Край на скритите такси? ЕС налага нови правила за багажа и семействата в самолетите… Евродепутатът Андрей Новаков пред ФАКТИ

След близо 13 години дебати и трудни преговори Европейският съюз прие мащабни промени в правилата за защита на пътниците при въздушен транспорт. Новият регламент запазва правото на обезщетение при закъснение от три часа, въвежда нови гаранции за семействата, хората с намалена подвижност и пътниците с ръчен багаж, както и по-строги задължения за авиокомпаниите при информирането на клиентите. За значението на реформата, трудните преговори и реалните ползи за гражданите… Пред ФАКТИ говори евродепутатът Андрей Новаков (ГЕРБ/ЕНП).

- Г-н Новаков, ЕС прие промени и подобрява правата на пътниците. Кое е най-голямото постижение на регламента и какво реално ще усетят пътниците още от първия ден на прилагането му?
- Най-голямото постижение е, че успяхме да запазим и укрепим едни от най-силните права на пътниците в света. В началото на преговорите имаше сериозен риск хората да загубят част от защитата, на която разчитат при закъснения и отменени полети. Вместо това не само запазихме съществуващите права, но и добавихме нови. От първия ден след влизане в сила на новия регламент пътниците ще усетят повече сигурност и повече яснота. Ще получават по-добра информация за правата си, семействата вече няма да плащат допълнително, за да седят заедно, ще има по-ясни правила за багажа, а при проблеми авиокомпаниите ще носят по-голяма отговорност да информират и съдействат незабавно с ясни инструкции как да се поиска компенсация. Накратко, ще има по-малко изненади и повече защита.

- Преговорите са продължили близо година, а опитите за реформа са започнали преди 13 години. Кои бяха най-сериозните препятствия и кой оказваше най-силен натиск за ограничаване на правата на пътниците? 13 години работа на инат или…
- По-скоро 13 години блокирани между различни интереси и бизнеси за милиарди. Авиационният сектор претърпя огромни промени през този период – финансови кризи, пандемия, рязко увеличение на трафика, проблеми с горивата. Естествено, индустрията настояваше за по-малко задължения и по-ниски разходи.
Най-трудният момент беше да убедим всички, че защитата на пътниците не е пречка за развитието на авиацията. Подкрепата за индустрията и конкурентоспособността на европейската авиация може да се случат по много начини, но отнемането на правата на пътниците не е един от тях.
В Европейския парламент бяхме последователни – не може за проблемите в сектора да плащат хората, които чакат с часове по летищата. В крайна сметка доказахме, че Европа не трябва да избира между силна авиация и силни права на пътниците.


- Успяхте да запазите правото на компенсация при закъснение от три часа въпреки съпротивата на част от авиокомпаниите. Имаше ли риск този праг да бъде увеличен и какви биха били последствията за пътниците?
- Не бих казал, че такъв риск нямаше, тъй като това беше моята абсолютна червена линия като докладчик. Но ако ме питате дали имаше натиск – той беше огромен. Ако прагът беше увеличен до пет или повече часа, милиони европейци щяха да загубят правото си на обезщетение при голяма част от закъсненията.
За парламента това беше приоритет номер едно.

Три часа са повече от достатъчно време, за да изпуснете важна среща, семейно събитие,

връзка към следващ полет или дори цял ден от ваканцията си. Затова и този праг остана непокътнат.

- За първи път авиокомпаниите ще бъдат длъжни сами да информират пътниците за правото им на обезщетение. Как ще се гарантира, че това задължение няма да остане само на хартия?
- Досега много хора изобщо не знаеха, че имат право на компенсация. Затова въведохме конкретни задължения за авиокомпаниите да предоставят информация по ясен и навременен начин – иначе казано, да изпратят на пътника ясни инструкции как да поиска компенсацията си в случай на проблем с полета.
Щом регламентът започне да се прилага, това вече няма да е въпрос на добра воля. Най-важното е, че отговорността е ясно дадена на авиокомпанията. Не гражданинът трябва да издирва правата си, а превозвачът трябва да го информира за тях.

- Една от най-коментираните промени е включването на ръчен багаж в базовата цена на билета. Очаквате ли това да сложи край на практиките с привидно евтини билети, които впоследствие поскъпват заради допълнителни такси?
- Това е именно целта – повече прозрачност. Хората трябва да знаят реалната цена на пътуването още когато сравняват различните оферти и избират кой билет да си купят. Сега често виждаме билет за 50 евро, който след добавяне на кабинен багаж струва многократно повече. Новите правила не целят да премахнат различните търговски модели. Съответно, при желание авиокомпаниите ще имат право да предлагат билети, които не включват кабинен куфар и са на по-ниска цена. Важното е обаче пътниците да не бъдат подвеждани с фалшиво евтини цени, когато избират полет. Новите правила ще направят сравняването на цените много по-честно и разбираемо за потребителите. Всеки пътник трябва да има свободата да пътува с какъвто багаж предпочита. Нека не забравяме, че и понастоящем много компании предлагат кабинния куфар като включен в базовата цена. Има обаче и компании, които предлагат опции за пътуване само с малка раница например. При този различен търговски модел информацията често остава скрита до финалните стъпки на покупката на билета. Целта на новото законодателство е не да диктува на хората с каква чанта или куфар да пътуват, а да им помогне да изберат най-добрия и достъпен билет.

- Новият регламент предвижда родителите да не плащат допълнително, за да седят до децата си. Защо досега подобна практика беше възможна и какви сигнали сте получавали от гражданите по този въпрос?
- Защото липсваше изрична европейска забрана. Това позволи на някои превозвачи да превърнат семейното сядане заедно в допълнителна платена услуга. Получавал съм много сигнали от родители, които се сблъскват с абсурдни ситуации. Самият аз съм се сблъсквал с това – малки деца, разпределени на различни места в самолета, или семейства, принудени да плащат допълнително, за да бъдат заедно. За мен това не бива да се превръща в лукс, а е въпрос на здрав разум и безопасност.
Друго облекчение за семействата е, че когато пътуват с детска количка например, ще имат право да я използват до вратата на самолета, след което при слизане да я получат отново там, вместо да чакат на лентата с багажа.

- Какви нови гаранции получават хората с намалена подвижност и достатъчни ли са те, за да се предотвратят случаите на пропуснати полети заради липса на съдействие на летищата?
- Това беше една от темите, по които настоявахме най-силно. Хората с намалена подвижност получават по-добра защита и по-ясни правила относно предоставянето на съдействие на летищата.
Разбира се, нито един закон не може да премахне всички проблеми. Но когато има ясни задължения и ясна отговорност, има и много по-силен стимул те да бъдат изпълнявани. Целта е никой да не пропуска полет, защото не е получил навременна помощ, която му се полага и е била изискана в предвидените срокове. Но ако все пак това се случи, пътникът ще има право на компенсация. Придружителите на хора с увреждания също трябва да бъдат настанявани до тях без допълнителни такси.

- Регламентът забранява автоматичното анулиране на обратен билет, когато пътникът не е използвал първия полет. Колко разпространен е този проблем и защо беше важно той да бъде решен на европейско ниво?
- Това е проблем, за който много хора научаваха едва на летището. Купуват двупосочен билет, пропускат първия полет по уважителна причина и изведнъж разбират, че обратният билет е анулиран, отказан им е достъп до борда на самолета или са им поискани допълнителни такси. Това създаваше несигурност и често водеше до значителни допълнителни разходи. С новите правила изпращаме ясно послание: когато човек е платил за двупосочен билет и не е използвал цялата услуга, тя не може просто да му бъде отнета или да бъде принуден да плаща отново.

- За първи път се въвежда подробен списък на форсмажорни обстоятелства. Как ще бъде намерен балансът между защитата на пътниците и легитимните интереси на авиокомпаниите?
- Именно чрез ясните правила. Досега много спорове възникваха, защото едни и същи ситуации се тълкуваха различно от авиокомпании, съдилища и национални органи.
Сега въвеждаме по-голяма правна сигурност за всички. Когато причината е наистина извън контрола на превозвача, той няма да носи отговорност за компенсации. Но когато проблемът е в неговата организация или дейност, пътниците ще продължат да бъдат защитени.
Например, ако полетът е отменен заради силна буря, ураган или друго екстремно метеорологично явление, което не позволява безопасното изпълнение на полета, авиокомпанията не би трябвало да носи отговорност за компенсация. Същото важи и при сериозна заплаха за сигурността – например затваряне на въздушното пространство поради терористична заплаха или сериозен риск за безопасността.
Важно е обаче, че вече има много по-ясни правила какво е и какво не е форсмажорно обстоятелство. Ако причината е вътрешен организационен проблем на авиокомпанията, липса на екипаж или технически въпроси, които са част от нормалната ѝ дейност, тогава пътниците продължават да бъдат защитени и могат да имат право на компенсация. Това е справедливият баланс.

- Като български евродепутат и водещ преговарящ по този регламент, смятате ли, че това е едно от най-значимите законодателни постижения за България в Европейския парламент през последните години и какво означава то за авторитета на страната ни в ЕС?
- Безспорно това е едно от най-значимите законодателни досиета в ЕС. Говорим за правила, които ще засягат стотици милиони пътници всяка година. За мен това е доказателство, че България може не просто да участва в европейските решения, а да ги оформя. Когато работиш последователно и търсиш резултати, националността няма значение – печелиш доверие и можеш да влияеш върху европейски политики от първостепенно значение. Това е добро послание както за България, така и за мястото ни в Европейския съюз.