Темата за съдебната реформа отново излиза на преден план на фона на трайно ниското обществено доверие в институциите. Сигналите за възможни промени в Конституцията и дебатът около провеждането на т.нар. ветинг поставят въпроса дали България е готова за по-дълбоки и решителни реформи. Според експерти, проблемите в системата са натрупвани с години и не могат да бъдат решени с частични мерки, а изискват цялостен и последователен подход. И какво още… Пред ФАКТИ говори адвокат Ивайло Дерменджиев, бивш председател на Висш адвокатски съвет и почетен консул на Република Кения в България.
- Адвокат Дерменджиев, какви са основните причини за ниското обществено доверие в съдебната система в България? Темата продължава да се коментира активно?
- Причините са много и се натрупват с години. Скандалите, за които се говори днес, не са от вчера – те са системен проблем. Случаи като този с Красю Черния, Пепи Еврото или последните около Мартин Божанов - Нотариуса повдигат основателни въпроси.
- Как се създават подобни фигури в съдебната система и защо тя не успява да се самопречисти? Изобщо системата способна ли е сама да се справи с тези проблеми?
- По принцип – да, но зависимостите са дългогодишни. Те са толкова устойчиви, че сякаш се възпроизвеждат. Когато една компрометирана фигура отпадне, на нейно място идва друга. Системата не търпи празно място. Истинският въпрос е защо винаги се намира някой, който да изпълнява подобна роля.
- Свидетели сме на оставката на главния прокурор Борислав Сарафов и разговорите за реформи – реален ли е шансът за промяна сега?
- В момента политическите разговори по темата за съдебната система се свеждат до две неща – смяна на Висшия съдебен съвет (ВСС) и избор на нов главен прокурор. Нещо друго да сте чували? Не се говори за по-дълбоки реформи.
- Идеята вероятно е, че нов ВСС ще даде начало на промени, тъй като това е кадровият орган на системата?
- Нали разбирате, че ВСС не може да бъде сменен веднага. Има законови процедури, които усложняват процеса. Това не е орган, избиран само от парламента – 11 членове идват от Народното събрание, други 11 – от професионалната общност, плюс т.нар. „по право“ членове – тримата големи. Визирам председателите на върховните съдилища и главният прокурор. Дори при ускоряване, процедурата отнема минимум три-шест месеца. През това време ще се работи със сегашния състав на ВСС. Сега на първо място, според заявките, е изборът на главен прокурор и ръководител на Върховния административен съд. Това са ключови позиции, които няма как да бъдат запълнени веднага – процедурите изискват време, критерии и обсъждане. След това идва ред и на Инспектората към ВСС. Реалистично говорим за поне шест месеца интензивна работа, ако всичко върви по план.
- Ако се работи активно и сериозно…
- Ако обаче започнат процедурни блокажи или политически игри, процесът може да се проточи значително.
- Политическите сили – и очертаващите се управляващи, и опозицията, заявяват готовност за избор на нов ВСС. Как гледате на това?
- Звучи добре, но възниква логичният въпрос – защо това не беше направено, когато същите тези сили, които сега са опозиция, бяха на власт? Тогава нищо не им пречеше. Сега заявяват готовност, но реално процесът май вече не зависи изцяло от тях.
- Вие, а и много ваши колеги, все по-често говорите за т.нар. „ветинг“ в съдебната система. Какво всъщност означава този термин и какво представлява като процедура?
- Какво значи ветинг, казано съвсем буквално – това е оценка и проверка за пригодност, почтеност и компетентност за заемане на определена длъжност и изпълнение на определена функция. Интегритет, почтеност и компетентност – това са трите ключови елемента. Терминът не е български, но е най-точният. Ако трябва да го преведем буквално, ще е сложно и дълго. Като сравнение можем да ползваме за пример думата „лизинг“ – всички я използват, защото е ясна. Ако трябва да я заменим с български думи, ще звучи като нещо от сорта: „Договор за придобиване на собственост, която се финализира след изплащане на периодични вноски за определен период във времето“. Но като се каже: той си купи кола на лизинг. Всички знаят за какво става въпрос. Независимо дали лизингът е оперативен или финансов. По същия начин стои въпросът и с „ветинг“. Когато се разбере смисълът, думата става ясно използваема.
- Може ли процедура по ветинг да се приложи в България?
- По принцип може. Това не е нещо, което се отнася само до съдебната система – може да се прилага и в други сфери на държавната администрация. Въпросът е как ще бъде организирано и дали ще има политическа воля да се направи.
- Какви са примерите от други държави?
- В Европа най-често се дава пример с Албания, където ветингът беше приложен в широк мащаб – не само в съдебната система, а и в други обществени сфери. Там около 40% от хората отпаднаха, което е много висок процент. Това показва, че е имало сериозен системен проблем, но и че процесът е дал резултат. В Молдова също се прилага подобен подход в момента. Там, например, около 40% от съдиите напускат преди започване на проверката. Защо ли? Има и други примери – например Кения, с традиционна британска съдебна и държавна администрация. Там, след приемането на новата конституция през 2010 г., беше направена мащабна преоценка на съдебните кадри. Около 20% от магистратите отпаднаха. Интересното е, че преди реформата доверието в съдебната система е било около 30%, а след нея се е повишило до 57%. Това показва реален ефект от подобна мярка. И да припомня, че у нас доверието в съдебната система е 20-25%. Сами разбирате за какво става въпрос.
- Как се организира самият процес на ветинг?
- Обикновено се създава специален орган, който извършва тази оценка. Той е съставен от професионалисти с високо обществено доверие и често включва международно участие, за да се гарантира прозрачност. В някои държави има съдебен контрол върху решенията на въпросния специален орган, но това създава и парадокс – магистрати да обжалват решение пред други колеги магистрати от същата държава в по-горен съд, които също подлежат на проверка. Затова в някои случаи, като в Кения, се избягва класически съдебен контрол, но се компенсира с по-силно международно присъствие.
- Международни юристи участват във въпросната комисия, в специалния орган?
- Да. Така се стъпва на безпристрастна широка международна основа за преценка на качествата.
- Позволява ли българската Конституция провеждането на ветинг?
- Има спор по този въпрос и то основно заради принципа на несменяемост на магистратите. Но практически това може да се направи и в рамките на сегашното законодателство. В Конституцията и в закона за ВСС има механизми за освобождаване на магистрати при определени условия. Ако ветингът бъде структуриран правилно, той може да се впише в тази рамка. Разбира се, ако се търси по-мащабна реформа, тогава може да се стигне и до промени в Конституцията. А както виждаме, вече има политически заявки в тази посока. Помним, че още в качеството си на държавен глава Румен Радев загатна, че е готов с текстове за промени в Конституцията.
- А вие как гледате на това сега?
- Действително се появи такава информация – че има подготвени промени, но темата не беше развита докрай. Това обаче показва, че все пак нещо се обсъжда. Междувременно вече се даде заявка, че ще има промени в Конституцията по отношение на служебните кабинети, като идеята е да отпадне т.нар. „домова книга“. Тоест, така или иначе Конституцията най-вероятно ще бъде отворена и ще се работи по нея.
- Означава ли това, че сега е подходящ момент да се мисли и за по-дълбоки реформи?
- Ако ще се правят промени в Конституцията, няма логика да се ограничаваме само до частични решения. Проблемите в съдебната система се натрупват от десетилетия – те не са от вчера. При толкова ниско обществено доверие няма как да продължаваме със същия подход. Очевидно е, че има нужда от по-решителни и дори по-драстични мерки.
- В този контекст – каква може да е ролята на ветинга?
- Ветингът предлага различни варианти – по-твърд или по-мек подход. Важното е, че в държави, където е прилаган, има вече съдебна практика, включително по линия на Европейския съд по правата на човека. Делата на отстранени магистрати в Страсбург са приключвали неуспешно за тях, което означава, че съдът е признал правото на държавата да прилага допълнителни критерии и механизми за самоочистване на системата, тоест е преследвана легитимна цел. И тук може да си зададем въпроса: „Защо подобни мерки не се прилагат масово в Западна Европа?“ Много просто – защото там няма нужда. В държави като Австрия, Германия или Швеция доверието в съдебната система е високо. Средното ниво в Европа е около 55%, при положение че в тази статистика влиза и нашият нисък процент. Това означава, че в утвърдените демокрации доверието е значително по-високо. При нас то е наполовина или дори една трета от тези стойности.
- Какво показва това за българската съдебна система?
- Сами можете да си отговорите какво показва. Показва, че проблемът е дълбок. Интересното е, че като брой съдии и прокурори на глава от населението България е сред водещите в Европа. Въпросът е защо при този ресурс резултатите са по-слаби. Дали делата са повече? Или има други системни дефицити? Именно това трябва да се анализира. Така че определено трябва да се започне сериозен и мащабен разговор за системата, а не да се правят козметични промени. Смяната на един председател на съд или на главен прокурор не решава проблема – той остава в основата. Необходимо е да се стигне до по-ниските нива на системата. В противен случай, който и да бъде поставен на върха, самата система ще го „смила“ и ще получаваме същия резултат – или в най-добрия случай малко по-различен, но не и качествено нов.
Ветинг и конституционни промени – накъде ще върви съдебната реформа? Адвокат Ивайло Дерменджиев пред ФАКТИ
28 Април, 2026 09:00 1 377 9
Данните показват доверие между 20 и 25 процента – изключително ниско ниво не само за съдебната система, а изобщо за която и да е институция в държавата, казва юристът
Снимка: Личен архив
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.
Поставете оценка:
Оценка 3.3 от 7 гласа.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Последния Софиянец
09:05 28.04.2026
2 Ехааааа
09:06 28.04.2026
3 Грантoяд Ицхак Бойкикеff
09:06 28.04.2026
4 име
09:08 28.04.2026
5 голяма дивотия е
09:10 28.04.2026
6 АЛТЕРНАТИВА ЗА БЪЛГАРИЯ
И ПРОКУРОРИТЕ СА БИЛИ ЦАРСКИ СЪДИИ И ПРОКУРОРИ . БЪЛГАРИЯ СТАВА РЕПУБЛИКА
ЧАК НА 8-МИ СЕПТЕМВРИ 1946
.... И ПАК Е ИМАЛО ОСЪДИТЕЛНИ ПРИСЪДИ
.....
ВАЖНО Е " МОТИВАЦИЯТА" НА СЪДИИТЕ И ПРОКУРОРИТЕ ;)
09:28 28.04.2026
7 Фейк - либераст
09:35 28.04.2026
8 Сега ще ни занимават
09:37 28.04.2026
9 Изглежда от НСДАП
10:15 28.04.2026