НСИ: Броят на домакинствата намалява

През периода 2001 - 2011 г. броят на домакинствата намалява в 21 области, като най-чувствително е намалението в областите Враца - с 13 320 домакинства и Монтана - с 8 550 домакинства, съобщиха от НСИ.

В 7 области броят на домакинствата нараства. Най-значително е това нарастване в областите София (столица) и Варна, където увеличението е съответно със 112 745 и 22 444 домакинства. Преброяването на населението и жилищния фонд е единственият източник за получаване на изчерпателна информация за домакинствата в страната. Домакинството се формира на основата на съжителството и съвместното битуване на група хора, независимо дали са в родствени или неродствени връзки помежду си или съжителстват в колектив подчинен на общ режим.

Към 1.02.2011 г. населението в Република България живее в 3 006 376 домакинства - обикновени и колективни. Близо три четвърти (73.3%) от всички домакинства живеят в градовете.

1. Домакинства, лица в домакинствата и среден брой членове в едно домакинство по местоживеене към 1.02.2011 година

Обикновените домакинства присъстват в програмата на всички преброявания след Освобождението и могат да бъдат проследени в динамика между преброяванията.

Обикновено домакинство са две и повече лица, които живеят в едно жилище или част от жилище и имат общ бюджет, независимо дали имат или нямат родствени връзки помежду си. Домакинство е и едно лице, което живее в самостоятелно жилище, стая или част от стая и е на самостоятелен бюджет.

Колективните домакинства като брой и лица, живеещи в тях, са наблюдавани до 1946 година. При следващите пет преброявания са броени само лицата в колективните домакинства. В съответствие с препоръките на ООН и Статистическата служба на Европейския съюз събирането на информация за броят на колективните домакинства отново се включва в програмата на Преброяванията през 2001 година. Така се създаде възможност между последните две преброявания (през 2001 и 2011 г.) да се проследят промените настъпили в броя и средния размер на колективните домакинства.

Колективно домакинство образуват група лица, които живеят постоянно в един колектив, имат общ бюджет и са подчинени на общ режим. Като членове на колективни домакинства се преброяват лицата, живеещи в пансиони, интернати, оздравителни училища, домове за медико-социални грижи за деца, социални домове, манастири, затвори, домове за временно настаняване на бездомни и други.

Обикновени домакинства

От началото на ХХ век до днес броят на домакинствата в страната се е увеличил 4.5 пъти, а живеещото в тях население - 2 пъти.

Средният размер на едно домакинство намалява от 5.6 лица през 1900 г. на 2.4 лица през 2011 година, а в градовете - от 4.4 на 2.4 лица. По-значително е това намаление  в селата - от 6.0 лица през 1900 г. на 2.5 лица  при последното преброяване.

Динамиката в броя, размера и структурата на домакинствата се обуславя от редица демографски и социално-икономически фактори. Демографските фактори, към които се отнасят промените в броя на населението, раждаемостта и смъртността, броя на браковете и бракоразводите, възрастовата структура на населението и др., оказват пряко влияние върху измененията на числеността и структурата на домакинствата. След преброяването през 1985 г. са налице миграционни процеси, предизвикани от редица социално-икономически фактори. В следствие на тези процеси настъпиха промени преди всичко в структурата на домакинствата.

Започналото в резултат на вътрешномиграционни процеси намаление на селското население след 1946 г. се отразява върху дела на домакинствата, живеещи в селата. През 1900 г. домакинства в селата са 75.4% от домакинствата в страната. При преброяването през 1956 г. те са 59.5%, а към 1.02.2011 г. делът на тези домакинства е 26.7%.

Фиг. 1. Домакинствата по местоживеене и години на преброяванията

Известни различия има в изменението на броя на домакинствата по области. Те се дължат на специфичните особености на отделните области, свързани предимно с: интензитета на демографските процеси - раждаемост и смъртност, размера и направлението на миграционните потоци - вътрешни и външни, а също така и различното им икономическо развитие.

През периода 2001 - 2011 г. броят на домакинствата намалява в 21 области, като най-чувствително е намалението в областите Враца - с 13 320 домакинства и Монтана - с 8 550 домакинства. В 7 области броят на домакинствата нараства. Най-значително е това нарастване в областите София (столица) и Варна, където увеличението е съответно със 112 745 и 22 444 домакинства.

Между последните две преброявания броят на домакинствата се увеличават с 83 702, а населението на страната намалява с 564 331 души. Нарастващият брой на домакинствата при значително намаляване на населението показва, че продължава процесът на раздробяване на домакинствата, който води до увеличаване на едночленните и двучленните домакинства, за сметка но многочленните. През 2011 г. повече от половината (59.2%) от домакинствата в България са едночленни и двучленни.

Данните показват по-силно изразено абсолютно и относително увеличаване на броя на едночленните домакинства. Техният брой от 662 853 през 2001 г. нараства на 925 385 през 2011 г., а относителният им дял от всички домакинства нараства за същия период с 8.1 процентни пункта (от 22.7% на 30.8%).

Най-голям е относителният дял на едночленните домакинства в областите Велико Търново - 38.6%, и София (столица) - 36.5%, а най-малък в област Кърджали - 22.4%.

Двучленните домакинства са 853 735, или 28.4% от всички домакинства в страната. Между последните две преброявания те са се увеличили с 22 932 броя.

През периода 2001 - 2011 г. тричленните домакинства са намалели с 22 577 и сега броят им възлиза на 606 613. Те съставляват 20.2% от всички домакинства в страната.

Абсолютно и относително намаление се установява при всички домакинствата с четири и повече членове. Между последните две преброявания относителният им дял намалява с 6.7 процентни пункта.

Фиг. 2. Структура на домакинствата по брой на членовете за 2001 и 2011 година

 

При последното преброяване с най-голям относителен дял на многочленните домакинства са областите Кърджали (29.8%) и Благоевград (28.1%).

 

Между последните две преброявания продължава тенденцията към увеличаване на абсолютния брой и относителния дял на домакинствата без деца под 16-годишна възраст. Остаряването на населението и свързаното с това намаляване и остаряване на родилния контингент, влиянието на редица икономически фактори и миграционните процеси се отразяват неблагоприятно върху структурата на домакинствата по брой на децата под 16-годишна възраст. За период от десет години броят на домакинствата без деца под 16 години се е увеличил със 211 136, а домакинствата с деца под 16 години са намалели със 127 434. През 2011 г. 75.5% от домакинствата в страната (74.8% в градовете и 77.5% в селата) са без деца под 16 години.

 

Специфичните особености на отделните области определят и различията между тях по показателя "брой на децата под 16 години в домакинството". Около 80% от домакинствата в областите Габрово, Видин и  Велико Търново са без деца под 16 години. Най-малък е делът на тези домакинства в областите Кърджали - 70.1% и Сливен - 71.3%.

Разпределението на домакинствата по етнически групи е направено в зависимост от посочения отговор на главата на домакинството. В 2 456 596 домакинства (88.4%) главата на домакинството се самоопределя към българската етническа група. В 203 517 домакинства (7.3%) – към турската етническа група, а в 86 385 домакинства (3.1%) - към ромския етнос. За 7.5% от домакинствата, главата на домакинството не е отговорил на въпроса за етническа принадлежност.

 

 

С най-голям относителен дял на домакинствата, на които главата на домакинството се самоопределя от българския етнос са областите Перник (92.6%) и Кюстендил (91.8%), а с най-малък - област Кърджали (30.3%). В тази област с най-голям относителен дял са домакинствата с глава на домакинството от турската етническа група.