ЕК: Борбата с корупцията в България е формална

Корупцията продължава да бъде предизвикателство за Европа. Тя засяга всички държави — членки на ЕС, и коства около 120 милиарда евро годишно на икономиката на ЕС. Държавите членки предприеха много инициативи през последните години, но с променливи резултати и трябва да се направи повече за предотвратяването и наказването на корупцията. Това са някои от заключенията в първия по рода си доклад на ЕС за борбата с корупцията, публикуван днес от Европейската комисия.
Докладът съдържа описание на положението във всяка държава членка: какви антикорупционни механизми съществуват, кои от тях функционират добре, какво може да се подобри и по какъв начин.

В доклада си Европейската комисия заявява за България, че усилията в борбата с корупцията на високо ниво са формални и не са се променили значително от присъединяването на страната ни към ЕС през 2007 г. ЕК  предлага на България да предпазва институциите за борба с корупцията от политическо влияние и да назначава управленските им кадри съобразно прозрачна процедура, основаваща се на качествата на кандидатите. Случайното разпределение на делата в съдилищата следва да се гарантира чрез ефективна общонационална система. Комисията предлага също така да бъде приет етичен кодекс за народните представители, а в областта на обществените поръчки да се налагат възпиращи санкции, както на национално, така и на местно равнище.

Повечето български власти са отворени за консултации със заинтересованите страни и гражданското общество по проекти на закони и стратегии. Въпреки това, усилия в борбата с корупцията на високо ниво са реактивни и формални и не са постигнали значително подобрение, от присъединяването на страната към ЕС през 2007 г.
Според ЕК страната ни е направила редица положителни промени и изменения както в законодателството така и в Наказателния кодекс.

В доклада ЕК предлага на България да предпазва институциите за борба с корупцията от политическо влияние и да назначава управленските им кадри съобразно прозрачна процедура, основаваща се на качествата на кандидатите.

Публичните изслушвания в назначаването на висши магистрати, отбелязва стъпка в правилната посока, въпреки че много от назначенията продължават да будят съмнения относно политическо влияние.

Досега няколко случая на корупция по високите етажи са достигнали съдилищата. Случайното разпределение на делата в съдилищата следва да бъде осигурено чрез ефективна общонационална система. Комисията предлага да бъде приет етичен кодекс за народните представители, а в областта на обществените поръчки да се налагат възпиращи наказания, както на национално, така и на местно равнище.

Според ЕК, сегашното криминализиране на подкупа и търговията с влияние предоставят доста солидна основа за преследване на различни корупционни нарушения. Въпреки това , потенциалът на тази рамка, включително и правомощията на Висшия съдебен съвет да управлява и води съдебната система, все още не са реализирани напълно или последователно.

Комисията за превенция и установяване на конфликт на интереси и Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност ( БОРКОР) са въвлечени в противоречия, смятат от ЕК.

През 2013 г. България е направила значителни промени в секторите на полицията и службите за сигурност, посветени на борбата с корупцията и организираната престъпност. Резултатите от тези промени остава да се видят.

В България възпиращи санкции за корупция все още не се прилагат, пише още в доклада.

ЕК представя и две обширни проучвания на общественото мнение.

В специално проучване на Евробарометър за 2013 г. по отношение на корупцията, 84 % от запитаните казват, че корупцията е широко разпространена в България (в ЕС средно 76% ) , а 73 % смятат, че единственият начин да успеем в бизнеса е чрез политически връзки ( в ЕС средно 56%). Само 9% ( най-ниският процент в ЕС) преценяват, че има достатъчен брой съдебни преследвания за възпиране на хората от корупционни практики , а 16% виждат усилията на правителството за борба с корупцията , както ефективен (в ЕС средно 23% ).

11 на сто от българите споделят, че през изминалата година им е бил поискан или се е очаквало да дадат подкуп (в ЕС средно 4%).. Едва девет на сто от българите - най-ниският дял в ЕС - намират, че се предприемат достатъчно наказателни преследвания, за да се възпрат хората от корупционни практики.
 

Проучването на Евробарометър също регистрира някои положителни развития, като например спад ( 24% пункта от 2011 г.) на броя на хората, които казват, че са засегнати от корупцията в ежедневието си ( 21%; за ЕС средно с 26 %) .

Като цяло общата оценка за страната ни е, че все още няма достатъчно силен напредък.

Докладът показва, че в различните държави членки естеството и равнището на корупцията и ефективността на мерките, предприети за борба с нея, се различават. От него става ясно още, че на корупцията следва да се отдаде по-голямо внимание във всички държави членки.

Това сочат и резултатите от публикуваното днес проучване на Евробарометър за нагласите на европейците по отношение на корупцията. Според проучването три четвърти (76 %) от европейските граждани са на мнение, че тя е широкоразпространена, а повече от половината (56 %) смятат, че равнището ѝ в тяхната страна е нараснало през последните три години. 8 % от европейците (един на всеки дванадесет) твърдят, че са имали личен опит или са били свидетели на корупция през изминалата година.

„Корупцията подкопава доверието на гражданите в демократичните институции и във върховенството на закона, вреди на европейската икономика и лишава държавите от така необходимите данъчни приходи. Държавите членки са извършили много през последните години в борбата с корупцията, но днешният доклад показва, че това никак не е достатъчно. В доклада се дават препоръки за по-нататъшни действия и очаквам с нетърпение да работя съвместно с държавите членки в тази насока“, заяви Сесилия Малмстрьом, комисар на ЕС в областта на вътрешните работи.

Освен анализ на ситуацията във всяка държава — членка на ЕС, Европейската комисия представя и две обширни проучвания на общественото мнение. Повече от три четвърти от европейските граждани и 84 % от българите са съгласни, че корупцията е широко разпространена в тяхната страна. Четири процента от европейците и 11 % от българите споделят, че през изминалата година им е бил поискан или се е очаквало да дадат подкуп. Само 9 % от българите — най-ниският дял в ЕС — смятат, че се провеждат достатъчно наказателни преследвания, за да се възпрат хората от корупционни практики.

Рискови области
• В държавите членки рисковете от корупция обикновено са по-големи на местно и регионално равнище, където взаимният контрол и вътрешните проверки обичайно са по-слаби, отколкото на централно равнище.
• В редица държави членки градското развитие и строителството, както и здравеопазването, са сектори, уязвими по отношение на корупцията, .
• При контрола на държавните предприятия се наблюдават известни недостатъци, които повишават тяхната уязвимост по отношение на корупцията.
• Дребната корупция продължава да бъде широко разпространен проблем само в ограничен брой държави членки.
Обществени поръчки: област, която е уязвима по отношение на корупцията
Докладът включва специална глава, посветена на обществените поръчки. Това е много важна област за икономиката на ЕС, тъй като приблизително една пета от БВП на ЕС се изразходва всяка година от публични образувания за закупуването на стоки, за услуги и строителни работи. Същевременно това е и област, която е предразположена към корупция.

В доклада се призовава към подсилване на етичните норми в областта на обществените поръчки и се предлагат подобрения в механизмите за контрол на редица държави членки. Подробна информация и конкретни въпроси, на които се предлага да се обърне допълнително внимание, се съдържат в главите по държави.