Кардиологът д-р Лина Абужамус пред ФАКТИ: Добрата медицина се гради върху знания, постоянство и човешко отношение

Да бъдеш млад лекар в една от най-натоварените специалности – каквато е кардиологиата, означава всеки ден да вземаш бързи решения, да усъвършенстваш знанията си и едновременно с това да печелиш доверието на пациентите. Инвазивната кардиология е област, в която технологиите и човешкото отношение вървят ръка за ръка, а всяка минута може да бъде решаваща за човешкия живот. За избора на професията, предизвикателствата пред младите лекари, профилактиката на сърдечносъдовите заболявания и мястото на доверието в отношенията между лекар и пациент пред ФАКТИ говори кардиологът д-р Лина Абужамус от Националната кардиологична болница.

- Д-р Абужамус, защо кардиология, по-точно защо инвазивна кардиология. Какво ви привлече в тази медицинска специалност?
- Инвазивната кардиология е една от най-динамичните области на медицината. Тя изисква сериозна теоретична подготовка, практически умения и способност за бързи решения. Именно това ме привлече. Всеки ден носи нови предизвикателства и възможности да научиш нещо ново. Завърших медицина в столицата, а преди две години придобих специалност по кардиология. В момента работя в Националната кардиологична болница, където се занимавам точно с инвазивна кардиология, иначе съм родом съм от Казанлък, но от много години живея в София.

- Какво е да работиш в Националната кардиологична болница? В София има много и все добри кардиологични болници?
- Още когато реших, че ще специализирам кардиология, започнах да търся къде има свободни места и конкурс за специализанти. Националната кардиологична болница беше сред местата, към които най-много се стремях. Това е утвърдена школа за обучение на кардиолози. Явих се на конкурс, преминах успешно всички изпити и останах да работя тук. Никой не ме е поканил – всичко беше постигнато с много труд.

- Кое е най-голямото предизвикателство в професията за един млад лекар. Какво сега ви прави впечатление, когато вече приемате пациенти?
- Не бих казала, че има само едно предизвикателство. Трудностите са различни. Все по-често обаче предизвикателството е комуникацията с пациентите. Хората са по-информирани, но и по-притеснени. Затова лекарят трябва не само да лекува, а и да обяснява. Когато пациентът разбере какво се случва с него и какви са възможностите за лечение, доверието се изгражда много по-лесно.

- Вярват ли пациентите на своите лекари?
- Смятам, че да. Важно е информацията да бъде поднесена на разбираем език и пациентът да бъде включен в процеса на вземане на решения. Разбира се, всичко трябва да бъде в рамките на медицинските стандарти. Когато хората се чувстват информирани и уважавани, доверието идва естествено.

- По ваши наблюдения грижат ли се българите за здравето си?
- Все повече млади хора обръщат внимание на профилактиката и здравословния начин на живот. По-сериозен проблем виждам при възрастните хора, особено в малките населени места, където достъпът до медицинска помощ е по-труден. Там профилактиката често остава на заден план.

- Вече сме в сезона на летните горещини. Какви съвети бихте дали на хората със сърдечни проблеми?
- Най-застрашени са възрастните хора и пациентите със сърдечносъдови заболявания. Те трябва да избягват продължителния престой навън в най-горещите часове на деня, да приемат достатъчно течности и да стоят на прохладни и сенчести места. Особено важно е хората, които приемат лекарства за кръвно налягане или диуретици, да не променят сами терапията си. Ако имат притеснения, трябва да се консултират с личния си лекар или с кардиолога си. При симптоми като силно замайване, отпадналост, болка в гърдите или задух не бива да отлагат прегледа.

- България остава сред страните с най-висока смъртност от сърдечносъдови заболявания. Как може да се промени тази статистика? Какво не правим като хората…
- Причините са комплексни – тютюнопушене, прекомерна употреба на алкохол, нездравословно хранене, липса на движение и недостатъчна профилактика. Според мен промяната трябва да започне много по-рано – още в млада възраст. Здравната култура се изгражда с профилактични прегледи, контрол на кръвното налягане, физическа активност и здравословен начин на живот.

- Медицината се развива изключително бързо. Как един млад лекар успява да бъде в крак с новите технологии?
- Всъщност това не е предизвикателство само за младите лекари. Всеки лекар трябва непрекъснато да се обучава. Медицината се променя постоянно, а новите технологии и изкуственият интелект вече са част от ежедневната ни работа. Те могат да бъдат ценен помощник, но никога няма да заменят професионалната преценка и човешкото отношение.

- Как работят заедно младите и опитните лекари?
- В моя случай имам щастието да работя с колеги, които с желание предават знанията и опита си. Смятам, че приемствеността между поколенията е изключително важна за развитието на медицината.

- Семейството и приятелите ви как приеха желанието ви да станете кардиолог?
- По-скоро се тревожат заради дългите работни часове и натоварването. Но когато човек е сигурен в избора си, подобни трудности не го отказват.

- Кой е най-ценният професионален съвет, който сте получавали?
- Един мой ръководител ми каза: „Не се извинявай за нещата, които искаш да постигнеш в живота си, и за пътя, който си избрала.“ Това е съвет, който помня и до днес и се старая да следвам. Да си лекар е и един непрекъснат процес на учене. Искам да продължавам да се развивам, да усвоявам нови методи на лечение и да работя с най-съвременните технологии. Но също така вярвам, че е важно човек да намери баланс между професионалния и личния си живот.

- Ако трябва с едно изречение да обобщите своята философия като лекар, каква би била тя?
- Добрата медицина се гради върху знания, постоянство и човешко отношение. Лекарят никога не трябва да спира да се учи, но никога не трябва да забравя, че срещу него стои човек, който има нужда не само от лечение, а и от разбиране.