"Възраждане": Заличаването на партия е краен диктаторски подход

Заличаването на партия е краен диктаторски подход, изключително опасен и крещящо симптоматичен. Историческите данни сочат, че последното  разпускане на партия е през 1947 г., като БКП разпуска БЗНС, а след това лидерът на БЗНС Никола Петков увисва на бесилото.

Това посочват от "Възраждане".

Днес, 74 години по-късно, живеем в условията на „демокрация“, в които това отново се случва не повлияно от демократичните принципи. От ДАНС разпитват учредителите на "Възраждане", внушават отговори, притискат и заплашват. Агентите  са очевидно необезпокоявани  от наличието на  доказателства за това.

Въпросът, който веднага би могъл да си зададе всеки критично мислещ човек, е: Защо? Защо се преследва единствената политическа организация, съставена от български граждани, които на доброволни начала непримиримо не само търсят, но и създават алтернатива с едно-единствено желание – достоен живот в България? Тези хора ли са най-голямата заплаха за националната сигурност? Особено при наличието на антиконституционни и антибългарски партии като ДПС и ДОСТ. "Възраждане" ли застрашава България?

Прокуратурата на свой ред предявява иск за заличаването на "Възраждане". Останалите партии мълчат, вероятно мислейки, че това не ги засяга. Заличаването на партии обаче е много сериозен проблем и ние нямаме право да го подминаваме! Този проблем е много по-значим от соловите протестни изяви на определени партийни лидери и движения. Този проблем, е симптом за етапа на диктатурата, в която живеем, и за отношението на властта към плурализма.

Всички вече познаваме творбата на немския свещеник Мартин Нимьолер (1892- 1984):

„Когато нацистите дойдоха за комунистите, аз мълчах; не бях комунист.

Когато дойдоха за социалдемократите, аз мълчах; не бях социалдемократ.

….

Когато дойдоха за мен – вече нямаше кой да говори.“

Настоящите управляващи се стремят към абсолютна власт, а абсолютната власт

развращава абсолютно. Когато властимащите придобият такава власт, няма да има друг закон освен тяхната дума. Те няма да постигнат това изведнъж, а стъпка по стъпка. Път, съставен от малки стъпки,  малки победи – победи над противниците, над закона и над

морала и водещ до голямата цел – завладяването на цялото общество, на всички области от живота.

Колкото по-рано българите осъзнаят, че сегашните управляващи няма да се спрат сами, а трябва да ги спре народът, толкова по-малки ще бъдат пораженията и толкова по-лесно ще бъдат свалени.

Историята ни учи, че държави и империи са загивали именно от това – не от натиска на външен враг, а от безнадеждността и унинието, обхванали народа, когато битът, здравето, децата, имотът и животът му станат подвластни на прищевките на управляващите. Затова думите на Волтер, които също всички помним: „Може да не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив, ще защитавам правото ти да го казваш“ – са актуални и сега, днес, в България, и на жълтите павета, и в най-малкото село! Защото ако някой може да открадне днес частичка от свободата ни, утре той ще я открадне цялата! Ако му позволим!