Хостингът, на който fakti.bg разчита от 2011 г., вече е отворен и за твоя сайт! ›››

Деян Колев пред ФАКТИ: Управленската програма заличава ромите и десегрегацията от образователната политика

2 Септември, 2026 09:00 366 7

  • деян-
  • колев-
  • амалипе-
  • образование-
  • програма-
  • радев-
  • управление

Председателят на „Амалипе“ предупреждава за риск от асимилация чрез образованието и настоява за връщане на интеркултурните политики

Деян Колев пред ФАКТИ: Управленската програма заличава ромите и десегрегацията от образователната политика - 1
Снимка: Личен архив

На 12 август Министерският съвет прие Програма за управление на България 2026-2030. Документът е комплексен и голям – 208 страници, които покриват почти всички обществени сфери, като набелязва цели и очаквани резултати. Не без изненада образованието е една от детайлно разработените области. Това, което прави силно впечатление, е очевидната липса на важна част от досегашните образователни политики: липсват или почти липсват интеркултурното образование, десегрегацията, подкрепата за училища с концентрация на уязвими групи, образователните медиатори, образователната интеграция. С какво са заменени те, случайна ли е липсата им, какво може да се направи, за да се попълнят тези важни липси? Пред ФАКТИ говори Деян Колев, председател на Центъра за междуетнически диалог и толерантност “Амалипе”.

- Г-н Колев, как оценявате Управленската програма 2026–2030 г. в частта ѝ за училищното образование – има ли реална промяна на посоката или по-скоро виждаме продължение на политики от последните години?
- Като цяло има продължаване на основните политики досега – идеята учителските заплати да бъдат 125% от средната работна заплата, изработването на нови учебни програми, образованието да формира не само знания, но и ценности и ред други са неща, които многократно сме чували и през предходните години. Добре е, че има приемственост, въпросът е как това реално да се случи.
Това, което е слабост в Управленската програма е отсъствието на образователната интеграция. За страна, в която половината от училищата са с концентрация на уязвими групи, а голям процент от учениците са роми и турци, това е много съществена липса.

- Програмата поставя акцент върху повишаването на качеството, функционалните умения и промяната на учебното съдържание и оценяването. Какво обаче конкретно липсва, за да не останат тези цели само декларации, каквито вече сме виждали в предходни управленски програми?
- Според мен това е най-същественото предизвикателство спрямо предвиденото в Управленската програма. Всичко звучи като много добри пожелания, но не са заложени механизми за тяхното постигане. Според мен въвеждането на разнообразни форми на гражданско и на интеркултурно образование е част от решението. Казвам го и от опита на Център „Амалипе“. Работим с 259 училища от цялата страна. Част от дейностите с тях са за въвеждане на гражданско образование – както чрез часовете от задължителната подготовка, факултативни учебни часове (ФУЧ), занимания по интереси, така и чрез обучения на връстници, младежки кампании и ред други. Резултатите ясно показват, че младежите, които участват в тях са с резултати над средните за страната. Интеркултурното образование също е неделима част от работата ни с тези училища. То води както до намаляване на отпадането, така и до повишаване на академичния успех.

- Една от по-сериозните промени е въвеждането на задължителен предмет „Добродетели и религии“. Според вас това ще помогне ли на училището да изпълнява по-добре възпитателната си функция или крие риск да създаде нови разделения и напрежение?
- Тази идея също не е нова – МОН я предложи през април 2025г. Тогава проведохме проучване сред директори на училища, с които работим. Резултатите показаха, че те имат сериозни притеснения дали това няма да доведе до етническо напрежение в смесените райони. Затова предложихме две неща. Първо, да има не само конфесионални програми (християнство и ислям), но и светска програма („Добродетели и етика“). Второ, да се направи пилотиране в голям брой училища – 100 или 200, включително в смесените райони и едва след като се видят резултатите, да се върви към разширяване на този експеримент. Надявам се и сега да се пристъпи към пилотиране и след това – към разширяване. Не бива да си играем с опасността от настъпване на междуетническо и междурелигиозно напрежение. Важно е на родителите да бъде предоставена възможност за реален избор – дали децата им да изучават преди всичко религия (вероучение), или да наблегнат на ценностите и етиката. Убеден съм, че евентуалната светска програма „Добродетели и етика“ ще бъде посрещната много добре от огромната част от родителите.

- Обръщате специално внимание на това, че в новата програма практически липсват понятия като „роми“, „етнически малцинства“, „десегрегация“ и „интеркултурно образование“… Защо, как си го обяснявате?
- Това е изключително тревожна тенденция и мога да я определя като най-голямата слабост в Управленската програма. На практика, липсват понятията интеркултурно образование, десегрегация и етнически малцинства. Последното е заменено с твърде парадоксалното „деца с различен езиков произход“ или с доста по-широкото „социално-икономически неравенства“, „деца от уязвими групи“ и т.н. Никъде в програмата не се говори за етноси, етнически малцинства, а ромите са споменати само веднъж. Това би било подходящо за държава, в която няма етнически малцинства (например Япония, но не и България) или за България в началото на 80-те години на ХХ век (в навечерието на Възродителния процес)… Силно се надявам, че няма да се сблъскаме с опити за асимилация чрез образованието.
Сравнението между Стратегическата рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в Република България (2021–2030 г.), Програма „Образование“ 2021–2027 г. и Управленската програма 2026–2030 г. показва съществено стесняване на политиката за образователна интеграция в последния документ. Управленската програма запазва ангажименти за равен достъп, обхват, превенция на отпадането и подкрепа за „уязвими групи“, но не пренася редица специфични политики, заложени както в Стратегическата рамка, така и в Програма „Образование“.

- Какво означава тази липса за образователната интеграция и защо е проблем, когато тези политики бъдат заменени с по-общото понятие „уязвими групи“?
- Както казах по-горе, 52% от общообразователните училища и също 52% от професионалните гимназии са с концентрация на уязвими групи – това са данни на МОН, извлечени от системата НЕИСПУО на базата на образователния статус на родителите. Проучване на Център „Амалипе“ посочи, че голямата част от тези образователни институции обучават ромски и турски деца. След 2009 г. МОН не събира информация на етнически принципи и не могат да ни кажат какъв е процентът на малцинствата в училищното образование, но със сигурност става дума за поне ¼ или дори 1/3 от учениците. Образователната интеграция трябва да е една от водещите политики в образованието. Тя не бива да бъде скривана под термина „приобщаващо образование“, защото съдържа и теми, като запазването на културната идентичност, десегрегацията, формирането на толерантност и въвеждането на интеркултурно образование. Те напълно липсват в настоящата Управленска програма.

- Десегрегацията е една от най-съществените липси, които посочвате. Какво реално трябва да направи държавата, за да се преодолее сегрегацията в училищата и защо само намаляването на броя на училищата от пета група не решава този проблем?
-
Училищното образование в България е изключително сегрегиращо – както на етнически, така и на социален принцип. Децата ни учат в „стерилна среда“, различаваща се съществено от средата, в която ще живеят. По данни на Агенцията на ЕС за основни човешки права над 60% от ромските деца учат в класове само или почти изцяло с други ромски деца. Проучване, което „Амалипе“ проведе през 2020 г. посочи, че в градовете функционират 120 сегрегирани общообразователни училища, а 64 са в процес на сегрегация. Аналогична е картината и с професионалните гимназии. Тревожно е постоянното увеличаване на този брой – ромските родители полагат усилие децата им да посещават етнически смесени училища, но паралелно с това върви и процес на вторична сегрегация – щом ромските деца преминат психологическата граница от 25%, а понякога от 20%, българските родители отписват децата си от тези училища и ги записват другаде. Обичайно няма адекватна общинска политика за превенция на вторичната сегрегация и това води до увеличаване на образователните институции, които са извън ромските квартали, но се посещават само от ромски ученици. Слава богу, имаме и положителни примери за училища, които спряха вторичната сегрегация и върнаха обратно българските деца (напр. СУ „Трайко Симеонов“ в Шумен), но те са изключение.
Важно е да се предприемат дейности в поне две посоки. От една страна, МОН и РУО трябва да осъществят контрол дали се прилага чл.99, ал.4 от Образователния закон, който забранява формирането на паралелки на етнически принцип в етнически смесените училища. Нашата работа ясно сочи, че тази порочна практика продължава да съществува, сегрегирани паралелки се формират и РУО не реагира. От друга страна, необходими са мерки за преодоляване на междуучилищната сегрегация. Преди година МОН предложи промени в основния образователен закон (ЗПУО), които изискват всички общини със сегрегирани институции да предприемат мерки за десегрегация, да намалят приема в сегрегираните училища. Важно е тези промени да бъдат приети сега.
Искам да обърна внимание на нещо важно относно сегрегираното образование. То е преди всичко градски проблем – говорим за сегрегирани училища в големите и в по-малките градове, в които има и други училища, посещавани от деца от мнозинството. Именно там може да говорим за сегрегирани училища и детски градини. В селата има по една образователна институция и не е правилно да я определяме като сегрегирана – обикновено тя отразява населението на съответното село. Факт е, че в селата около областните градове проблемът със сегрегацията също съществува – децата от мнозинството биват записани в училища в града, а от малцинствата – в селското училище. Но е по-работещо да настояваме за десегрегационни политики в градовете.

- Как оценявате предвидения подготвителен езиков клас за деца, които не владеят достатъчно български език? Може ли тази мярка да помогне за по-добрата интеграция или, ако не е съчетана с интеркултурно образование, съществува риск да доведе до обратния ефект?
- Това също не е напълно нова идея – тя бе предложена още преди година, а се обсъжда от 2023 г. Подготвителният езиков клас може да има положителен ефект и да доведе до усвояването на български език. Но е важно преподаването в него да интегрира интеркултурни билингвални техники, тоест активно да се използва и майчиният език на децата. Наблюдавах това в Перу и в Мексико, където интеркултурното билингвално образование е много добре развито. От друга страна, не бива да се допуска повтаряне на подготвителен езиков клас, защото, ако ученик го повтори, той ще влезе в 1 клас едва на 9 години. Това е сигурна предпоставка за отпадането му от училище.
И още нещо, което е много важно. Общините трябва да направят всичко възможно децата да посещават детска градина още от 4-годишни, така както го изисква образователният закон. Преди време положихме много усилия да отпаднат таксите за детска градина и това е факт. Няма никакви пречки децата да посещават подготвителни групи или класове още от тази възраст. Убеден съм, че ако това се случи, те ще усвоят български език и няма да има нужда от подготвителен езиков клас.

- Какво се случва с образователните медиатори в тази програма? Има заявка за повече обучени медиатори и методологичен център, но липсват ясни ангажименти за финансиране, професионално развитие и устойчивост?
- Това също е важен пропуск в програмата. Хората знаят колко е важна професията и позицията на образователния медиатор. Успяхме да постигнем важни успехи за институционализирането и устойчивостта на медиаторите – днес техните заплати се финансират от държавния бюджет, квалификацията им е урегулирана и т.н. Добре е, че Управленската програма предвижда увеличаване на броя на образователните медиатори и тяхното обучение. На практика липсват ясни ангажименти и цели, не са поети и допълнителни финансови ангажименти. Това трябва да се случи в хода на изпълнението на програмата.

- Какви могат да бъдат последствията за училищата с висока концентрация на уязвими ученици?
- Това е друга тема, която ме притеснява. В програмата липсва ангажимент за продължаване и увеличаване на финансирането за училищата и детски градини с концентрация на уязвими групи: чл.52 а от Наредбата за финансирането. Става дума за над половината от общообразователните училища и професионалните гимназии, както и за над ¼ от детските градини. Те получават допълнително финансиране от 2018 г. – за назначаване на образователни медиатори, за екипите за обхват, както и за допълнително заплащане на учителите. За много от тези училища допълнителното финансиране е ключово, за да могат те да подсигурят учителските заплати и заплатите на медиаторите – 750 подкрепени училища са в селата и учениците им са малко, така че трудно биха издържали без тази допълнителна подкрепа. Много е важно също така тези училища и детски градини да бъдат оценявани чрез т.нар. „система на принадената стойност“, тоест да се проследява каква промяна настъпва с техните ученици, а не да се сравняват резултатите на тестово оценяване и матури между училища с различен профил на учениците. Не бива да подценяваме факта, че именно училищата с концентрация на уязвими групи имат най-високата добавена стойност – учителите полагат огромни усилия и успяват да ограмотят и развият уменията на своите ученици. Това трябва да им бъде признато.
Управленската програма сама по себе си не съдържа непосредствено заплаха за спиране на финансирането по чл.52а, но няма и ангажимент за тяхното продължаване и увеличаване. Надявам се, че е технически пропуск.

- Трябва ли да се притесняваме, че след 2030 г., когато приключи Програма „Образование“, България може да остане без ясен национален ангажимент за десегрегация, интеркултурно образование и работа с ромската общност?
- Силно се надявам, че това няма да се случи. Надявам се, че тези теми ще бъдат включени при изпълнението на програмата.
Тази тенденция за първоначалното пропускане на образователната интеграция е устойчива, за голямо съжаление. Тя не започва с настоящото правителство – многократно сме се сблъсквали с нея и преди. Така например при подготовката на Стратегическата рамка за развитие на образованието от 2030 г., както и на настоящата Програма „Образование“ тези теми също бяха изцяло пропуснати. Център „Амалипе“ реагирахме, обърнахме се към всички национални институции и към Европейската комисия и предложенията ни бяха приети. Надявам се сега също те да бъдат интегрирани в дейностите по изпълнение на Управленската програма.


Поставете оценка:
Оценка 1 от 1 гласа.


Подобни новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 честен ционист

    9 0 Отговор
    Асимилацията е при Ганчо, а не при ромите.
  • 2 ревизор

    8 0 Отговор
    Не са роми,а де що сичкото съйган.Ромът е алкохолно питие.Все едно да нарекат българите ракийници.
  • 3 За какво да учим, че

    4 0 Отговор
    циганите, че са цигани и турците, че са турци? Те си го знаят...
  • 4 Красимир Петров

    2 2 Отговор
    Щом този реве,значи правителството е в правилната посока

    Коментиран от #7

  • 5 пфф

    0 0 Отговор
    Кви Роми бе кайш , те отдавна са зад граница или търмъчат пари в тик ток , виж нещо за българчетата.
  • 6 Ивелин Михайлов

    0 0 Отговор
    Най-големият Исторически парк в света до Варна настоява за депортация на всички гали от остров ман обратно в Индия!
  • 7 честен ционист

    0 0 Отговор

    До коментар #4 от "Красимир Петров":

    Правителството не прави разлика между роми и българи. За Радевисти всички сте ненужни лапачи.
Новини по градове:
Новини Айтос, Новини Балчик, Новини Банкя, Новини Банско, Новини Благоевград, Новини Бургас, Новини Бяла, Новини Варна, Новини Велико Търново, Новини Велинград, Новини Видин, Новини Враца, Новини Габрово, Новини Добрич, Новини Каварна, Новини Казанлък, Новини Калофер, Новини Карлово, Новини Карнобат, Новини Каспичан, Новини Китен, Новини Кнежа, Новини Козлодуй, Новини Копривщица, Новини Котел, Новини Кресна, Новини Кърджали, Новини Кюстендил, Новини Летница, Новини Ловеч, Новини Лом, Новини Луковит, Новини Мездра, Новини Монтана, Новини Несебър, Новини Нова Загора, Новини Нови Пазар, Новини Обзор, Новини Оборище, Новини Омуртаг, Новини Павликени, Новини Пазарджик, Новини Перник, Новини Петрич, Новини Плевен, Новини Пловдив, Новини Поморие, Новини Правец, Новини Радомир, Новини Разград, Новини Разлог, Новини Русе, Новини Самоков, Новини Сандански, Новини Сапарева Баня, Новини Свети Влас, Новини Свиленград, Новини Свищов, Новини Своге, Новини Севлиево, Новини Силистра, Новини Симитли, Новини Сливен, Новини Смолян, Новини Созопол, Новини Сопот, Новини София, Новини Средец, Новини Стара Загора, Новини Стрелча, Новини Суворово, Новини Тетевен, Новини Троян, Новини Трън, Новини Трявна, Новини Тутракан, Новини Търговище, Новини Харманли, Новини Хасково, Новини Хисаря, Новини Царево, Новини Чепеларе, Новини Червен бряг, Новини Черноморец, Новини Чипровци, Новини Чирпан, Новини Шабла, Новини Шумен, Новини Ябланица, Новини Ямбол, Новини Всички градове