Трябва ли да има "гореща точка" у нас

След изявлението на германския канцлер Ангела Меркел от снощи, в което тя съобщи, че България сама е предложила на нейна територия да има „гореща точка“ - център за регистрация на бежанци и след днешната реакция на премиера, че България и сега е „гореща точка“, и представители на политическите сили дадоха своя коментар.

ДПС: България няма реален капацитет да бъде такъв разпределителен център, такава „гореща точка”

Доколкото се запознах, всъщност информацията не е много ясна дали е в този вид и има ли разминаване с това, което е казал премиера и е разбрала Ангела Меркел. Може би при превода има някакво недоразумение, коментира пред журналисти в парламента депутатът от ДПС Янко Янков. „Премиерът е наясно със ситуацията, с възможностите на България, с натиска, който се оказва. По мое лично мнение едва ли е казал точно така, защото България няма реален капацитет да бъде такъв разпределителен център, такава „гореща точка”, посочи Янков и коментира, че това би означавало сериозна наличност на бежанци, което ще доведе до ангажименти по тяхното настаняване, издръжка. „Ние нямаме този капацитет”, обобщи Янков и припомни, че решението е „горещите точки” да бъдат извън ЕС. Според него това е недоразумение и ще се изясни. „Ще се намерят външно-политическите инструменти това да бъде изяснено. Премиерът е наясно с всичко, което се случва, има ясна стратегия. Едва ли България ще бъде база на такава „гореща точка” за бежанци, защото нямаме възможности, финансов ресурс, жилищна база, организационни възможности”, каза още Янко Янков.

БСП: Горещите, важните новини за България, ги научаваме от Брюксел

Нищо официално не сме разбрали. За пореден път ставаме свидетели как горещите, важните новини за България, ги научаваме от Брюксел, без това да е споделена позиция на българското правителство. Това коментира пред журналисти в парламента заместник-председателят на ПГ на БСП Атанас Мерджанов.

Той подчерта, че от началото на годината настояват за единна позиция по бежанския въпрос, както и за свикване на КСНС при президента. „Вместо това ставаме свидетели на изненадващи инициативи от страна на Меркел, които били подкрепени и поискани от нашите представители. „Горещата точка” може да е нещо уместно, удачно за България, но за това трябваше да бъде проведена достатъчно сериозна дискусия с експертите и всички политически сили”, коментира Мерджанов и подчерта, че и президентът, и българските власти отказват свикване на КСНС.

Патриотичният фронт: Никой не обяснява за какво става въпрос

Никой не си е направил труда да обясни за какво точно става въпрос. Така председателят на парламентарната група на Патриотичния фронт Валери Симеонов коментира пред журналисти в парламента въпроса за разполагането на горещи точки в България във връзка с бежанската криза. „Трябва да ми обясните какво е гореща точка, защото аз не зная, а и днес не съм се чувал с Ангела Меркел какво има предвид”, подчерта той и добави, че не може да коментирам буквален превод. „Никой не си е направил труда да обясни за какво точно става въпрос”, уточни той.

Кунева: „Гореща точка“ – само ако я поискаме

Разполагането на "гореща точка" в страната ни не е въпрос на принуда от страна на ЕС, а би могло да стане само и единствено, ако България сама поиска това, ако се наложи. Това заяви на пресконференция в Смолян вицепремиерът по координация на европейските политики и институционални въпроси и лидер на ДБГ Меглена Кунева по повод резултатите от снощния Европейски съвет, посветен на бежанската криза в Европа.

Горещите точки са центрове за прием и разпределение на бежанци, които се сформират с финансовата и оперативна подкрепа на ЕС в онези страни с огромен наплив от мигранти и невъзможност за самостоятелно справяне.

В тези центрове има допълнителни служители на Европол, Евроджъст, Евродак и Фронтекс, взимат се пръстови отпечатъци и се преценява кой може да получи бежански статут и кой трябва да бъде върнат в страната си. Такива горещи точки в момента има в Пирея, Гърция и Катания, Италия и за тях са предвидени 60 млн. евро, обясни Кунева.