Евродепутатът от AfD Томаш Фрьолих пред ФАКТИ: Източна Германия е готова за промяна, а Саксония-Анхалт е само началото

Резултатът на „Алтернатива за Германия“ (AfD) в Саксония-Анхалт постави партията в позиция, в която вече не може да бъде разглеждана единствено като протестна сила. С 43,8% от гласовете AfD остана само на три места от абсолютно мнозинство в местния парламент (Ландтага). Дали това е знак за трайна политическа промяна в Източна Германия… Пред ФАКТИ говори евродепутатът от „Алтернатива за Германия“ (AfD) Томаш Фрьолих.

– Г-н Фрьолих, на изборите за местния парламент „Алтернатива за Германия“ (AfD) получи 43,8% от гласовете в Саксония-Анхалт и не ѝ достигнаха само три места за абсолютно мнозинство. Това вече отдавна не е протестен вот, а ясен мандат за управление. Действително ли AfD е готова да поеме управлението на германска федерална провинция и кое би било първото нещо, което бихте променили?
– Колегите в Саксония-Анхалт имат ясни цели и са избрани именно заради тях. Улрих Зигмунд се оказа може би най-ефективният в комуникационно отношение политик в Германия. Мога само да му сваля шапка. Така че тук има няколко фактора, които говорят в полза на успеха на AfD. И да, AfD отдавна има мандат за управление във федералните провинции в Източна Германия. Рано или късно това ще се случи, в това нямам никакво съмнение.

– Федералният канцлер Фридрих Мерц реагира изключително остро и обвини AfD, че чрез политиката си на „ремиграция“ се стреми към „етническо прочистване“. Как отговаряте на канцлера – това политически аргумент ли е, или опит да бъде демонизирана партия, която междувременно печели все повече германски избиратели?
– Федералният канцлер е склонен към емоционални изблици.

Мисля, че досега не съм виждал друг ръководител на правителство да плаче толкова често.

Затова не съм изненадан, че предвид нашите изборни успехи той се поддава на лявата морална паника – въпреки че през 90-те и 2000-те години самият той използваше много сходна критична към миграцията реторика. Това обаче е признание за провала на ХДС/ХСС. Защото „ремиграция“ в рамките на закона означава да бъдат депортирани чужденци, които са задължени да напуснат страната: престъпници, хора без необходимия статут, незаконно влезли в страната и т.н. Възможно е и отнемането на гражданството на лица с двойно гражданство, които са придобили германско гражданство чрез измама, и това е правно регламентирано – а предвид масовата миграция и последиците от нея е и спешно необходимо.
Не мога да разбера по какъв начин прилагането на правните инструменти на една правова държава би могло да се приравнява с насилствено прогонване. Това е ляворадикална реторика. А би трябвало да се предполага, че ХДС стои за закона и реда – а не за лява подривна дейност. Но очевидно вече не е така. И това обяснява и упадъка на християндемокрацията в Германия.

– Канцлерът Мерц казва, че не вижда смисъл от забрана на AfD и че партията трябва да бъде победена по политически път. Това промяна в отношението му към AfD ли е, или просто друга форма на политическа изолация? И възможен ли е диалог между ХДС и AfD след този резултат?
– Мерц, като федерален канцлер, благодарение на своите съветници и контактите си с Федералния конституционен съд, със сигурност знае, че процедура за забрана на партията, която е с най-висока обществена подкрепа в цялата страна, няма как да успее.

На Изток AfD е категорично най-популярната партия.

Една трета от всички германци биха гласували за нас. Източна Германия е готова за промяна, а Саксония-Анхалт е само началото. Не можете да лишите една трета от населението от политически права и да обявите техните искания за враждебни към държавата. Поне не и ако сте демокрация, основана на принципите на правовата държава. Освен това е напълно ясно, че политическите цели на AfD нито противоречат на Конституцията, нито са екстремистки в друг смисъл. Не мисля, че канцлерът Мерц лично би бил против забрана на AfD. Но той няма друг избор, освен да продължи да използва досегашната реторика за „защитната стена“. Истинското предизвикателство в отношенията с нас ще бъде пред следващия канцлер.

– След всеки опит AfD да бъде изолирана изборните ѝ резултати стават по-силни. Не се ли превърна тази политическа „защитна стена“ междувременно в най-голямата реклама за вашата партия?
– Не мога да отрека, че напълно непропорционалната политика на бойкот от страна на другите партии вероятно е допринесла за нашата популярност. Те се отказаха от всичките си политически послания и се сведоха до една анти-идентичност: те не са AfD. И то в различни цветове.
Тъй като при тяхното управление страната очевидно върви надолу, естествено нараства интересът на населението към очевидно единствената алтернатива в страната. За нас това може само да помогне като платформа. Но ние използвахме тази платформа и за да представим своите действително алтернативни политически позиции. Изборният резултат и резултатите от социологическите проучвания говорят сами за себе си.

– Какво всъщност стои зад изборния резултат в Саксония-Анхалт – миграцията, икономическата криза, високите цени, войната в Украйна или пълното недоверие към правителството на Фридрих Мерц?
– Всичко. Тъжният упадък на Федералната република е многопластов. На всички нива Германия в най-добрия случай е посредствена. Това до голяма степен е свързано с миграционната политика – тя оказва влияние върху здравеопазването, социалната държава, пазара на недвижими имоти, но също и върху образователната система, – но не само. Политическият елит на тази държава се е окопал напълно в една остаряла форма на глобално управление и откъснат от реалността градски елитизъм и не е направил крачката към XXI век. Сега това дава своите последствия. Особено източногерманците в крайна сметка не видяха много от обещанието на Прехода. И затова са повече от готови за промяна. Саксония-Анхалт е само началото.

– Кой е най-големият провал на сегашното правителство, който превърна AfD в най-силната политическа сила там?
– Саксония-Анхалт е регион със слаба икономическа структура. Обещанието за благоденствие за всички така и не се реализира истински там. Естествено, хората там усещат особено силно последиците, когато комбинацията от държавна свръхрегулация, рекордно данъчно и осигурително бреме, деиндустриализация и липса на иновации води до сериозни социални последици.
Именно работници, служители и предприемачи гласуваха за нас. Това са хората, които създават икономическата стойност, но са изстисквани и се страхуват от социално пропадане. Тази опасност е реална и засяга всички германци – на Изток тя просто се усеща по-рано.

– Мерц твърди, че позицията на AfD по отношение на ЕС, еврото и Шенгенското пространство застрашава икономическото благосъстояние на Германия. Искате ли Германия да остане в ЕС и еврозоната или смятате, че в дългосрочен план страната трябва да си върне значително повече национален суверенитет?
– През XXI век самостоятелните действия на националните държави са напълно илюзорни. Останалите континентални държави все още могат донякъде да си го позволят – САЩ, Русия, Китай, отчасти Иран или Бразилия. Но дори те зависят от сътрудничеството. Германия е сърцето на Европа. Континентът не може без нас, а ние не можем без съседите си – нито икономически, нито от гледна точка на сигурността.
Нашето място е в една европейска общност. В нашата партия с удоволствие се спори за точната форма на тази общност и това е напълно нормално. ЕС може да бъде полезен, но допуска една грешка: занимава се с неща, с които не би трябвало да се занимава, но там, където европейската политика на съюзите е важна, се проваля.
Искам Европейски съюз отдясно – а не самостоятелни действия на Федералната република извън европейските институции.

– AfD настоява за промяна в германската миграционна политика, докато Мерц ви обвинява, че искате да експулсирате милиони хора, които работят и живеят в Германия. Къде точно поставяте границата между връщането на мигранти, които пребивават незаконно, и политика, която би засегнала хора с легален статут на пребиваване?
– Линията на AfD по отношение на ремиграцията е ясна и съобразена със закона: чужденците, които са задължени да напуснат страната, трябва да си тръгнат. Точка. Това се отнася, наред с други, до близо един милион сирийци, но рано или късно и до 1,3 милиона украинци. Престъпниците също, разбира се, както и измамниците с убежището и други. Не отричам, че някои незаконни мигранти са станали полезни за икономиката. Но тук става дума за целостта на държавата. Който смесва трудовата миграция с убежището или незаконната имиграция, отслабва правовата държава и разрушава социокултурното единство на обществото. За нас това е неприемливо. Ако при управлението на Мерц икономиката зависи от незаконни мигранти, тогава проблемът вероятно е по-скоро в икономическата политика на правителството.

– Вие сте евродепутат и сте сред политиците от AfD, които най-остро критикуват сегашния европейски модел. Очаквате ли след този резултат в Саксония-Анхалт подобно развитие на изборите в Берлин и Мекленбург-Предна Померания? И възможно ли е AfD да стане най-силната политическа сила в Германия още преди следващите парламентарни избори?
– По-скоро бих казал, че критикувам политиците на съществуващия европейски модел, а не самия модел. Отделно от това, разбира се, очаквам AfD да постигне още успехи. Наскоро преминахме границата от 30% подкрепа в национален мащаб. За първи път ХДС/ХСС е под 20%. Тенденцията ще продължи и съм доста уверен, че на следващите парламентарни избори ще бъдем най-силната политическа сила.

– AfD категорично отхвърля продължаването на сегашната германска политика спрямо Украйна и настоява за възстановяване на отношенията с Москва. Ако вашата партия получи възможност да участва в управлението на Германия, бихте ли прекратили германската военна и финансова подкрепа за Украйна и бихте ли търсили нова политика спрямо Русия?
– Бихме се стремили към прекратяване на тази война и към намаляване на риска Германия да бъде въвлечена в нея. И, разбира се, не е в интерес нито на Германия, нито на Европа икономическите отношения с Русия завинаги да останат невъзможни.
В един момент този конфликт ще приключи – една открита война между европейското НАТО и Русия би била колективно самоубийство и за двете страни. В този смисъл ние настояваме за деескалация, както и за прекратяване на финансовите плащания към Киев, които са много скъпи за нас.