Всяка година през Страстната седмица слушаме откъси от Евангелието за последните дни от земния живот на Христос. Библеистът Анна Шмаина-Великанова ни превежда през новозаветните събития, откривайки и обяснявайки някои места от евангелския текст, за чиято трудност не сме и подозирали.
Четвъртък започва с разговор, който изглежда леко странен, при положение че не мислим за някаква конспирация. Учениците питат: Де искаш да Ти приготвим да ядеш пасхата (Мат. 26:17), тоест пасхалната трапеза, извършвана по особен ритуал. И Господ отговаря: Идете в града; и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него (Марк. 14:13).
Вечерта в четвъртък се извършва пасхалната трапеза – седeр. Единственият обред, който се извършва у дома. В този смисъл и тогава, и сега тази трапеза в най-голяма степен помагала на евреите да се чувстват Божи народ. Семейството, събрало се около пасхалния агнец, извършвало свещенодействието. И това, разбира се, бил най-големият празник за семейството и приятелите: преобличане, маскиране, инсцениране на Изхода – във всичко това вземали участие дори и децата, а за да не заспят, им обещавали подаръци. Това било едно особено, завладяващо действие. Господ води седера според обичайните правила, но внасяйки елементи на новото, което било разрешено. Той произнася установителните думи, защото по време на такава трапеза било необходимо всичко да се тълкува – защо пием това вино, защо ядем този хляб. И Той тълкува. Оставайки в рамките на традицията, Христос изцяло я променя отвътре. Когато Той казва: „Агнецът – това съм Аз” („Това е Моето Тяло”), символът става действителност, изкуплението се извършва на дело.
Около полунощ в четвъртък пасхалната трапеза завършва. Именно тук евангелист Йоан разгръща своето основно повествование. Именно в този момент Господ разкрива на учениците основното съдържание на Своето учение. Той се прощава с тях и им дава нова заповед: да се обичат едни други, говори им за Светия Дух, благославя ги, основава Църквата, обещава им скърби в света, но и победа над света (Йоан. 14:17). Те отиват в Гетсиманската градина. Мястото било удобно за беседи и Господ обичал да ходи там.
По-нататъшните събития: молитвата, сънят на учениците, предателството на Юда, арестуването – всичко това се случва достатъчно бързо.
В Евангелие от Лука се говори за това, че по време на молитвата Неговата пот била като кървави капки (Лук. 22:44). Това явление е известно в медицината, но не са известни случаи, когато то става през нощта, тъй като е свързано с крайно обезводняване на организма. Но то е възможно, например, в затворническия товарен вагон, когато не дават вода на затворниците няколко денонощия. Човек отначало плаче, после сълзите свършват и вместо тях избива пот, примесена с кръв. Но в прохладата на Гетсиманската градина, след четири чаши вино (задължителни на седера) обезводняване не би могло да има в обичайния смисъл на думата. Но можем да си представим душевното напрежение, надхвърлящо човешките разбирания. За такава вътрешна пот, имаща същия ефект както обезводняването, говори евангелист Лука, който, според църковното предание, e бил лекар.
Господ отново се връща при учениците, и тук веднага се появява Юда. Той дава знак на стражите и това предизвиква недоумение, което изразил и Сам Христос, като казал: Всеки ден бивах с вас в храма и поучавах, и Ме не хванахте (Марк. 14:49). По мое мнение, това показва, че това не са хората, слушали Неговите беседи. Това са храмовата стража и римляните. Личността на Христос била достатъчно ярка, много трудно било да не Го познаят. През нощта, при светлината на факлите и ярката луна (първото пролетно пълнолуние) не е възможно да не познаеш този, с когото през деня си водил разгорещен спор.
Юда Го приветства с целувка (Марк. 14:44). Такъв бил обичайният поздрав на Пасха. Но „целованието” е и словесно приветствие. Затова е възможно той просто да Му е казал „здравей”, или да е целунал Христос по конспиративни съображения.
Когато в Гетсиманската градина започнало сбиването, виждаме скупчените в едно ученици, които, всички като един, били готови на смърт. Те дори взели два меча, но изведнъж се разбягали (Марк. 14:50). При това не виждаме никакви римски легиони. Виждаме храмовата стража, която било възможно да прогониш или, отбранявайки се от нея, да избягаш. Но учениците са готови да се бият, особено Петър; той дори отсякъл ухото на слугата на първосвещеника. Но Господ изцелява това ухо. И те не разбират как трябва да действат в тази ситуация. Той казва да вземат Него, а тях да оставят на мира. Значи, Той иска те да избягат и да Го оставят? Можем да си представим тази обърканост, недоумение, ужас, когато те виждат, че Той отказва да бъде защитен. Но в същото време Той се обръща и гледа към Петър (Лук. 22:61). Значи, не иска те да се отричат.
Смирението е пътят, начинът да се постави юзда на егото и да се постигне чистото радостно съществуване, за което всеки човек – осъзнато или не, мечтае. Та, какво е смирение? Това е живот в мир и помирение с всички, включително със себе си. Да не укоряваш, да не съдиш, да прощаваш, разбирайки дълбочината на всичко, което се случва.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 ЗА ПРЕДАТЕЛСТВОТО СА ПРЕТЕНДЕНТИ МНОГО
08:33 05.04.2018
2 Валя
Коментиран от #3
10:47 05.04.2018
3 Илияна
До коментар #2 от "Валя":
Какво излиза в крайна сметка, а? Смирете се, ако ли не, умрете...11:07 05.04.2018
4 ЧОВЕЧЕСТВОТО НЕ СЕ Е ПРОМЕНИЛО
14:35 05.04.2018
5 КЪДЕ И У КОГО ВИЖДАТИ ГОСПОД БОГ ДНЕС?
14:43 05.04.2018