Социолог: Единственото, за което политическите партии мислят, са предстоящите избори

Не е въпросът в титлите, когато става дума за кандидат-премиер. Никой в България не може да се справи с тази непосилна задача да обедини партиите и да направи редовно правителство. Още повече когато на хоризонта много ясно се задават избори. Дори да не са предсрочни парламентарни, идват местни избори догодина. Ясно е, че единственото, за което политическите партии мислят, са предстоящите избори. Това каза пред "Марица" социологът Живко Георгиев.

"Неслучайно в парламента започнаха с промени в Изборния кодекс. Защо върнаха хартията? Пак ли ще видим старите трикове? Върнаха хартиените бюлетини главно заради местните избори, големия залог за партийните централи. Представям си как тогава ще се понагласят нещата в някои общини", каза той.

Според него, шансовете на "Продължаваме промяната" не са много по-големи от шансовете за първия мандат. Далече по-вероятната хипотеза е, че вървим към избори.

"Политиците от ПП сигурно искат да направят кабинет, и с третия мандат ще има искащи. Не че и сега не искат искрено, и ГЕРБ искаше искрено, но не става - все пак политиката е изкуство на възможното. Политическата карта е такава, че мнозинство няма. Може да има ситуативни мнозинства, но самата политическа сцена, а и обществото ни като цяло са разделени по всеки значим повод за дискусия - независимо дали ще е икономическа, или социална политика, геополитически дилеми - еврозоната, Шенген, помощ за Украйна. Нямаме консенсус по нито един значим повод. И партиите в едни случаи са единомишленици с едни партии, в други случаи са единомишленици с други", посочи Георгиев.

В тази ситуация не знам доколко полезен ход е и съставянето на правителство. Ако се формира кабинет при такива нестабилни пясъци, той ще изкара максимум някакъв ограничен мандат и ще е изцяло зависим от политическата конюнктура в парламента и извън него, категоричен бе той.

"Дори да бъде създаден някакъв кабинет на малцинството, но той ще е изцяло в плен на различните мнозинства, формиращи се по всеки един повод. Т.е. пак бихме имали редовно, но безумно слабо и неефективно правителство", смята социологът.

Според него, нищо съществено няма да променят предсрочните избори. Няма време за поява на голям нов играч, а и такъв не се вижда на хоризонта, няма откъде да се вземе. Дори не можем да го изфантазираме.

Влизаме в полоса на политическа нестабилност, която може би ще трае десетилетия и не е ясно как ще завърши. Подобна е ситуацията в Израел, в Италия, в много други страни, по-развити от гледна точка на демократични стандарти.

Редовно правителство означава стабилен парламент поне за година-две. Единственият плюс на едно редовно правителство спрямо служебното е, че то може да се занимава със средносрочни и дългосрочни проблеми, политики и решения. Ако редовният кабинет е с ограничен срок, няма никакво особено предимство пред служебен кабинет с ограничени правомощия. Ако този парламент се мобилизира, може за два-три месеца, до извънредните избори, да приеме най-важните закони като тези, свързани със задействане на Плана за възстановяване и устойчивост. Въпросът е, че и за приемането на закони са нужни мнозинства. А в този парламент са налице плуващи мнозинства, които може да стигнат до някакви разумни компромиси по отношение на някои от законите, но се съмнявам, че ще го постигнат за всички нужни закони, коментира още Георгиев.

"Имам чувството, че за политическите сили - без значение дали на статуквото, дали на промяната, местните избори са по-важни", уточни мнението си социологът.