Христо Христов – пряк наследник на Гоце Делчев, пред ФАКТИ: Гоце е незаобиколим фактор и всеки го иска на своя страна

На 4 май се отбелязаха 123 години от гибелта на революционера Гоце Делчев. Темата за личността и историческото наследство на Гоце Делчев продължава да предизвиква остри спорове между България и Северна Македония, свидетели сме на системната подмяна на историческата памет. За семейните спомени за Гоце Делчев, за политическата употреба на неговото име и за най-тежката криза в отношенията между София и Скопие… Пред ФАКТИ говори музикантът и диригент Христо Христов – пряк наследник на рода Делчеви.

- Г-н Христов, като пряк наследник на рода Делчеви, каква е най-важната семейна история или спомен за Гоце Делчев, предаван през поколенията?
- Не давайте народа курбан! Някой от народа те ражда, някой от народа те погребва. Чрез народа си жив, чрез него съществуванието ти има смисъл - и в добри, и в тежки времена. Пази го!

- В последните години темата за личността и идентичността на Гоце Делчев отново предизвиква политически напрежения между София и Скопие. Според Вас защо историята продължава да бъде поле на конфликт?
- Защото не са излекувани старите югославски патологии. Изградили са грешни теоретични обосновки за съществуването на собствена държава и не искат да се разделят със старите и компрометиращи кадри. Там и без това са два файтона хора - няма и толкова.

- Казвали сте, че „Гоце Делчев сам се е определял като българин“. Смятате ли, че историческите факти умишлено се подменят по политически причини?
- Да, абсолютно. Настоящият политически “елит” се крепи само на изградения страх, че някой иска да им вземе нещо или направо да ги унищожи. Заради този страх хората се затварят и не говорят. Писанията им в социалните мрежи са анонимни. Директен диалог се избягва на всяка цена. Уплашеното население гласува за едни и същи политически структури. Всеки дошъл на власт взима нови международни заеми - плаща лихви на лихвите на още по-старите лихви - не се стига до изплащане на реалния дълг. Стигат до момент, в който и още неродените имат да изплащат заеми. Младите бягат, а останалите в държавата зависят все повече от нечии подаяния.

- Като човек от рода Делчеви, как приемате факта, че личността на Гоце Делчев често се използва за политически цели и в България, и в Северна Македония?
- Неизбежно е използването на личността на Гоце Делчев за политически цели. Той е незаобиколим фактор и всеки иска да го има на своя страна. Затова и в Северна Македония правят всичко възможно автентичния глас на рода Делчеви да не се чува. Правят всичко възможно да ни маргинализират, но ние сме живи и нямаме намерение да умираме.

- В едно от интервютата си сравнявате работата на „скопските историчари“ с лекарска грешка. Какво според Вас е най-опасното в подмяната на историческата памет?
- Същото както при лекарите: грешната диагноза не води до излекуване, а до влошаване на здравето. Дългата липса на адекватни лекари може да доведе и до най-лошия край. Резултатът от подмяната на историческата памет може да се види и днес в Скопие: подмяна на многовековна архитектура. И така с архитектурата, и така с литературата, и така с музиката, и така навсякъде… Уж се събуждаш сутрин, а гледаш някакви фигури сякаш продължаваш да бълнуваш… А трябва да работиш… Резултатът?

- Смятате ли, че днешните поколения в България познават достатъчно добре делото на Гоце Делчев, или той постепенно остава само име от учебниците?
- Като всяка фигура и Гоце потъва постепенно в съзнанието на хората. Това е нормално, а ние от фондация “Гоце Делчев” правим всичко, което можем, поколенията да помнят Гоце. Нека помнят един добър човек, за когото свободата е най-високият идеал.

- Вие сте и музикант, и диригент. Помага ли културата повече от политиката за съхраняването на историческата памет и връзките между хората от двете страни на границата?
- Културата във всичките ѝ форми е възможна, когато не ѝ пречат политици. Културата е меката сила на всяко интелигентно управление. Не случайно най-добрите постижения на дипломацията са обвити винаги в културни форми.

- Как гледате на отношенията между България и Северна Македония днес – възможен ли е честен диалог по историческите теми без език на омразата?
- На моите 63 години не съм видял по-лоши отношения между България и Северна Македония. Разбира се, че е възможен честен диалог, ако има нормални хора. След като световни войни са завършвали, значи и недоразбиранията ще завършат. Необходими са точните хора.

- Ако Гоце Делчев можеше да види Балканите днес, как според Вас би оценил случващото се между народите, за чието освобождение и обединение се е борил?
- С отвращение. Необходими са точните хора, които да предприемат точните действия. Народите на Балканите заслужават по-добър живот.