на тази инфраструктура се регламентират въз основа на споразумение между МУС и компетентна структура, при спазване на предписанията за опазване на територията и акваторията на обекта."

Съгласно горецитираната заповед: „Във връзка с изключително високата културно-историческа стойност на територията и необходимостта от осигуряване на възможност за провеждане на археологическо проучване и адекватно експониране в естествена среда на археологически ценности; консервация, реставрация и социализация на архитектурно-строителните недвижими културни ценности и реализация на плановете за бъдещо функциониране на територията, след приключване на процедурата за актуализиране на статута и регистрация на ГААИНКЦ остров „Св. Св. Кирик и Юлита", е необходимо да бъде инициирано изготвянето и процедирането на изменение на действащия ПУП-ПРЗ за определения териториален обхват на груповата недвижима културна ценност, съобразен с изготвените предписания за опазване.

Във връзка с изискването регламентирано в чл. 2, ал. 1, т. 2 от Наредба за обхвата, структурата, съдържанието и методологията за изработване на плановете за опазване и управление на единичните или груповите недвижими културни ценности (Д.В., бр. 19/08.03.2011 г.; с изм. и доп.), е необходимо след приключване на процедурата по предоставяне на статут и регистрация на ГАЛИНКЦ остров „Св. Св. Кирик и Юлита", гр. Созопол, да бъде инициирано изготвянето и процедирането на ПОУ (План за опазване и управление) по реда на цитираната Наредба."
Съгласно чл. 84, ал. 9 от ЗКН: „За инвестиционни проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство по чл. 83 съгласуване или отказ за съгласуване се извършва въз основа на проверка на съответствието с изискванията на наредбата по чл. 171, съгласуван устройствен план и виза за проектиране или схема за поставяне и с режимите за опазване за съответната територия."
Съгласно чл. 15 от ЗУТ:
ал. 3: „Границите на урегулирани поземлени имоти могат да се променят с план за регулация.....", а не със скица-проект за разделяне на ПИ67800.501.577 (б.р. - това е идентификаторът на парцела, който се разделя на два) директно в Агенцията по геодезия, картография и кадастър.
ал. 6: Актът за одобряване на плана за регулация, с който се променят границите между урегулирани поземлени имоти по реда на ал. 3, влиза в сила с издаването му и се съобщава на заявителите.
ал. 8: Строителство в урегулирани поземлени имоти, чиито граници се променят с плана за регулация по реда на ал. 3, не се разрешава, когато в резултат на изменението на плана за регулация планът за застрояване за съответните урегулирани поземлени имоти е в противоречие с действащите устройствени правила и нормативи.
ал. 11: Копия от влезлите в сила изменения на подробните устройствени планове по ал. 3 се изпращат служебно от общината на Агенцията по геодезия, картография и кадастър след представяне на окончателен договор по ал. 3, 4 или 5.

Съгласно чл. 14 от ЗУТ:
ал. 1: С подробните устройствени планове се урегулират улици, както и квартали и поземлени имоти за застрояване и за други нужди без застрояване.
ал. 4: Урегулираните поземлени имоти имат задължително лице (изход) към улица, към път или по изключение към алея в парк.
Видно от кадастралната карта, след обособяването на новите ПИ 67800.501.621 и ПИ 67800.501.622, ПИ 67800.501.621 остава без изход към улица или път и без никакъв транспортен достъп нито по суша, нито по вода.

Междувременно, с протоколно решение 39.25 от 25 септември 2025 г. Министерският съвет на Република България одобрява пакета с документи за Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО, свързани с обявяването на Центъра за подводна археология като категория 2 „Институт за подводно наследство" за региона на Черно море и Долен Дунав. Сред документите са докладът от оценителната мисия на ЮНЕСКО, в който изрично в препоръките се посочва задължението на българската държава да превърне остров „Св. Св. Кирик и Юлита" в културен център, в рамките на който ще бъде и централата на бъдещия институт под егидата на Организацията. Българската държава продължава с процедурата по подписване и ратификация на споразумението с ЮНЕСКО, неразделна част от което е и споменатият доклад, като едновременно с това приема последващо решение, което е в пълно противоречие с вече приетото през октомври 2025 година.

На 27 февруари 2026 г. Народното събрание с единодушие прие Закона за ратификация на споразумението между Република България и ЮНЕСКО за обявяването на Центъра за подводна археология като категория 2 „Институт за подводно наследство" за региона на Черно море и Долен Дунав, което предполага последваща отмяна и/или изменение на българските нормативни актове, които противоречат на това споразумение.

Създаването на пристанищен терминал, който да обслужва музейния и културен център, е целесъобразно и необходимо, но разделянето на имота и отдаването на част от него на ДППИ трябва да следва изготвянето на задание, концепция и специализиран подробен устройствен план за музейния и културен център. Този процес следва да се проведе при съвместни консултации с всички заинтересовани страни и чрез съгласуване с ЮНЕСКО.

Така се иска решение № 60 от 21.01.2026 г. да бъде ОТМЕНЕНО ПОРАДИ ЯВНОТО ПРОТИВОРЕЧИЕ както с вече съществуващата национална правна уредба, така и с международното право, в частност споразумението между България и ЮНЕСКО.

Трябва да се отбележи, че решението за разделяне на имота, предоставен на Министерството на културата на две и предоставянето на единия новообразуван ПИ на ДППИ е взето без обществено обсъждане, не е било разглеждано от експертна или междуведомствена работна група, не е преминало обсъждане на Специализирания експертен съвет за недвижимо културно наследство (СЕСОНКЦ) на министъра на културата, въпреки изключителната му значимост.
Не е взета предвид и съществуваща Концепция за опазване и устойчиво развитие на острова, създадена от експертна група, ръководена от проф. арх. Тодор Кръстев по задание на Министерството на културата, според която в имота, предоставен на ДППИ попадат зони и сгради, които представляват важна интегрална част от проекта: приемна зона, музей на открито „Котвите", зона за археологическия парк, аквариум, паркинг, стоянка за изследователски кораб на Центъра за подводна археология и др.

Според становището на НИНКН (от 06.01.2026 г.), с което е съгласуван проектът на ДППИ за обособяване на два имота, „Определянето на двата новообразувани имота с начин на трайно ползване „Друг вид поземлен имот без определено стопанско предназначение" НЕ ОТГОВАРЯ НА РЕЖИМИТЕ за опазване на груповата ценност.
Издаденото становище от заместник-министъра на културата ПРОТИВОРЕЧИ НА МАТЕРИАЛНО-ПРАВНИ НОРМИ, а именно чл. 84, ал. 9 от ЗКН. За ГАЛИНКЦ остров „Св. Св. Кирик и Юлита" има определени режими за опазване, в нарушение на които е издаден горецитираният индивидуален административен акт от заместник-министъра на културата.

Очевидно с издадените съгласувателни становища по чл. 84, ал. 7 от Закона за културното наследство на директора на НИНКН и по чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от Закона за културното наследство на ресорния заместник-министър в Министерство на културата, изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри и с решението на Министерски съвет СА НАРУШЕНИ Законът за устройство на територията, Законът за културното наследство и режимите за опазване на ГАЛИНКЦ остров „Св. Св. Кирик и Юлита", Законът за кадастъра и имотния регистър.

Какво тук значи да се дели имот на две, да няма Подробен устройствен план, имот да остава без вход и изход, но да е нанасен в кадастъра. Какъв е проблемът! Дайвай да даваме, докато министрите са наши. Иначе какво толкова – важното е да сме живи и здрави!