На избори 2011 г. недействителните бюлетини са много по-малко

Последните избори бяха с много по-малко недействителни бюлетини. Това каза вътрешният министър Цветан Цветанов на форум „Прозрачност и почтеност в политическия процес”, организиран от Асоциация „Прозрачност без граници”.

На първия тур за местните избори през 2007 г. недействителните бюлетини са били 235 946, а на първия тур на местните избори през 2011 – 185 862.

На първия тур на президентските избори през 2006 недействителните бюлетини са 77 374, а на първия тур на президентските избори 2011 – 229 884, като в смесените региони има 180 000 недействителни бюлетини.

„И вие сами си направете извода дали не е имало политически договорки за президентските избори. На втория тур на президентските избори 2011 г. недействителните бюлетини са много по-малко”, коментира Цветанов.

„За мен е важно, че 2011 г. за първи път преди провеждане на самите избори, имаше възможност за дискусии по теми, проблеми и сигнали. Тези дискусии са допринесли за намаляването на процента на купуване на гласове”, каза вътрешният министър.

По думите му купуването на гласове се упражнява изключително интензивно в предизборната кампания и по време на изборите. Цветанов заяви, че за намаляване на купуването на гласове ще допринесат обществените дискусии преди изборите.

Организацията за сигурности и сътрудничество в Европа (ОССЕ), която изпраща наблюдатели за всички избори у нас за пореден път разкритикува изборното ни законодателство. Като цяло последните избори в България са преминали според международните и националните стандарти за демократично гласуване и основните права и свободи на гражданите. Все пак има още неща за подобряване, се посочва в доклада на ОССЕ за вота миналата есен.

Документът съдържа 32 препоръки към българските власти. Централната избирателна комисия (ЦИК) в България отговаря за организирането на всички видове избори в страната, но макар да има 5-годишен мандат, не разполага с постоянен състав и собствен бюджет, което ограничава способностите и ефективността й, се посочва в доклада. 

Избирателните комисии се назначават по предложения от партиите, но няма гаранция, че номинираните от опозицията получават ръководни постове в тези комисии, което води до притеснения за безпристрастността на тези органи. Зеданията на комисиите са закрити за обществеността, което намалява прозрачността в действията им, отбелязват наблюдателите. 

Според закона местни и международни наблюдатели могат да присъстват в изборния ден на заседания на районните и общинските избирателни комисии, но нищо не се казва за възможността да се присъства на което и да е заседание на ЦИК или на тези на общинските избирателни комисии в периода преди изборите.

По повод купуването на гласове наблюдателите отбелязват, че това престъпление е включено в Наказателния кодекс и законите за провеждане на избори. "Но в същото време продължават да са масови обвиненията в купуване на гласове. Главният прокурор открито заяви, че не разполага с адекватен правен механизъм да разследва и наказва тази практика", се казва в доклада.

Наблюдателите изтъкват също и проблема с избирателните списъци, както и друг факт - изискването агитацията да се води само на български език, което според доклада противоречи на стандартите на международната организация, "защото поставя в неизгодно положение гражданите, които се идентифицират като принадлежащи към определено малцинство".

Препоръките, които се отправят в доклада на ОССЕ към властите, партиите и гражданското общество в България са многобройни и включват такива като постоянна действаща ЦИК, агитация на езика на малцинствата, повече прозрачност за финансирането и регулация за ролята на медиите.