Отговори на матурите за 7 клас

Ето и отговорите за матурите за 7 клас:

Прочетете текста и разгледайте таблицата, за да изпълните задачи от 1. до 16. включително.

В живота на българите хлябът е неизменна част от ежедневната и от празничната трапеза. Старите хора казват: „Като има хляб, всичко има“. Хлябът на българите e съществена част от обредите – било то езически или християнски, тъй като се приема, че символизира кръговрата на живота. Разпространено е вярването, че хлябът е „душа“, ето защо в някои райони на България на топлия хляб му казват „душа“ или „душица“. Във връзка с това се е съхранила традицията, според която домашно изпеченият хляб се разчупва, а не се реже.
Брашното за обикновения хляб се смила от различни култури – пшеница, ръж, царевица, докато брашното за обредните хлябове се приготвя само от специално отделена за целта пшеница. Основните съставки, от които се замесва хляб, са брашно, вода и мая. В миналото за обредните хлябове се е използвала тъй наречената „мълчана вода“ – докато я носели от извора или от чешмата, девойките не разговаряли с никого.
Фòрмата на хлябовете може да бъде разнообразна, като кръглата форма е типична за обредните питки. Тези питки допълнително се украсяват с фигурки, изобразяващи жито, грозде и различни домашни животни. Фòрмата на плитка е характерна за сладките обредни хлябове, приготвяни и до днес за Великден, това са тъй наречените козунаци.

РЕЦЕПТА ЗА РЪЖЕНО-ПШЕНИЧЕН ХЛЯБ В ДОМАШНА ХЛЕБОПЕКАРНА
Продукти
250 г ръжено брашно
250 г пшенично брашно
300 мл хладка вода
2,5 супени лъжици олио
Приготвяне
 Във фòрмата на домашната хлебопекарна се налива хладката вода.
 Прибавя се олиото.
 Последователно се изсипват ръженото и пшеничното брашно.
 Избира се програма за изпичане с продължителност 2,5 – 3 часа.

1. Кое е вярното твърдение за двата източника на информация – текста и таблицата?
А) Анализират се факти и се представят основните съставки за производство на хляб.
Б) Съобщават се факти и последователност от действия за правене на хляб.
В) Изброяват се вярванията и обредите при правене на различни видове хляб.
Г) Обобщават се мнения и се посочват различни рецепти за приготвяне на хляб.

2. В текста НЕ се съдържа информация за:
А) вярвания, свързани с хляба
Б) продукти за производство на хляб
В) технология за правене на хляб
Г) традиции, свързани с хляба

3. Като имате предвид информацията от текста, посочете вярното твърдение.
А) Брашното за всички видове хляб се приготвя от подбрани сортове пшеница.
Б) Навсякъде в България наричат топлия хляб „душа“ заради символните му значения.
В) От векове хлябът се цени високо и се почита в българската културна традиция.
Г) Сладките хлябове винаги са с кръгла форма и богата украса от различни фигури.

4. Как може да се тълкува употребеният в текста израз Като има хляб, всичко има?
А) Обикновена храна, хлябът е свързан и с духовността.
Б) Хлябът присъства във всички езически и християнски обреди.
В) Човек не може да се нахрани пълноценно само с хляб.
Г) Хлябът, приготвен в домашни условия, притежава „душа“.

5. Коя от посочените думи е синоним на подчертаната в текста дума типична?
А) прочута
Б) значима
В) обикновена
Г) характерна

6. Изразът мълчана вода, употребен в текста, е поставен в кавички, защото:
А) е част от описанието на технологията за приготвяне на хляб
Б) на девойките не се разрешава да разговарят с никого
В) само девойките имат право да я наричат по този начин
Г) е преносно употребен за една от съставките на обредните хлябове

7. Кое е НЕВЯРНОТО твърдение, като имате предвид информацията от таблицата?
Ръжено-пшеничният хляб може да се приготви …
А) за по-малко от три часа
Б) с четири основни съставки
В) само с брашно и олио
Г) успешно и в домашни условия

8. Коя информация се съдържа само в текста, но не и в таблицата?
А) за формата на хляба
Б) за брашното, от което се приготвя
В) за водата, с която се прави
Г) за изпичането му

9. Глаголната форма от текста се смила е:
А) в изявително наклонение
Б) в повелително наклонение
В) в условно наклонение
Г) преизказна глаголна форма
Прочетете изречението от текста и изпълнете задачи от 10. до 14. включително.
Във връзка с това се е съхранила традицията, според която домашно изпеченият хляб се разчупва, а не се реже.

10. Какво е по състав изречението?
А) сложно съставно с подчинено определително изречение
Б) сложно съставно с подчинено допълнително изречение
В) сложно съставно с подчинено обстоятелствено изречение
Г) сложно смесено изречение

11. Колко прости изречения се съдържат в сложното изречение?
А) 2
Б) 3
В) 4
Г) 5

12. С какво може да се замени съюзът а, без да се промени смисълът на изречението?
А) затова
Б) че
В) но
Г) защото

13. Каква е функцията на първата запетая в изречението?
14. Преобразувайте глаголните форми в изречението в преизказни глаголни форми.
15. Преобразувайте подчертаната част в подчинено изречение, като запазите смисъла и се съобразите с пунктуационните правила.
Тези питки допълнително се украсяват с фигурки, изобразяващи жито, грозде и различни домашни животни.

16. Като имате предвид информацията от текста, посочете три неща за хляба, които са свързани с обредния му характер.
17. Преобразувайте пряката реч в изречението в непряка, като запазите основното глаголно време и спазите правилата за пунктуационно оформяне.
– Защо си толкова нелюбезен? – тихо попита брат му и излезе от стаята.
18. Препишете текста, като редактирате допуснатите правописни и пунктуационни грешки, както и грешките при членуване.
Папратите, одглеждани обикновенно като стаини разтения трябва да се пазят от студът. Прекалено високите температури в комбинациа с влажност на въздуха също не са препорачителни. Най подходящото место положение за папратите е в близос до прозорци без да се излагат на пряка слънчева светлина. През ноща те претпочитат прохладата.

19. В коя творба картината на юнашката смърт предхожда въображаемото победно завръщане?
А) „Немили-недраги“
Б) „Опълченците на Шипка“
В) „На прощаване в 1868 г.“
Г) „Заточеници”

20. В коя творба героите се самоопределят като „рушители на гнет вековен“ и „служители на дълг синовен“?
А) „Заточеници“
Б) „На прощаване в 1868 г.“
В) „Неразделни“
Г) „Опълченците на Шипка“

21. Думите Народ без жертви не е народ са изречени от:
А) баба Илийца в „Една българка“
Б) Странджата в „Немили-недраги“
В) генерал Столетов в „Опълченците на Шипка“
Г) лирическия говорител в „Българският език“

22. За мото на коя творба е използван откъс от народна песен?
А) „Неразделни“
Б) „На прощаване в 1868 г.“
В) „Една българка“
Г) „По жътва“

23. В кои две творби присъстват венците като символ на победата и славата?
А) „Немили-недраги“ и „По жътва“
Б) „Българският език“ и „Една българка“
В) „На прощаване в 1868 г.“ и „Опълченците на Шипка“
Г) „Заточеници“ и „Неразделни“

24. В първата колона на таблицата запишете буквата, след която са представени думи на герои от изучени в VІІ клас творби, а във втората колона – името на съответния литературен герой, който произнася тези думи.
А) „Ние сме поне свободни. А като имаме свободата, имаме всичко.“
Б) „Хората са наплашени сега и ме изгарят жива, ако усетят…“
В) „Колко съм ги гледал аз такива картини и портрети! Не ме гледайте, че съм млад!“
Г) „Не, твоето име ще остане славно. Ти си един герой.“

25. Запишете в две-три изречения какво внушава финалът на „Немили-недраги“:
Бедни, бедни Македонски! Защо не умря при Гредетин?...
Дидактическа задача: Прочетете текста и напишете подробен преразказ от името на неутрален разказвач.

Из „Родителска среща“
Михаил Вешим
Бях петнайсетгодишен хлапак и учех в стругарски техникум. По-точно – не учех. Бягах от часовете, бях натрупал неизвинени и една камара двойки. Викаха родителите ми в училище, пък аз не им казвах. Един ден директорът ме заплаши, че ако не дойда с баща си, ще ме изключи от училището.
Ходех по улицата и се чудех какво да направя. Родителите ми живееха в провинцията, трудно можеха да дойдат. И за какво да идват? За да чуят, че синът им е пред изключване…
Изведнъж, както вървях по тротоара, ми хрумна идея. Огледах се наоколо – случайни минувачи. Харесах си един – изглеждаше кротък човек, скромно облечен, на възраст колкото да ми е баща. Спрях го и накратко му описах положението си. Помолих го да дойде с мен при директора като мой родител. Човекът се съгласи. Тръгна с мен към училището. Влязохме при директора и аз го представих – баща ми.
Директорът само това чакаше и като отвори една уста: синът ви бяга от час, пуши, има двойки…
– Георги е пред изключване – завърши директорският монолог. „Моят баща“ мълчеше и ме гледаше. Изведнъж се пресегна и ми изплющя страшен шамар.
– Ох! – викнах. Не от болка, а от изненада.
– Ох ли! – и върху главата ми се изсипаха още удари. – Ти докога ще ни ядосваш, бе! – Ядно ме шлевеше тоя уж наглед кротък човек.
– Недейте…! – намеси се директорът и почна да ме защитава. – Не го бийте! Той ще се поправи…
– Няма да го бия ли! – викна почервенял от яд човекът. – Аз вкъщи ще го пребия! А пък майка му как ще се ядоса! Той ще ừ разбие здравето! – И пак налетя върху ми с шамари.
Притеснен, директорът побърза да ни помири и да ни изпрати от кабинета си.
Щом излязохме извън училище, човекът се успокои, сякаш нищо не е било. Заведе ме в най-близката гостилница. Поръча ми кебапчета и лимонада, а на себе си – ракия. И ми каза:
– Ей, взимай се в ръце! Че втори път няма да идвам в училището...
Така се разделихме. Научих само първото му име – Христо.
Минаха години. Завърших техникума, почнах работа, излизаха мои карикатури по вестниците, получавах добри пари. Една вечер в някакъв трамвай го видях – човека, който бе изиграл ролята на мой баща. Обадих му се, той скочи да ме прегръща, като да съм негов син. Веднага ме покани на гости. Заведе ме в малък занемарен апартамент…, където живееше под наем с жена си. Нямаха деца. Настаниха ме върху продънен стар диван, той наля ракия, жена му – болнава, отрудена, сложи нещо за ядене. Пихме и приказвахме, а аз през цялото време се въртях на мястото си. От неудобство, пък и една пружина от дивана ме бодеше отдолу. Христо и жена му не ме пускаха да си тръгна и ме разпитваха – като родители, които отдавна не са виждали сина си.
Тогава си помислих, че всичко в тоя живот се връща и сега е мой ред да върна жеста – навремето той, случайният човек, беше изиграл ролята на мой баща, сега аз трябваше да съм негов син. Къде да ходя – влязох си в ролята и родителската среща продължи до полунощ, макар пружината на дивана през цялото време да ми убиваше…
Като си тръгвах, запомних улицата и номера. На другата сутрин отидох в магазин „Явор“, най-известния мебелен магазин по онова време, и купих един диван – от изложените на витрината. Натоварихме го на камион и дадох на шофьора адреса на бай Христо.
– Кажете, че е от сина му – рекох. – Подарък за именния ден...
Защото на следващия ден беше Рождество.